Различните стигми имат свои отличителни, специфични белези. Псорикът изпитва сърбеж и изглежда нечист, неизмит. Сифилитичният пациент има язви и промени в костната структура. Сикозата инфилтрира и секретите й са разяждащи.

Псората е миазъм, който показва малко обективни симптоми, но има ярки ментални и емоционални прояви. Пациентът с туберкулинова диатеза дава по-богата субективна симптоматика от този с чист сифилис, защото туберкулинът, както бе многократно споменато, е комбинация между псора и сифилис. При тази комбинация откриваме всякакъв тип умствени и емоционални реакции и субективни симптоми на доминиращия миазъм, псората, и патологичните и деструктивни промени на "по-младия", сифилиса.

Сам по себе си сифилисът има няколко изразени пристрастия към храни. Той има отвращение към месо, но освен този негативен симптом малко може да се каже по отношение на апетита. Сравнете с туберкулиновите пристрастия, които посочихме по-горе.

Честият, неутолимият глад; желанието за месо и картофи, за сол, за несмилаеми неща; невъзможността да усвоява скорбялата - тези подчертани пристрастия потвърждават псоричния произход на туберкуларната диатеза.

При сифилитично - псоричния тип се откриват промени в гръдната стена, които се дължат на структурни промени в костния контур. Гръдният кош е тесен, вертикалният му размер също може да е по-малък от нормалния, дори движенията на диафрагмата са ограничени. Въпреки че в белия дроб може да липсват структурни изменения, дихателният капацитет е ограничен за сметка най-вече на остатъчния обем. Напредналите структурни изменения се изразяват в оклузия на въздухоносните пътища и оформяне на огнища, което силно ограничава дишането. Помпената функция също е много ограничена и в резултат на всичко страда клетъчното дишане. Това води до развитие на анемични и хлоротични състояния, както у туберкулозно болните. Тъй като дишането при тези пациенти е свързано с трудности и напрежение, те развиват отвращение към свежия въздух и преживяват дълго време, пребивавайки в затворени, слабо проветрени помещения.

Далеч, понякога и години преди да се развие туберкулоза, вие можете да забележите симптомите на латентната диатеза - при най-слабото излагане на студ пациентът получава дълбока, дрезгава кашлица. Това може да се повтаря многократно преди действителната поява на туберкулозата. Чисто сифилитичният пациент има отсечена, лаеща кашлица, която понякога се открива в ранните стадии на туберкулозата.

Туберкулиновата експекторация е гнойна, зеленикаво-жълта, често с неприятна миризма, обикновено сладникава или солена на вкус.

Туберкулиновият пациент непрекъснато е уморен (псорикът е винаги готов да си легне), чувства се добре през деня и се < с настъпването на нощта, което подсказва сифилитичното влияние. Сифилитичният пациент се моли за вечен ден.

Туберкулиновата диатеза има невралгии, прозопалгии, ишиас, безсъние, хистерия. Може да има персистиращи в продължение на години главоболия. Хистеричните и другите симптоми от страна на нервната система често предхождат клиничното проявление на туберкулозата. Често се наблюдава трайно облекчение на дотогава мъчителна дисменорея, след което болестта засяга белия дроб. С други думи, претуберкуларните прояви са по-скоро с псоричен характер, отколкото със сифилитичен, но предразположението към структурни изменения в белия дроб е сифилитично.

Когато дете вика в съня си, можем да приемем това като индикация на туберкулиновата диатеза, която може да се изяви като менингит. Наблюдавайте внимателно всички нощни влошавания, особено при деца, и преценете дали не са претуберкулинови индикации.

Туберкулиновата диатеза има много сърдечни симптоми, потвърждаващи псоричния й произход. Има много палпитации. При псоричните пациенти те се дължат на маточни или стомашни раздразнения и смущения, докато при сикотичните сърдечните прояви са резултат на ревматични състояния. При сифилитичната и сикотичната стигма сърдечните страдания рядко се съпровождат с ментални смущения, дори и когато са в критичен стадий. (Псоричният пациент е склонен да се тревожи за състоянието на сърцето си, дори и без реално основание. ) За сифилитичния и сикотичния пациент е характерно, че могат да имат в продължение на години лека диспнея и нарядко леки болки, или да нямат никакви оплаквания, но да бъдат сполетени от внезапна смърт без никакви предупредителни знаци.

При туберкулиновите, както и при псоричните сърдечни заболявания, пациентите искат да са в покой. Те силно се < когато са на голяма надморска височина, не могат да се изкачват по стълби или в планината, защото това затруднява дишането им. Нямат затруднения, когато слизат. Често имат усещане, че в стаята няма достатъчно въздух. При тези сърдечни заболявания се наблюдава цианоза, която често е болезнена и постепенна консумация на тегло. Сифилитичните отоци и аназарка са по-изразени, отколкото сикотичните.

Засягането на лимфните съдове и възли в коремната кухина имат туберкулинов произход. Същото се отнася и за херниите, които се дължат на снижен мускулен тонус.

Унаследената сифилитична нагласа у деца понякога провокира диария с отделяне на силно воднисти секрети, което може да доведе до огромни загуби на телесни течности и драстично изсушаване на организма, което може да завърши и със смърт, ако не бъде своевременно коригирано. Диарията тип "cholera infantum" е сифилитична. Често може да се види туберкулинова диария, която симулира cholera infantum, но не изсушава така бързо организма. При нея се наблюдава < през нощта и рано призори (сутринта тя просто "изгонва" пациента от леглото), < от студено. Тези модалности показват сифилитичната връзка. Туберкулиновото дете често не може да асимилира кравето мляко под никаква форма; за да се приеме казеинът, той трябва да бъде предварително модифициран по подходящ начин. Тези деца имат разхлабени изхождания с примеси на несмляна храна с вид на пресечено мляко.

Съществува тясна връзка между способността за усвояване на калциевите соли от храната и диариите при туберкулиновите деца. Това е връзката между трудната и неравномерна дентиция и силното желание за елементите, от които се нуждае организмът - тези деца не могат да асимилират необходимите елементи от храната. Диариите на сифилитичното дете с тежко наслоена сикоза ще се нуждаят най-вероятно от лекарства като Croton tiglium или Sarsaparilla.

Типичните за туберкулиновата диатеза изпражнения са лигави, кръвенисти, с миризма на мухъл и плесен. Дефекацията се предхожда от гадене и се последва от прострация и желание за усамотяване. Кървенето от ректума е индикатор за туберкулоза, въпреки че и сикозата има кървящи хемороиди. Туберкулиновият пациент често страда от чревни паразити. Характерното за туберкулина алтерниране на симптомите може да се открие в редуването на заболявания на ректума с проблеми от страна на сърцето и белия дроб, най-често астма и затруднения на дишането. Много често оперираните или потиснати хемороиди се последват от астматични прояви, обикновено съпроводени със сърдечни оплаквания.

Образувания в ректума като стриктури, синуси, фистули и джобове имат туберкулинов произход, но са много по-чести и силно се влошават, когато се насложи и сикоза. Канцерозните образувания в тази област са резултат от комбиниране на туберкулинова и сикотична стигма, т.е. те са прояви на комбинираната деструктивна сила на трите миазма. Сама псората никога не може да предизвика патологични промени, но и без псоричния елемент малигнизацията е невъзможна.

В областта на пикочната система всяка от стигмите може да се манифестира самостоятелно, но най-честите проблеми са псорични и сикотични. Малигнените образувания и тук са следствие от еднопосочното действие на трите миазма. Диабетичните промени задължително са туберкулинови. Понякога при тях се открива дълбок сикотичен отпечатък, който подсилва тенденцията към малигнизация. Ние никога не можем да открием подчертани тъканни промени или фиброзни разраствания, ако не са налице и трите миазма - туберкулинът и сикозата са представени в огромен процент от болните от болестта на Bright (хроничният гломерулонефрит). Когато псората е представена в тези случаи, това никога не е в такава степен, както сифилисът и сикозата.

Нощното напикаване с < по време на сън и скоро след заспиване е туберкулинов симптом. Нощните полюции също са комбинация от сифилис и псора. Обикновено като такива се класифицират и заболяванията на простата.

Сифилисът рядко атакува яйчниците и матката. В тяхната патология в отделни случаи могат да се открият туберкулинови черти, но това е главно заради афинитета на псората към функционални и емоционални смущения, а не поради някакво влияние на сифилиса върху тези органи.

Сифилитичният миазъм атакува дългите кости." Растежните болки" у деца са сифилитични, особено ако се < през нощта, в бурно или променливо време. Този миазъм причинява тъканна деструкция, отчасти защото възпрепятства асимилацията на необходимите елементи и ние виждаме резултата от това при рахитичните деца. Те не могат да усвоят от храната веществата, необходими да втвърдят костите достатъчно, за да могат да издържат теглото на тялото без да се огънат.

Ноктите на тези пациенти имат много характерен вид. Те са тънки като хартия, вдлъбнати като лъжичка, огъват се и се късат лесно. Когато забележим неравномерно израснали, крехки, чупливи, цепещи се лесно нокти с накъсана кожица в основите им, това са безпогрешни указатели за туберкулинов миазъм. Тези нокти са с много петънца, краищата им имат вид на мида. Панарициум близо до ноктите е проява на сифилис и псора, както и всички заболявания на периоста.

Псорично - сифилитичните пациенти не понасят много студено, но не понасят и много топло. Топлината на печката може да ги накара да напуснат стаята.

Измръзванията са комбинация от всички миазми. Всеки, който е изпитвал мъчителните болки от измръзване, може да разбере готовността на пострадалия да приеме всяко лечение, което му предлага някакво облекчение на болките. Но потискането на тези прояви има като последствие различни видове нервни болести и много други сериозни състояния, дори и злокачествени.

Вроговяванията и другите подобни хипертрофии са туберкулинови прояви. Циреите обикновено са псорични, но когато има обилно гноеобразуване и силна болка, значи има добавена сифилитична компонента. Характерно за псоричните обриви е, че те са по-склонни към подсушаване и излющване, отколкото към супурация. При всички случаи, появата на цирей след назначаването на антипсорично лекарство е "добре дошло" и е окуражителен белег.

Децата, които имат нестабилни гривнени и глезенни стави, лесно изпускат предмети, ходят тромаво и се спъват в най-дребни препятствия, проявяват ефекти на комбинацията псора - сифилис, която засяга сухожилията около ставите, като ги отслабва и ги прави неспособни да издържат на продължителни натоварвания.

Както е нормално е да се очаква, сифилитичният и туберкулиновият миазъм имат огромен брой кожни проявления. Сред тях има пустулозни обриви, които супурират и се появяват главно около ставите и в телесните флексури. Те имат типична сърповидна форма, имат бакърен или кафеникав цвят, а понякога са много червени в основата си. Най-очебийната характеристика на тези сифилитични обриви е че липсва сърбеж, а ако има болка, тя е съвсем слаба. Ако обривът прогресира към люспи и крусти, както става обикновено, те са много дебели и се появяват на петна или окръглени плаки.

Сухите гангрени показват разрушителността на сифилитичния миазъм. Кожните възпаления с ангажиране на регионалните лимфни възли са честа находка. Понякога се развива и псориазис. Псориазисът е наричан "брак между всички миазми", но характеристиките му са предимно псорични и сикотични. Друг тип обрив, при който са представени всички стигми, е ихтиозата. Тук виждаме сухотата на псората, сквамозния характер на сифилитичния обрив и бенките и брадавиците на сикозата.

Варикозните вени имат туберкулинов произход. Варикозните язви са последната, деструктивна проява на сифилитичната тенденция на ниво кожа. При тази стигма наблюдаваме също екхимози и други кожни хеморагии. Пуерпералните кожни прояви също имат сифилитичен характер.

Еризипелатозните и карциноматозни състояния, епителиомата и лупусът са рожба на съюза между трите миазма. При острите екзантемни заболявания виждаме туберкулинова диатеза. Тези състояния демонстрират псоричната компонента чрез бурността на появата си, но дълбоката прострация, поради снижената виталност е сифилитичен знак. Уртикариите се проявяват при туберкулинова нагласа. Луничките - също. При нея има чиста, почти прозрачна кожа, характерна за туберкулина, и пигментациите на псората. Импетигото се развива лесно, когато се комбинират псора и сифилис. Ако сифилисът липсва, няма да се развие възпаление.

Често се срещат пациенти, при които дори и малки рани зарастват бавно или въобще не зарастват. Това също се дължи на съюза между псора и сифилис. В тази категория можем да поставим и постинжекционните и постоперативни абсцеси, които се развиват и в болници с най-стриктна антисептика и хигиена.

Вече многократно бе споменато, че туберкулиновата диатеза е комбинация между сифилитичната и псоричната стигма. Същото се отнася за скрофулозната диатеза, която се отличава от туберкулиновата по пропорциите, в които са проявени съставните миазми, но е и допълнително повлияна от потискащите медикаментозни лечения. Вероятно известна роля играят и обстоятелствата на окръжаващата среда. Така или иначе, потискането е силен фактор за нейното проявление, тъй като е допълнителна причина за дълбокото навлизане на миазмите в организма.

Скрофулозната диатеза се изявява най-вече чрез ангажирането на лимфната система, особено лимфните възли. Много автори класифицират скрофулата като псора, но при последната липсва засягане на лимфните възли, докато сифилисът има изразен афинитет към жлезната тъкан.

Скрофулата има много общи симптоми с псората, но в същото време има и тенденцията към улцерации, както и сифилисът. Тази връзка се потвърждава от наличието на пурулентни секрети и от разлагането на ексудатите. Скрофулата има същата тенденция, както сифилисът, да се локализира в сетивните органи - очи, уши, нос, устни и т. н. Пернициозната анемия у скрофулозния пациент силно подчертава сифилитичното начало и показва родството му с туберкулиновата диатеза.