Дотук разгледахме общата симптоматология, оформяща псоричната група лекарства. Сега ще се върнем към публикувания още по времето на Ханеман списък на Boenninghausen, който включва 50 лекарства, използвани със забележителен успех при т.нар. псорични състояния. Този списък включва:

Agaricus, Alumina, Ammonium carbonicum, Ammonium muriaticum, Anacardium, Arsenicum album, Aurum, Baryta carbonicum, Belladonna, Boric acid, Bovista, Calcarea carbonica, Carbo animalis, Carbo vegetabilis, Causticum, Clematis, Colocynthis, Conium, Digitalis, Dulcamara, Euphorbium, Graphites, Guaiacum, Hepar sulphuris, Iodum, Kali carbonicum, Lycopodium, Magnesium carbonicum, Magnesium muriaticum, Manganum, Mezereum, Muriatic acid, Natrum carbonicum, Natrum muriaticum, Kali nitricum, Nitric acid, Petroleum, Phosphorus, Phosphoric acid, Platinum, Rhododendron, Sarsaparilla, Senega, Sepia, Silica, Stannum, Strontium, Sulphur, Sulphuric acid, Zincum

Шестнадесет от тези лекарства принадлежат към растителното, а едно - към животинското царство. Останалите 33 лекарства са химични елементи и неорганични вещества или комбинации между тях (или са редуцирани до почти елементарно състояние, каквито са елементите от групата на Carbo). Сред тях ние виждаме само три - Baryta, Platinum и Aurum, които са с атомно тегло, по-високо от теглото на изграждащите живия организъм елементи. По този критерий те следва да бъдат отнесени към антисифилитичната група, затова възниква резонният въпрос доколко те са подходящи за псорични състояния, които не са примесени с венеричен миазъм.

Но засега нека оставим настрана тази тройка, чиято принадлежност към псоричната група стои под въпрос.

За останалите 30 елемента различни изследователи са открили, че се съдържат в различни тъкани на човешкото тяло в по-голямо или по-малко количество. Безусловно е установено, че много от тях са абсолютно есенциални за строежа на тялото. Йодът, който е с N53 в Периодичната таблица, е с най-високо атомно тегло измежду тях.

Следва списък на елементи, които могат да бъдат открити в човешкия организъм. Важен факт е, че не на всички тях се отдава градивна роля, но така или иначе те присъстват в списъка на Boenninghausen.

1. Hydrogen. 3. Lithium. 6. Carbon. 7. Nitrogen. 8. Oxygen. 9. Fluor. 11. Natrum 12. Magnesium. 13. Aluminium. 14. Silicea 15. Phosphorus. 16. Sulphur. 17. Chlor. 19. Kalium 20. Calcium. 22. Titanium. 25. Mangan. 26. Ferrum. 27. Cobalt. 28. Nickel. 29. Cuprum. 30. Zincum. 32. Germanium. 33. Arsenic. 35. Brom. 50. Stannum. 53. Iod.

В книгата си "Приложна биохимия" Morse казва:

"Виждаме, че в живия оргaнизъм не присъстват инертни елементи, като Аргон (макар че Аргонът се съдържа във въздуха, както Азотът, той не участва в обмяната на веществата), радиоактивни елементи и такива, които се саморазпадат. Йодът е елементът с най-високо атомно тегло в посочената скала. Тежките елементи, като оловото и благородните метали, също отсъстват. Възможните обяснения на този факт са две:

1. Разпределението на елементите в човешкия организъм е такова, тъй като в периода на неговата еволюция са участвали само елементи с по-ниско атомно тегло от Йода. Това не е много вероятно.

2. По-леките елементи се появяват в живите организми, тъй като са били изтласкани към земната повърхност и са били в наличност, за да могат да бъдат използвани за нуждите на еволюиращата жива материя. Геолозите смятат, че тежките елементи лежат по-близо до центъра на Земята, която като физическо тяло се нуждае от по-тежко ядро, за да запази целостта си."

Към този списък можем да добавим аргон (18) и азот (7) като често срещани в организма елементи. Познавайки силата на безкрайно малките разреждания, ние не бихме посмели да твърдим, че значението на един елемент е незначително поради ниското му съдържание в тялото.

На базата на знанията си за разрушителната мощ на радиоактивните елементи, ние можем да разберем защо те липсват в строежа на живото тяло. Тези техни разрушителни свойства естествено са основание да ги причислим към антисифилитичните лекарства.

Така че сега ние ще дискутираме най-вече тези елементи, които като прости вещества или като съединения имат градивни функции, за да демонстрираме значимостта на хипотезата, че Псората, от една страна, и Недостигът на есенциални химични елементи, от друга, са едно и също нещо. Или, дори да не приемем, че те са идентични проблеми, то ние можем най-малкото да допуснем, че това е ключът за разбирането на Псората като феномен, което заслужава едно по-задълбочено проучване.

Без съмнение, налице е някакъв съществен пропуск на организма в асимилирането на необходими за неговото функциониране градивни материали, който създава дълбоките условия за появата на т.нар. Псора. Ние знаем, че емоционалните и други стресове водят до развитието на псорична симптоматика дори и в конституции, които са били напълно здрави и силни. Това идва като потвърждение на теорията, че псората е недостиг на определени елементи. Да вземем за пример заболяванията на органите в гръдния кош, които проявяват множество функционални симптоми. Тук често откриваме неправилен начин на дишане и, отново, емоциите като причина за нарушаване на дихателния ритъм. Или може би дишането си е било нормално, но необходимостта налага човекът да пребивава продължително време в затворено, непроветрено помещение, което затруднява дихателната система чрез неестествения и недостатъчен приток на кислород.

Най-ценното качество на организма е неговата приспособимост, но когато тя е поставена на изпитание могат да се развият състояния, проявяващи се чрез симптоми, които Ханеман описва като псорични.

Най-присъщите на живото тяло елементи са водород, кислород, въглерод, азот, флуор, натрий, магнезий, силиций, фосфор, сяра, хлор, калий, калций, манган, желязо, мед, цинк, арсен и йод. Химиците са изчислили в какъв процент те са представени в организма, дори и такива малки количества, каквито са тези на арсена (1/60% в мозъка и щитовидната жлеза, 0, 000 001 9% в черния дроб). Сравнително лесно е да се обясни значението на повечето от елементите, например калция, в изграждането на телесната конструкция. Но дали това е единствената им задача? Магнезият участва в структурата на много органи - бял дроб, жлези, мускули и мускулести органи като сърцето. Това е доказано с голяма прецизност. Но как да си обясним факта, че бедната на магнезий диета предизвиква гърчове у опитните животни? Или че калаят, който се открива като следи в езика и мозъка, определено е свързан с усещането за вкус? Как недостигът на кобалт и никел в панкреаса влияят за развитието на диабет?

Манганът е спътник на желязото в практически всички телесни тъкани. Учените са открили, че дефицитът на манган в храната на животните води до стерилност при самците и загуба на майчинския инстинкт при женските индивиди. Последните отказват да полагат каквито и да било майчински грижи за малките си, които умират до няколко часа след раждането. McCollum твърди, че при добавянето на манган в такава малка концентрация като 1/5000% към храната на тези животни, посочените болестни състояния се коригират. Reiman и Minot, обаче, твърдят, че "Добавянето към храната на кучетата за достатъчно продължително време на умерени количества манган не води до значими промени в съдържанието на манган в кръвта и тъканите и не предизвиква каквито и да било патологични промени."

Сравнително лесно е да се определят широките граници на градивната роля на тези елементи и неорганични субстанции, но по-съществени за нашата теза са трудно доловимите и потенциалните въздействия (илюстрирани чрез наблюденията върху мангана). С други думи, не прекомерните количества или липсата на някакъв елемент в храната могат да ни ориентират в действията на т.нар. антипсорични лекарства. Доколкото т.нар. псорични състояния са предимно функционални и се проявяват главно в нервен и емоционален план, дали можем да не се съобразим с такива състояния като дисбаланс в асимилационните способности наред с евентуалната липса на есенциални елементи в храната?

Ще вземем отново мангана за пример, за да сравним градивната роля на тези вещества (както се определя тя от лабораторните опити) и по-"тънките" им ефекти (които се проявяват при доказването на хомеопатичните лекарства). Reiman и Minot (списание "Биохимия") откриват наличие на манган "в практически всички човешки тъкани, най-вече в черния дроб." J. H. Clarke в "Енциклопедия на Материя Медика" сочи неговата способност да причинява възпаление и мастна дегенерация на черния дроб. Ние знаем за връзката на мангана и желязото при изграждането на кръвните формени елементи, а хомеопатията го прилага за лечение на анемии, когато е показан. Посочихме липсата на майчински инстинкт, която е била констатирана при лабораторните изследвания. Clarke сочи като първи умствен симптом: "Свадливост и необщителност, самовглъбеност." Стерилитетът не е симптом от доказването, но Clarke споменава: "Усещане за слабост на (мъжките) детеродни органи."

Говорейки за нуждата от въглехидрати в диетата, McCollum ("Храна, хранене и здраве") казва: "По време на смилането и абсорбцията през чревната стена всички въглехидрати се превръщат в глюкоза. Глюкозата винаги се открива в кръвта. Въпреки че кръвната й концентрация достига най-много 1/1000, тази захар е основното гориво за работата на мускулите и за получаването на енергията, необходима за поддържането на топлинния баланс.

Въглехидратите са най-честата форма, под която елементът въглерод се открива организма. Това е физиологичният аспект на въпроса. Нека се върнем към ролята, която играе въглеродът в списъка на антипсоричните лекарства. Тук ние виждаме Ammonium carb., Baryta carb., Calcarea carb., Carbo animalis, Carbo veg., Graphites, Kali carb., Magnesium carb., Natrum carb., Sepia. Всички те притежават характерни за въглерода свойства, дори и когато той е в съединение с друг елемент. За този, който има повърхностни познания по Материя Медика може да се види странно, че тук е спомената и Sepia, но за останалите е известно, че Sepia е животинският въглерод.

Въпреки нашето становище, че Barium принадлежи по-скоро към антисифилитичната група, Baryta carb. има родствена връзка с карбонатите, което позволява да го включим и към антипсоричните. Carbo an. и Carbo veg. дават най-ярко хомеопатичните индикации за приложението на въглерода. Казано с една дума, това са състоянията на изгаряне. Изгарянето, загубата на енергията имат за краен резултат недостига на телесна топлина и на мускулна мощ, който се разпростира и в менталната сфера. Независимо дали е резултат на някакви ексцесии, на загуба на телесни течности или на емоционален, психически или физически стрес, този недостиг на енергия преминава като червена нишка през картините от доказванията на въглеродните съединения.

Калцият е есенциален елемент за костната структура и кръвта. Хомеопатичната Материя Медика индицира групата на Calcarea за "скрофулозни състояния", рахитични деца, голяма глава с незатворени фонтанели и още множество симптоми, които вече описахме като принадлежащи на псората. McCollum казва, че да се приема достатъчно калций с храната не е достатъчно." Децата често развиват рахит, въпреки че приемат достатъчно калций и фосфор, ако не се излагат на слънчева светлина и не получават вит. D."

Последната бележка "... ако не се излагат на слънчева светлина..." ни води към размисъл върху становището на Ханеман, че ефектът на неблагоприятните фактори на обкръжаващата среда може да бъде крайно неблагоприятен.

В наше време рядко може да се види човек, който не е подложен на емоционален или икономически стрес, живее в простичка и естествена околна среда, излиза достатъчно сред природата, приема естествена храна без разни синтетични добавки и получава всичко необходимо от щедрата природа. Ако срещнем такъв човек, можем да разберем много за гъвкавостта на човешкото същество, поставено при подходящи условия. Това ни отвежда към един различен поглед върху псората и нейната връзка с огромния стрес, на който ни подлага модерният начин на живот. Вече неколкократно подчертахме важността на емоционалното претоварване като фактор за развитие на псорични състояния. Непрекъснатото бързане за поредния ангажимент отнема възможността за ритмично, дълбоко и пълноценно дишане. Забързаното гонене на влакове и срокове твърде често се намесва в екскреторните функции. Изискванията на обществото ни принуждават да потискаме естествената функция на потните жлези. Тревогите за това и онова често ни лишават от необходимия ни покой и не ни дават възможност да се отпуснем.

Всички тези обстоятелства поставят под напрежение нежната настройка на човешките дух, ум и тяло, особено при наличие на генетично предразположение за по-трудна приспособимост. Погледнато под такъв ъгъл, ако ние предадем на неродените си деца нашите задръжки и потиснатите си дух, ум и плът, какво друго можем да очакваме, освен да изградим за тях бъдеще, в което няма да са способни да приемат необходимите им вещества от техните естествени източници с всички последствия от това за здравето им? И когато си дадем сметка как неблагоприятните условия на живот, ужасните епидемии и масовия глад се появяват циклично откакто свят светува, не бихме се учудили на непрекъснатото унаследяване на тенденцията към болестите, наричани от Ханеман псорични.

Дали тази склонност към псорични прояви се развива поради неспособност за асимилация или поради неспособност за релаксация на асимилационните механизми, крайният резултат е един и същ и може да бъде коригиран само чрез здравословен и природосъобразен начин на живот плюс силата на потенцираното лекарство, което да освободи организма от потисканията и да възстанови накърнения порядък.