|
Страница 1 от 2 Срешу хомеопатията често се изправят много силни противници, но тя винаги е излизала с чест от битките, в които са я въвличали, защото винаги е имала на своя страна два могъщи съюзника - пациентите и здравия разум.
д-р Линда Джонсън
Историята на регулирането на алтернативните медицински методи, особено на хомеопатията, е крайно интересна и хвърля обилна светлина върху настоящата регулация. В настоящия кратък преглед на тази история ще видим, че днешните опити за регулиране имат двестагодишни корени.
Началото на XIX век било време на огромни промени в медицината. На границата на XVIII и XIX век господствала стандартната, алопатична форма на лечение, но това не продължило дълго. Двете най-популярни алтернативи на ортодоксалната практика били билколечението и хомеопатията.
Когато хомеопатията била въведена в Америка в 1825 год., билколечението вече имало твърди позиции. Не по-малко твърда била враждебността на алопатичните лекари към всяка конкуренция. Възходът на хомеопатията съвпаднал с период на драматичен спад на престижа на алопатичната медицина и нейните методи. Огромната част от хората се отнасяли с презрение и недоверие към алопатичната медицина. Един автор заключва, че "според много хора интересът на медицинската професия като цяло е противоположен на интересите на обществото."
Само за 15 години след въвеждането си в Америка, хомеопатията се превърнала в сериозен конкурент на алопатичната медицина и около 1860 год. тя достигнала пълен разцвет и във всеки щат имало много лекари, които прилагали хомеопатия. В най-голяма степен този разцвет се дължал на хора, които сами си предписвали хомеопатичните лекарства и на нелицензирани лечители. Америка от XIX век била рядко населена и в повечето региони хората нямали лекар под ръка.
|