Все още за много хора по света неговото име е непознато, което е нелогично, като се имат предвид енциклопедичната личност и невероятните заслуги на този велик човек към медицината и изкуството да се лекува - заслуги, които го правят равен на титани на мисълта като Коперник, Галилей, Айнщайн...

Биографията на Ханеман сякаш е писана от Дикенс.

Основоположникът на хомеопатията д-р Самуел Кристиан Ханеман е ренесансов гений, владеещ познания в много области. Той бил дипломиран лекар и фармацевт, опитен лингвист и преводач, владеещ свободно седем езика, предшественик на съвременните природолечители чрез поощряване на природосъобразно хранене и здравословен начин на живот. Той може да бъде смятан за първият психотерапевт, тъй като бил първият лекар, който въвел лечението на душевните страдания наред с физическите. Десетилетия преди Кох и Пастьор Ханеман разбрал принципите на разпространение на заразните болести и успешно лекувал по време на смъртоносните епидемии, които опустошавали Европа през първата половина на XIX век. Ханеман е и пионер в съвременното обществено здравеопазване и хигиена.

Ханеман непременно ще получи полагащото му се широко признание заради многобройните му заслуги като една от най-изтъкнатите личности в историята на медицината. Неговият най-голям принос, разбира се, се състои в откриването на хомеопатията - едно безпрецедентно научно достижение, тъй като, доколкото ни е известно, Ханеман е единственият човек, прозрял и положил основите на цялостна медицинска система, която напълно развил в мощно и приложимо в широката практика оръжие срещу болестите и то само в рамките на един човешки живот. Той се проявил като истински ясновидец, разкривайки енергийната основа на здравето и лекуването, изпреварвайки с цяло столетие откритието на модерната физика, че материята е енергийно поле с голяма плътност. А алопатичната медицина едва в наше време започва да разбира и прилага идеята за връзката между психика и тяло, която Ханеман очерта преди почти двеста години.

Самуел Ханеман е роден на 11 април 1755 год. в Майсен, Саксония, Германия, където неговият баща работел като художник в порцелановата фабрика. Семейството живеело в оскъдица и младият Самуел често не можел да посещава училище заради безпаричие. Той се включил във финансовата издръжка на собственото си обучение като, още 12 годишен, започнал да помага на свои приятели в изучаването на латински и гръцки език. Баща му развивал способността му за оригинално мислене от най-ранната му възраст. Често се случвало, преди да тръгне към фабриката, да затвори Самуел в стаята, оставяйки му някаква трудна задача, над която да размишлява. "Изследвай всички варианти, придържай се към най-добрия от тях, приемай предизвикателството да мислиш със собствения си мозък!" - бил бащиният съвет към младежа.

ГОДИНИТЕ на ОБУЧЕНИЕ

В 1770 год. той записал сина си в училището "Св. Афра" в Майсен. Ханеман бил толкова блестящ студент, че професорите го обучавали по индивидуална програма, силно наблягайки на самостоятелната работа. Той завършил училището през 1775 год., представяйки дисертация, написана на латински език, на тема "Удивителното устройство на човешката ръка".

С няколко гроша в джоба Ханеман пристига Лайпциг през пролетта на 1775 год., за да учи медицина. Той се издържал сам, давайки частни уроци по френски и немски, както и с превеждане на трактати и монографии по медицина, ботаника, химия - дейност, с която продължава да се занимава и през следващите 20 години. Един от професорите му, д-р Берграт, бил толкова впечатлен от младия си студент, че му издействал привилегията да посещава лекции безплатно. Ханеман, обаче, бил неудовлетворен от това, че обучението в този университет се водело само на книга (университетът нямал своя болница), и скоро се преместил във Виена. Добрият шанс отново го споходил в лицето на д-р Карен, който го подпомагал финансово в тези бедни години.

РАЗОЧАРОВАНИЕТО

След като завършил обучението си в 1779 год., Ханеман започнал да практикува медицина в различни малки селища из Германия. Само след пет години, обаче, изоставил медицината, давайки си откровено сметка, че пациентите му биха се справили по-добре без негова помощ. Междувременно в 1782 год. той се оженил за аптекарската дъщеря Йохана Леополдин Хенриет Кюхлер. Непрекъснато нарастващото си семейство (двамата се сдобили с 11 деца) Ханеман издържал изключително с писане и работа като химик, докато живеели в Дрезден от 1785 до 1789 година. За кратко опитал да започне частна лекарска практика, само за да се убеди, че не може да разчита на нея като източник на стабилни доходи: "Аз гледах на моята практика само като нещо, полезно за сърцето."

Ханеман публикувал много трудове по химия, сред които най-добре бил приет трактатът му за отравянето с арсеник. Някои от неговите критици по-късно ще кажат, че Ханеман би станал велик химик, ако не се бе заел с "шарлатанство". През 1789 год. семейството на Ханеман се премества в Лайпциг и той публикува трактат за сифилиса, забележителен с описанието на нов живачен препарат, открит от самия него и познат впоследствие като Ханеманов разтворим живак. Припечеленото с писане и с химия, обаче, си оставало твърде недостатъчно и семейството често се озовавало на ръба на оцеляването. На една покъртителна рисунка от това време се вижда Ханеман да търка прането на семейството със суров картоф, понеже не можел да си позволи да купи сапун.

ПО СТЪПКИТЕ НА ДОН КИХОТ

Ханеман започнал нападките си към медицинската практика по негово време в началото на 1784 год., спечелвайки си лоша слава, насмешка и отхвърляне от страна на колегите му. Австрийският император Леополд изненадващо починал в 1792 год. след като му били извършени четири поредни кръвопускания за 24 часа по повод висока температура и подуване на корема. Ханеман подложил на публична критика лекарите на императора и продължил да се обявява на висок глас срещу кръвопускането, макар че самият той бил обявен за убиец, защото отказвал на своите пациенти това "благо". (Междувременно той отново започнал да практикува, но и този път за кратко, тъй като скоро се почувствал съвсем безпомощен поради неефективността на наличните лечебни методи и затрудненията да осигури адекватни доходи чрез тази си дейност.) Той, жена му и петте им деца живеели в една-единствена стая и в отчайваща бедност. Всяка нощ Ханеман до късно превеждал книги, което било основният му източник на доходи, а дните си посвещавал на търсенията си на по-ефективни методи за лечение. През този период той си създал и "безполезния" (по собствените му думи) навик да пуши лула. По това време Ханеман вече се занимавал задълбочено с хигиена и диетология, защитавал идеята за консумацията на колкото е възможно по-малко месо и препоръчвал козето и овчето мляко за сметка на кравето.