Един анализ на Сайер Джи

Бенджамин Ръш е предсказал много точно мрачната опасност, пред която са изправени американците днес, а именно, опасността изкуството и науката за лекуването да бъдат оставени в ръцете на избрана класа алопатични лекари, които единствени да имат законно право да препоръчват и назначават лекарства и чиято фармакопея изключва – със силата на принцип – всички лечебни храни, витамини и билки, които са били използвани безпроблемно, безопасно и ефективно от хилядолетия за предотвратяване и лечение на болести.

Ние навлязохме в ера, в която медикаментите вече нямат нищо общо с изкуството и науката за лекуването. Докторът вече не подпомага дълбоко присъщите на всеки организъм самооздравителни механизми, давайки им време, грижа, добро хранене и специалната помощ на нашите приятели – лечебните растения. Точно обратното – медицината се преобрази напълно в бизнес-начинание, основано на принципите на чистия, разюздан капитализъм. Болести се създават изкуствено и се разпространяват като нови пазари, всяка една от тях представлявайки сигурна златна мина от симптоми, а всеки един симптом служи като оправдание за предписването на нови, токсични търговски артикули – медикаменти. Лекуването не само беше забравено, но и преднамерено анатемосано, тъй като то представлява антитеза на безконечната доходоносност, която изисква наличие на нелечимост на човешкото тяло. Ако истината бъде изречена и самооздравителните способности на организма – признати, цялата суперструктура на разчитащата единствено на медикаменти медицина, както и възлизащите на стотици милиарди долари печалби, които тази медицина генерира всяка година биха се срутили за една нощ. Когато една шепа куркума притежава по-голяма химиотерпевтична активност от който и да било медикамент, разрешен от Агенцията по храните и лекарствата, човек започва да схваща защо стотиците изследвания, доказващи, че куркумата унищожава раковите клетки, никога не са били разглеждани (за по-подробна информация, посетете www.greenmedinfo.com). Никой не може да се конкурира на медицинския пазар, ако предлага евтино, ефективно и безопасно лекарство срещу скъпите, неефективни и опасни медикаменти.

Ако тази дегенерация към шарлатанство и долнопробно търгашество, в каквото се превърна движената от фармацевтиката медицина, беше просто един урок за това колко лоши неща биха се случили, когато здравеопазването вече не е основно човешко право, а ръководена единствено от стремеж към по-големи печалби ширпотреба, може би американците биха забелязали дълбоко в себе си порива да се освободят от оковите на това потисничество. В края на краищата, не смятаме ли ние себе си за основноположници на свободата, независимостта и демокрацията? Нямаме ли точно ние, американците, толкова огромна вяра в тези принципи, че сме готови да си счупим главите в преметеевските си усилия да изнесем тези ценностти навсякъде по света, независимо дали го искат от нас, или не? Трябва ли да изменяме на тези принципи и да отстъпваме от тях, когато стане дума за свободата на здраве?

За съжаление,  „тайната диктатура”, предсказана от Бенджамин Ръш, не е просто плевел, който може лесно да изкореним. Въпреки че Американската медицинска асоциация (АМА) и Агенцията по храните и лекарствата (FDA) се държат така, сякаш са на върха на тази пирамида от секретни властови взаимоотношения, те са само върхът на айсберга. Привидно може да изглежда, че правителството на САЩ и американските корпоративни лобита стоят зад безсрамния слугинаж на FDA пред фармацевтичните компании, но в действителност конците се дърпат от транснационални корпорации и организации. САЩ вече не се радва на предишната глобална икономическа и културна хегемония. Ние не сме предишният стълб на международното игрално поле, на което фармацевтичната компания Novartis International Ag или Световната здравна организация (СЗО) и Световната търговска организация (СТО) притежават власт и влияние, които засенчват тези на САЩ или което и да било да било друго правителство. Тези огромни организации размиват границите, съществуващи традиционно между обществените и частните институции, тъй като техните приоритети са в съзвучие с глобалните икономически императиви, които не зачитат суверенитета на която и да било отделна нация. Например, на САЩ скоро може да бъде забранено да разрешава свободна продажба на хранителни добавки, ако Световната търговска организация реши, че това нарушава споразуменията между нея и САЩ. (Това споразумение, известно като Codex Alimentarius, вече доведе до сериозни последици като разпореждането витамини да се продават само с рецепта и билки като ефедра да бъдат квалифицирани като незаконна дрога.)

При това нелицеприятно състояние на нещата някои хора са убедени, че се намираме на ръба на „Фармагедон”, в който медицината произвежда повече болест, отколкото здраве и в който напредъкът в медицината носи повече вреда, отколкото полза.

Този процес беше описан от д-р Рима Лейбоу като „Нутрицид”.