|
Page 1 of 2 There are no translations available.
Подновените, още по-яростни атаки на някои медии срещу ефикасността на Хомеопатията като успешен лечебен метод не са нищо друго, освен зловещ погром на могъщите фармацевтични корпорации.
Новините и дискусиите, свързани с този погром, се базират единствено на последните събития – част от продължилата вече няколко години поредица от организирани покушения срещу Хомеопатията, най-вероятно провокирани, спонсорирани и финансирани от консорциум от алопатични фармацевтични корпорации.
Тази поредица от събития се разгръща през последните не повече от 10 години. Преди това алопатичната и хомеопатичната общност, обхващаща практикуващи лекари и хомеопати и академични преподаватели от Обединеното Кралство, работеха в тясно сътрудничество в името на по-доброто здравеопазване и по-добрите здравни услуги, предлагани, както в частния сектор, така и на здравно осигурените пациенти.
Ако някой прояви по-силен интерес към генезиса на днешните гневни тиради, той би открил репортаж в Guardian-online, съобщаващ, че Уелският принц е възложил на водещ независим икономист да проучи дали включването на комплементарните терапии би спестило пари на националната здравна каса на Великобритания. Хомеопатията беше един от приоритетите. Според Times, заключението на проектодоклада на експерта е, че би могло да бъдат спестени между 500 милиона и 3.5 милиарда паунда, ако се въведат по-широко терапии, свързани с манипулации на гръбначния стълб (например, хиропрактика) като стандартна, финансирана от здравната каса, практика при болки в гърба. В доклада се заявява, че разходите за медикаменти може да се намалят с до 480 милиона паунда, ако само 10% от общопрактикуващите лекари предлагат Хомеопатия като алтернатива на стандартните медикаменти, се казва още в статията на Times. Докладът предизвиква незабавна реакция от страна на фармацевтичната индустрия, изразяваща се в критики към Принца. За това беше съобщено в www.scotsman.com
Новинарите и няколко други представители на кралското семейство, отнасящи се благосклонно към Хомеопатията, натиснаха ‘паник-бутона’ на производителите на медикаменти и вследствие от това Lancet – водещо алопатично списание – светкавично излезе със статия, призоваваща към отказ от Хомеопатия и заявяваща, че това са лекарства, които не съдържат медикаментозна субстанция, а ефектът им е чисто ‘плацебо’. Интересна подробност е, че Lancet беше известен с подкрепата си за хомеопатичната алтернатива и е публикувал множество статии за Хомеопатията като лечебен метод, включително и клинични наблюдения, от самото си основаване. С въпросната статия, обаче, Lancet успя сериозно да обърка читателите си.
Известно е, че за тази статия Lancet е провел проучване на хомеопатични лекарства. Но този път начинът на проучването и използваните методики са били точно като методите, използвани при тестване на алопатични медикаменти, които са тясно свързани с количествените аспекти на медикамента с отчитане на клиничната диагноза. Проучването ‘доказва’, че хомеопатичните лекарства нямат ефект и имат само плацебо ефект. Изтъкнати американски учени отхвърлиха категорично констатациите за хомеопатичните лекарства, публикувани в броя на Lancet от 27 август 2005. Те подчертаха, че методологията, използвана във въпросното проучване е много подходяща за достигане до заключения за конвенционалните медикаменти, но са непълноценни при изследване на ефектите на хомеопатични лекарства. Причината е, че тя не включва важни критерии, задължителни за едно висококачествено изследване на Хомеопатията и отразяващи естеството на хомеопатичната практика.
Освен това, изборът на едно единствено хомеопатично лекарство за дадено състояние, обозначено с конвенционална диагноза, не е Хомеопатия, което обаче не попречи множество конвенционални проучвания да се извършват точно по този начин. Аналогично на това би било, да речем, да се тестват ефектите на пеницилин върху всички пациенти със симптоми на инфекция. Качеството на такова проучване би било много високо като начин на извършване. Обаче, пеницилинът няма никакъв ефект при пациенти с вирусни инфекции или с бактериални инфекции, резистентни на пеницилин, както и при хора с температурни състояния с неинфекциозни причини. Ето защо подобно проучване би показало положителен ефект на пеницилина само при една ограничена група от пациенти със симптоми на инфекция, т. е. такива с чувствителни към пеницилин инфекции. А как ли би се представил пеницилинът при един мета-анализ на изследвания, подготвени и извършени по такъв начин, че да игнорират истинската природа на пеницилина?
|