Франс Вермюлен е роден на 8 юли 1948 в Ден Хелдер, Холандия. През 1970 се дипломира като учител и работи като такъв до 1978, когато вече е започнал да учи хомеопатия в “Stichting Klassieke Homeopathie” в Хага. Хомеопатия изучава до 1983, въпреки че от 1979 вече я практикува активно.

Франс започва да превежда хомеопатична литература професионално и за удоволствие. Между 1983 и 1996 превежда на холандски много английски и немски хомеопатични книги, включително Кент, Ален, Херинг, Бьорике, Борланд, Тайлър, Витулкас, Фьогели, Уитмънт, Майлс, Морган и Кьолер.

В 1985 той написва първата си книга “Детски типове в хомеопатията”, опирайки се на собствения си опит като учител и хомеопат.

В 1990 е назначен за административен директор и преподавател в Хомеопатичния колеж в Холандия. В 1992 написва “Синоптична Материя медика 1”, която се ражда от лекциите му по Материя медика, четени пред студенти в Холандия, Ирландия и Финландия.

“Синоптична 1” е последвана от “Конкордантна Материя медика”, публикувана през 1994, чието второ издание излиза през 1997, включвайки и “Водещи симптоми” на Херинг; третото й издание е отпечатано в 2000 година.

Воден от специалния си интерес към “малките” лекарства, Франс написва “Синоптична Материя медика 2”. В напълно преработеното и допълнено издание на “Синоптична 1” – наречено “Призма” – той ни запознава с данни от многобройни нехомеопатични източници като справочен материал за хомеопатичната Материя медика и като източник на потенциални симптоми. Изключителната значимост и потенциал на подобни допълнителни сведения става предмет на безбройните му семинари в Европа, Израел и Австралия. Една от първите си лекции след издаването на “Призма” Франс чете у нас, на организирания от ЦЗО “Едикта” международен семинар във Варна през лятото на 2002.

"КОНКОРДАНТНА", "СИНОПТИЧНА 1", "СИНОПТИЧНА 2", "ПРИЗМА", "MONERA", "ГЪБИ" - 6374 страници хомеопатична Материя Медика от най-висша проба (само прочитането им заслужава възхищение, какво остава за написването им!) – творчеството на Франс Вермюлен е това, което го е превърнало във фигура, без чието участие възраждането на хомеопатията през последните десетилетия просто не би било възможно.