Откъс от книгата на Масимо Манджалавори "Идентифициране с Обществото"

(Бележките са водени от сътрудничката на Масимо Вики Бърли)

Пациентката е на 37, но се държи така, като че ли е на 50. Изглежда като завършен конформист, абсолютно приспособена и в ролята на придатък към училището и институцията. Тя е италианска учителка. Очевидно има наднормено тегло. Впечатлението на Масимо беше, че тя е много притеснена и се срамува да седи пред мъж и да говори за проблемите си. Малко по малко се разбра, че за нея е било трудно дори да допусне идеята, че ще бъде лекувана от хомеопат. Това било проблем, защото да бъдеш лекуван с неконвенционална медицина не е общоприето. Трудно свикнала и с мисълта, че ще бъде преглеждана от млад лекар (Масимо беше по-млад от нея). Тя беше по-склонна да се довери на зрял човек, човек на възраст и с много опит.

Жената е била лекувана от психолог за депресия и от кардиолог за аритмии.

Аз приемам антидепресанти от 6 години. След смъртта на баща ми нещата тръгнаха от зле по-зле, донякъде защото майка ми живее наблизо и имаше много и различни проблеми. Първо отидох на психолог, а после, макар да беше много трудно за мен - на невролог. ...Толкова се срамувах. ...Неврологът ме прегледа набързо и каза, че трябва да пия антидепресанти, така че отидох на психиатър (изчервява се). Сега съм горе-долу добре, но не искам да пия повече антидепресанти.

Когато ям, се чувствам по-добре. ...Също и от надеждата, че ще се оправя от антидепресантите. ...А и трябваше да помогна на стомаха си по един или друг начин.

Няколко месеца по-късно почина баща ми. Преди това имах проблеми с брака си..

Една вечер съпругът ми напусна дома ми, макар и не за дълго.

Вторият път нещата бяха по-сериозни. ...той не се върна в продължение 2-3 месеца. ...Всички в квартала знаеха за това.

После положението се нормализира, но сега течението отново ме понася. Много често си мисля да го изгоня. ...Но след това се сещам, че има някаква полза от него, поне ми дава пари за децата.

Иска ми се да има някой около мен, но в края на краищата той само ми напомня, колко съм жалка. ...и после се чувствам още по-потисната.

Баща ми почина неочаквано, а ние винаги сме били много близки. ...Почувствах се съвсем сама на света. ...Нямах други роднини и най-важното - не можех да изразя какво чувствам; така и не преодолях това състояние.

Побеснявам за няма нищо, не понасям децата да крещят. ...Чудя се как ще се справя с всички проблеми. Мисля за това повече в името на децата, отколкото заради мен.

Става ми по-добре, когато говоря за това, но разговорите не променят нищо - аз съм си все така, както и преди. Струва ми, че е добре да опитам и да изкарам нещо навън. ...Дори и гърлото ми не се възпалява като хората, когато се простудя. ...Полагам много старание, но все не успявам.

Събуждам се потисната от това, че предстои още един ден, мисля си, че ако се блъсна с колата в някое дърво, това, в края на краищата, ще се окаже много лошо.

Когато съм в криза, изяждам по цял буркан ‘Нутела', а после се чувствам още по-зле от преди. ...Като ученичка също правех подобни неща.

Обичам сладки неща и хляб. ...Обичам сметана, но не и яйца. Обичам силно пикантна храна. ...Но когато съм в истинска криза, всичко ме отвращава. ...Не, не ме отвращава. ...‘Отвращава' е противна дума. ...Имам предвид, че не проявявам никакъв интерес към яденето [1].

Имам чувството, че в стомаха ми има камък и че той вече е пълен догоре. Няма място за нищо повече, сякаш никога вече няма да огладнея.

ХРАНОСМИЛАНЕТО МИ ВИНАГИ Е БИЛО МНОГО БАВНО, още от дете.

ОБИЧАМ КАФЕ И ГО ПИЯ МНОГО СЛАДКО. В кафето ми има повече захар, отколкото кафе. ...Дори да пия кафе в 11 часа вечерта, спя много здраво; кафето не ми пречи на съня.

Единственото нещо, което никога не съм губила, е сънят.

Понякога си спомням сънищата си. ...От дете сънувам сън за малка птичка, която храни друга, много по-едра от нея. ...втората е голямо бебе [2] и първата разбира, че трябва да се грижи за нея.

В сънищата ми изглежда така - чувствам, че трябва да направя нещо, за да се лекувам, но не прекалено много, защото ако хората разберат колко съм болна, се страхувам, че ще ме отхвърлят.

Много години бях лекувана с масивни дози кортизон, защото имах остър ставен ревматизъм. ... После лекарите забелязаха, че през пубертета вече нямам никакви симптоми. Останаха ми само стрии, широки по 3 пръста, навсякъде по тялото. Не съм боледувала от никакви детски болести. Чувствах се различна от братята и сестрите си, които ходеха на детска градина и се разболяваха като всички деца. ...Аз си стоях в къщи с моя ревматизъм

Не си спомням много за болката, с изключение на това, че не можех да спя, защото непрекъснато се въртях и се мятах в леглото.

Не можех да лежа върху болезнено място и трябваше да мърдам. ...Самата мисъл, че трябва да си лягам, беше мъчение за мен. ...А по ирония на съдбата, през деня трябваше да седя колкото е възможно по-неподвижно.

Наистина не знам как да опиша тези болки. ...Не само болките, които имах тогава, но и сегашните. ...Възможно ли е да опишеш болка?

Помня само, че колената ме боляха най-силно и затова не можех да се движа. Дори и ходенето беше проблем. ...Дори и сега, когато имам ишиас, болката се спуска от гърба към краката и ме заболяват колената. ...и тогава не мога мърдам.

Сегиз-тогиз сърцето ми започва да препуска. ...На няколко пъти бях много изплашена и отивах в болницата, а там ми казваха, че това се получава, защото съм неспокойна. Така че аз просто се примирих със сърцебиенето и си казах, че не трябва да се плаша повече. ...Но това никак не е лесно.

Чувството е, че имам огромна скала върху гърдите си и с цената на много усилия я избутвам надолу към стомаха. ...И тогава сърцето започва да бие бързо.

След това почти винаги получавам паническа атака и не знам къде да се дяна [3]. ...Защото чувството сякаш се разпространява от гърдите по цялото ми тяло и вече не мога да го контролирам.

Винаги се преструвам, че ми няма нищо. На практика, много малко хора знаят за оплакванията ми. ...Това не е много приятно, а аз не искам всички да ме познават като ‘онази, лудата'.

Лудите хора са болни по друг начин. Не всеки знае, че мозъкът не е нищо повече от една огромна жлеза.

Обичам да разпускам като плета и бродирам. ...Когато се чувствам по подобен начин, значи се чувствам добре. ...Ако не мога да го правя...просто седя и гледам телевизия без да правя нищо. Обичам и да карам ски.

Най-любимото ми нещо е да се разхождам из центъра на града, когато има мъгла. ...Мразя ветровитото време. От вятъра нервите ми направо се сплитат.

Но когато е мъгливо, всичко ми изглежда различно...закътано и забавено.

Ако може да кажа още нещо; спомням си как, когато бях малка, си мислех, че мъгливите дни, преди да се е стопил снегът, са ми любимите. ...Можеш да се разкрещиш на улицата от всичките тези звуци и цветове. ...всичко беше сиво, а въздухът сякаш беше звуконепроницаема стена. ...като в звукозаписно студио. Мъглата сякаш прави всеки лек звук да звучи правилно. Но ти трябва изкуствено създадена среда, защото в природата не може да чуеш такива звуци. ...Дори когато правят специални помещения за музикални изпълнения, те не винаги са направени добре. В природата нещата се смесват. ...Дори различните породи животни се смесват и те всички стават една порода, въпреки че идват от различни светове. ...Нещо като това, което се получава с американците. ...По начало те са дошли от различни страни, а сега са просто американци и са най-мощната държава в света.

Аз съм като германска майка [4], много съм строга. ...Начинът, по който децата ти отговарят в наше време, е недопустим. Те нямат никакво уважение.

Аз изисквам от моите деца определен стандарт на поведение. ...Определени неща не са им позволени.

Те трябва да дойдат при мен и да ми кажат къде точно отиват, когато излизат в парка. Те трябва да знаят, че могат да отидат само до еди-къде си и нито крачка по-нататък. Според мен, е много важно образователната система да бъде взискателна и да се спазва строг ред. Ако взема децата си в магазина, те трябва да стоят мирно, а не да рушат всичко. ...Но понякога съм загрижена дали не ги ограничавам прекалено много. ...И след това, когато остана насаме със себе си, се изпълвам със съмнения, но никога не им позволявам да виждат това.

Родителите са като стълбове. Моите родители бяха много важни за мен, особено баща ми. Винаги ме е тревожело, че не съм добра майка за децата си. За мен не е толкова важно какво мислят те сега, а КАК ще ме запомнят.

Всъщност, мисля, че имам проблем с това, защото децата винаги са като бреме в ума ми.

Аз винаги работя припряно. ...Винаги си правя план на работите, които имам да върша, защото все не успявам да направя всичко така, както трябва да бъде. Трябва да свърша всичко и не мога да намеря покой, докато всичко не е свършено. ...Прочитам всичко, за да се ориентирам правилно и после навлизам в детайлите. ...Това, от което имам най-голяма нужда, е някаква идея за цялостния план.

Преди менструация съм малко по-потисната и раздразнителна. ...Лесно се ядосвам и съм по-песимистично настроена от обикновено.

Идеи от групата

• Тя веднага започва да разказва за семейството си - първото нещо, което казва
• Тя потиска обриви, емоции и всякакви идентифициращи черти
• Сънят подчертава, че за нея е трудно да намери сигурност в развитието на собствената й индивидуалистична страна
• Тя не намира сигурност в собствената си структура, а по-скоро има потребност да я открива в приспособяването си към ‘нормите'
• Родителите й са били просто стълб, просто правила - те не са й дали любовта, от която се е нуждаела, затова в съня си тя е малката птичка, хранеща огромното бебе
• Когато говори за децата си, тя посочва само какво те трябва да правят - това не е чувство, че си обичан. По аналогичен начин, бракът е по-скоро какво съпругът може да й даде и какво вижда обществото, а не връзка, основаваща се на любов.
• Има припряност в работата й и безпокойство и мятане & въртене през нощта, но от друга страна, има бавно храносмилане
• Камък върху гърдите и усещане за камък в стомаха
• Силно желание за сладки неща
• Усет за времето; за нея е важно за какво ще я смятат децата й - като че ли няма еволюция и промени в хода на времето, за тази жена всичко е стабилно и винаги е едно и също

За Carbonicums е важно да имат сериозен момент на декомпенсация, когато изпитват чувство за загуба. "След смъртта на баща ми нещата тръгнаха от зле по-зле." (Carbonicums спадат към Колона 4: Graphites, Adamas, Carbo vegetabilis, Carbonium sulphuratum, Carbo animalis и др., където елементът е само въглерод и нищо друго. Ако разгледаме само лекарствата, в които присъства въглерод, трябва да прехвърлим повече от половината от нашата материя медика!)

При Carbonicums става дума за загуба на нещо, което не може да бъде възвърнато. Това, което е загубено, е загубено навеки и няма начин то да бъде възстановено. В концепцията за загубата при други лекарства също може да видим значителна декомпенсация, но виждаме също и какво човекът е в състояние да направи, за да компенсира загубата - да открие някого другиго или нещо друго, с чиято помощ да преодолее проблема. За Въглеродния елемент "От сега нататък всичко е свършило и няма начин да бъде върнато."

Много важна за Carbonicums е фигурата на мъжа. Бащата като символ е някой, който ти дава силна подкрепа чрез правила и норми за начини на живот. Фигурата на бащата е загубена завинаги и няма начин да бъде върната. След този момент остава усещане за нещо, което не може да бъде възстановено. "От този момент нататък животът се промени завинаги." Тя е загубила един от своите ‘стълбове', така че вече няма нищо, което да и даде каквато й да било възможност за подкрепа.

При Carbonicums тази подкрепа никога не е свързана с любов и привързаност. Това не е загуба на емоционална любов. Това е загуба на нещо като материална подкрепа или на някого, който ти е посочвал правилните начини; как да дишаш, как да ядеш, как да живееш. Когато тези хора описват съществуванието си, обикновено става дума за нещо много базисно, фундаментално, елементарно. Когато пациентката говори за съпруга си, споменава само за парите, които той може да осигури, но не и за любовта, която може да даде.

Интересна страна на Kali виждаме, когато тя казва колко се е срамувала, че трябва да отиде на психиатър и на невролог. Това е интересен въпрос за Калиите изобщо. Всяка възможна болест се разглежда като вид психическа болест, което означава, че те трябва да бъдат изтласкани от някаква среда. Вижте как болестта се възприема в социалния й контекст.

За един Kali да има HIV-инфекция е много сериозен въпрос. Това за Kali е като да си болен от туберкулоза преди 50 години - човек, който е нелечим и разпространява инфекцията си сред другите хора. В Африка и на други места, където е еднакво вероятно да умреш от пневмония и от СПИН, тази болест не се възприема като социален проблем и на нея не се гледа с по-лошо око.

Преди време беше констатирано, че в местата, където се изпращат прокажени, само 20% от хората всъщност са с проказа. Останалите 80% имат нормални екземи, но те са послужили като повод да бъдат прогонени от обществото.

За Kali да имаш някаква болест е като да получиш някаква повреда, нещо, от което трябва да се срамуваш. Лошото нещо не е болестта сама по себе си.

(В Италия повечето хора предпочитат да наричат терапевта или лечителя Доктор. Но за Калиите е много по-обичайно да ‘разжалва' един лекар в ‘госпожа' или ‘господин', защото от обръщението ‘Докторе' се подразбира, че те са болни.)

Тази жена се успокоява като яде много. Съпругът й е полезен, защото поне може да осигурява някакви пари за семейството. Това е обичайно за Carbonicum. Те не виждат важните неща сред тези, касаещи емоциите. Това, което е важно, е фундаменталната, елементарната им потребност - храна, пари, това, което е нужно, за да оцелееш. Всичко, което излиза извън рамките на елементарните потребности, е незадължително, въпрос на избор.

Когато съпругът й я напуска, основната тема е, че всички в квартала ще научат за това. пациентката не изрече и една дума, с която да покаже, че е била наранена.

Друг интересен въпрос, който е типичен за Kali, е идеята, че твоята слабост е главно в храносмилателния ти тракт. Слабостта ти е главно в стомаха ти. В по-голяма или по-малка степен всяка Калиева сол се оплаква от чувство за слабост. Тук имаме дълбоко чувство за вътрешна слабост. За повечето Калии има нещо, свързано с това, че нямат достатъчно сили за да изкарат нещо навън - да дефекирам, да накарам сърцето си да бие; да имам способността да кажа "Ето, това съм аз". Извеждането на нещо навън е вид знак какъв съм аз. Но да даде такъв знак е прекалено трудно за всяка от Калиевите соли.

Да принадлежа към група, която предлага защита и идеалистична подкрепа е абсолютно фундаментално за мен. "Аз трябва да принадлежа към нещо, което ще остане стабилно навеки."

Друга типична тема за Carbonicums - след смъртта на бащата тя се е почувствала абсолютно сама. В много други случаи срещате човек, който ви казва: "Поне имах подкрепата на майка си и на приятелите си." За Carbonicums загубата означава да загубят единственото крехко нещо, което ги е подкрепяло.

Повече или по-малко всеки Калиев тип демонстрира очевидни проблеми във взаимоотношенията си с децата. Да бъдеш родител е сериозна работа и сериозен проблем, по много причини:

1. Калиите имат чувство за слабост. Това е някак си амбивалентно - те казват нещо, а после друго, с противоположно звучене. "Това, което трябва да бъда и това, което е вътре в мен." Представете си само, че цял живот не ви е позволено да бъдете себе си. Не ви е позволено да казвате на другите кой сте или да изразявате кой сте.

2. Не е възможно да имате връзка, която да не е емоционална. Да принудиш един Kali да влезе в емоционална връзка е истинско бедствие за него, защото те не са способни на такива. Една майка и бебето й имат несловесно общуване, което майката е длъжна да разбира. Майката Kali не е способна на това. Когато детето навлезе в пубертета, за бащата Kali е трудно да позволи на детето си да открие себе си. Те виждат в институцията нещо, на което детето трябва да се подчини (правила, закони, религия), но нямат нищо, което могат да предадат на детето си.

3. Да ражда, да бъде бременна, да бъде в детеродна възраст, да има добра връзка с децата си - това е катастрофално за всяка жена Kali. В нашия случай, жената може да бъде родител, само ако е ‘германски тип' - строга към спазването на правилата. Тя е склонна да жертва взаимоотношенията си сега в името на това после децата да й бъдат благодарни, че им е дала ясни и точни правила. Тези хора могат само да препредават това, което според тях дава сигурност.

4. За Калиите едно бебе е само продължение на случилото си преди. Никога няма да видите, че детето се е развило в друга посока, различна от тази на баща му (без това да създава някакви сериозни проблеми за бащата Kali.)

В по-голяма или по-малка степен, при всички Калии възпалението не може да се развие пълноценно или пък са запечени. В по-широк смисъл, почти всички Калии се оплакват, че процесите в техния организъм протичат бавно. Всички те се оплакват, че тези процеси са неефективни. Всичко, което трябва да бъде изхвърлено навън, предадено, представено като тяхно собствено произведение (от момента на първата дефекация на бебето), е сериозен въпрос. Трябва ли нещо да бъде изхвърлено, изтласкано, изразено или проявено, те веднага стигат до идеята, че това е прекалено трудно за тях.

Всичко, което лежи в същината на индивидуалността, е прикрито.

Друг често срещан израз е това, което те описват като опресия - камък, тежест, нещо ги смазва или ги притиска надолу. Набива се в очи впечатлението за нещо бавно, сковано, тежко, смазващо, нещо, на което трябва да се подчиниш.

Идеята е, че се възприемаш като жертва на собствените си симптоми.

Често пъти, когато Kali (най-често Kali carbonicum) има при проблеми с храносмилането, виждаме идеята, че това, с което те ‘храни' семейството, в символичния смисъл на думата, просто засяда в стомаха, но неговото смилане и асимилиране е проблем. Ти го носиш като палто, но то не ти позволява да бъдеш себе си.

Друг важен въпрос е това, което пациентката каза за съня си. Каквато и работа да имаме с Carbonicums, проблемите им със съня са нещо обичайно. За тях да бъдат заспали е фундаментален въпрос. Сетете се за Carbo vegetabilis, Carbo animalis, Graphites и Germanium. Една от основните теми при Carbonicums дори не е липсата на подкрепа, тази тема е още по-древна. Общо взето, изглежда, че трудността е да навлязат в живота и да вземат участие в него. Като човек, който дава всичко от себе си, за да избегне напускането на майчината утроба. Carbonicums не обичат да излизат от състоянието на сън, в което просто не правят нищо. "Животът е прекалено труден, а аз съм прекалено слаб да правя тези неща. Моля те, остави ме там, където си бях преди."

Дори и симптоматично, основното приложение на Carbo vegetabilis е за събуждане на хора от състояние на безсъзнание.

Сънят е вид оттегляне и бягство. Той е една от най-типичните теми за Carbonicums. Трябва да виждате това, за да получите ясна идея за лекарство Carbonicum. Обикновено сънят при тези хора не е достатъчен.

Ако сметнем, че всеки, който присъства в сънищата ни, представлява самите нас, е интересно, че тази жена сънува детството си. Нейната детинска страна е огромна - трудно е да се намери достатъчно храна да я изхрани. Често пъти чувството за един Carbonicum е, че той е свръхвзискателен и че това, което получава е прекалено малко. Те дори не получават достатъчно сън. Ако приемете своята детинска страна като най-емоционалната и като тази част от вас, която би искала да получава внимание и любов, ще видите колко трудно е за един Carbonicum да изхрани тази си част.

Нашата пациентка подчерта, че се чувства различна то братята и сестрите си; дори и по това, че не е боледувала от детски болести, а всъщност тогава е била болна.

Каквато и да е патологията или симптомът, лекарството излиза според състоянието на субстанцията. Така че физическите симптоми тук са неопределени, каквато е и личността. В този случай жената не може дори да си представи каква би могла да бъде болката при нейния ревматизъм. Не става въпрос, че тя не може да си я спомни, а че никога не е и помисляла, че една болка би могла бъде описана. "Възможно ли е да да се опише болката", каза тя.

Ние откриваме, че гърбът е засегнат в повечто от случаите на Калии. Често пъти това е в лумбалната област. Често те съобщават това с явно усещане за слабост, нестабилност и неспособност да стоят прави. Това е явна соматична проява на страданието на един Kali.

Тази ригидност често е един вид трансформация; за да може а стои изправена, една система трябва да стане ригидна и скована.

От соматична гледна точка, обикновено това страдание засяга целия организъм. Тези хора имат болка в една точка, но тя завладява целия организъм. Често пъти резултатът от страданието им е скованост и неподвижност.

"Когато получа тези панически атаки, не знам за какво да се хвана" ... Carbonicums често ви дават идеята за човек, който има много малка, нестабилна и крехка опора. Когато тази опора бъде загубена, те наистина са загубени напълно. Тук е налице едно дълбоко усещане, че си като малко кутре или като бебе; човек, който е свръхзависим и свръхизискващ, но получава много малко.

Пациентката даде още една индикация за Калий, когато каза "Не всеки знае, че мозъкът не е нищо повече от една огромна жлеза." Те правят всичко възможно да определят страданието си като страдание на физическото тяло. За пациентите е нещо нормално да споделят за физическите и за емоционалните си страдания. Но Калиите държат много да разделят мозъка си от физическото си тяло.

За тях е обичайно да не могат просто да седят и да гледат телевизия. Зоната на позволяването на себе си да разпознаеш своите потребности и да имаш свое лично пространство, в което да изпитваш наслада, е забранена за Калии.

Пациентката казва, че в мъглата се слива със света и се скрива. В мъглата не може да разпознаете хората и всичко се смесва.

Тя каза, че е важно да господстваш и да си силен като американците и че това може да се постигне като се обединиш и се слееш с различни типове хора. Това е най-голямата надежда на един Kali. Знаейки колко са слаби, тяхната най-добра възможност да принадлежат към някаква група от силни хора е да се слеят с тях, така че да видят себе си като част от групата. Те имат нужда да се идентифицират с група.

Когато говори за децата си, пациентката каза "Аз искам те да се държат по определен начин. Дори и да имам някакви съмнения относно собственото си поведение, аз никога не го показвам. Моите родители бяха като стълб за мен. Не е важно какво те (децата) мислят (чувстват?) за мен, а за каква ще ме смятат в бъдеще."

За работата си тя каза, че трябва да получи общ поглед върху всичко, а след това, ако се налага, да се върне и да се заеме с детайлите. Един Carbonicum възприема почти всичко в неговото количество. Това е същото като преяждането. "Колкото повече мога да поема, толкова по-добре. Аз мога да се обогатя чрез количеството неща, които мога да вкарам в организма си." - важно е по-скоро това, отколкото качеството, страстта или удовлетворението от насладата, която те могат да дадат.

В нашата материя медика Carbonicum често е описван като човек с наднормено тегло.

Пациентката получи Kali carbonicum Q1.

[1] Пациентката се опитваше да бъде свръх учтива. Тя използва ‘грозен израз' на италиански и после се опита колкото е възможно по-бързо да се извини за използването му, въпреки че този израз се използва много често в Италия.

[2] Едрата птица беше бебе на малката.

[3] Изразът, който тя използва означаваше по-скоро, че няма нещо, за което да се хване.

[4] Тя смята, че е сурова майка с ясна идея какво трябва да бъде направено.