Лекарят-хомеопат е лекар, който е добавил изкуството на хомеопатичното предписание към цялостните си познания по медицина. Но хомеопатично предписание не може да се направи, ако се следват обичайните методи на снемане на случая, които използва обикновеният лекар.

Индикациите, водещи към симилимума, рядко могат да се открият сред патогномоничните симптоми. Водещите или характерните симптоми могат да излязат наяве по време на обикновения преглед и физикалното изследване, само ако активното им търсене е наша първостепенна задача. Следователно, препоръчително е да извлечем, регистрираме и класифицираме симптомите на пациента преди да извършим физикалното изследване и да се опитаме да поставим диагноза. Този похват не само ни помага да избегнем естествената тенденция да се придава твърде голяма тежест на патологията и крайните продукти на болестта, но той често пъти ни помага съществено при поставянето на диагнозата.

При острите болести или при пациентите, страдащи от някакво тривиално заболяване като хрема или обикновена простуда, след като определим естеството на заболяването и сме се уверили, че не става дума за остра проява на някаква по-дълбока хронична болест, няколко правилно насочени въпроса могат да са достатъчни, за да разкрият точното лекарство.

Много зависи от уменията и старанието на хомеопата, особено при комплицираните или хронични случаи.

Един знаменит хомеопат каза веднъж: "Добре снетият случай е наполовина излекуван пациент". Без характерни симптоми, няколкото страници записки могат да се окажат безполезни дори и на майстора-хомеопат.

Опитът показва, че е най-добре да оставите пациента да разкаже историята си със свои собствени думи, без внушения или прекъсвания от страна на хомеопата, освен когато пациентът се е отклонил от темата. Директни въпроси или такива, на които може да се отговори с "да" или "не", не бива да бъдат задавани. При кръстосания разпит на свидетеля адвокатът се стреми да го подведе към погрешно твърдение чрез прости по форма въпроси. Същото се отнася и за лекаря, който изследва пациент.

В случаите, когато пациентът е дете или е в безсъзнание, позволете на придружителите или роднините да опишат действията на пациента или симптомите, на които те може би са били свидетели. Острата наблюдателност е голямо предимство. Всеки дребен детайл от действията на пациента, как върви той, цветът на очите му, кожата и косата, изражението на лицето, тонът на гласа и начинът, по който се изразява, недъзите, обривите, брадавиците, видът на ноктите, дефектите по зъбите, отоците, характерът на фекалиите, бялото течение и потта могат да се окажат характерни симптоми на неговото индивидуално лекарство. Запишете всеки симптом на отделен ред, като оставяте място, ако ви се стори, че той се нуждае от доуточняване.

Без да бъдат подпомогнати с въпроси, пациентите рядко дават пълната картина от симптоми. Всъщност, важните, решаващи симптоми на случая често пъти биват забравяни или неспоменати, защото изглеждат глуповати, тривиални или несвързани. Когато разказът на пациента приключи, преразгледайте всяко отделно негово твърдение, като го уточнявате и коригирате, докато останете удовлетворени, че записките ви са възможно най-пълни.

Разпитайте за навиците на хранене, пиене, спане, позата по време на сън, лекарствата, които са приемани преди, болестите, които пациентът е преболедувал през живота си и се доберете до хронологичната последователност, както на предишните пристъпи, така и на настоящото заболяване. Специално внимание трябва да бъде отделено на менталните състояния, сексуалната функция, последствията от скръб, шок, травма, несподелена любов, съпружеска изневяра, уплаха или обида. Задължително е да си осигурите информация за точния характер и локализация на болките и усещанията и състоянията, които влошават или подобряват.

Част от симптомите или всички симптоми могат да се дължат на употребата на такива медикаменти като морфин, каломел, каскара, хинин, камфор, аспирин, веронал или на навика да се употребяват енфие, чай или кафе. Това трябва да бъде преустановено и ако последствията продължават да са налице, да бъдат антидотирани, за да се разкрие истинската картина на естествената болест. Един случай, усложнен с предизвикани от медикаменти симптоми, очевидно става много по-труден за лечение.

Съществува неизречено схващане, че с лекарства не могат да се коригират механични увреди. Следователно, лекарят трябва да потърси поддържащи болестта фактори, като хроничен апендицит, фокални инфекции, херния, хемороиди, костни малформации на носа, непоникнали мъдреци, ентероптоза, значим пролапс на матката, деформиран свод на ходилото, свободни хрущялни частици в колянната става, чужди тела, фрактури и т. н.