За да разберем по-добре лекциите от този курс, тук е мястото да направим едно кратко въведение в хомеопатичната философия.

Всички системи за назначаване на лекарствата се базират на оригинални хипотези, клинични наблюдения, философски заключения и научни експерименти. Асклепий и другите бащи на лечебното изкуство са боравили с хипотези и философия и съвсем малко клинични наблюдения. С развитието на науката, медицината изостанала поради липсата на точни проучвания и вездесъщите лични становища на лекарите -теоретици. Първите предписания били плод на прищевки и били толкова погрешни, колкото и концепциите за анатомията, физиологията и патологията.

Ханеман не е имал на разположение прецизни инструменти като поларископа, ултрамикроскопа, електрокардиографа, манометъра и спектроскопа. Но той ни е дал чрез хипотеза, клинични наблюдения и логично обяснение много от основите на медицината, които днес се възприемат и потвърждават от съвременната наука.

Чрез научно обоснована експериментаторска работа Ханеман многократно доказал Закона за Подобието. В продължение на столетие и половина този закон постоянно се потвърждава от научното, клинично наблюдение. И съвсем наскоро съвременните изследователски лаборатории ни дадоха потвърждение за ефекта от малките дози и тяхното динамично действие.

Колоидната химия ни даде ясни илюстрации на това чрез ултрамикроскопските наблюдения. Златото, например, може да бъде открито в 25^-та десетична тритурация, което означава разреждане 1:10,000,000,000,000,000,000,000,000. Радий в 60^-та десетична тритурация проявява радиоактивността си, повлиявайки достатъчно силно чувствителните фотографски плаки, за да се получи ясна радиография. Добавете 35 нули към това разреждане и ще получите математическото изражение на степента, в която веществото е било разредено и все още присъствието му може да бъде експериментално установено. Получаването на тази радиография трудно може да бъде обяснено с безкрайно малкото количество на елемента радий в използваната тритурация. Но то може да се обясни със силата или с динамиса на неговите неизмеримо малки еманации.

Задълбочените експерименти на д-р Аугуст Биер от Берлинския университет доказаха трите кардинални реквизита на хомеопатичното предписание.

1. Единственото лекарство (давано самó).

2. Подобното лекарство (Similia Similibus Curentur).

3. Минималната доза (най-малкото количество, способно да предизвика лечебна реакция).

Д-р Биер обяснява това, като казва, че:

а.) не всички клетки на тялото са болни;

б.) многократно разреденото лекарства преминава транзитно през здравите клетки, защото те не го привличат;

в.) болните клетки имат по-малко съпротивление и реагират в по-голяма степен на дразнения. Минималните дози повлияват тези свръхчувствителни клетки и ги стимулират да реагират. Подобното лекарство индуцира нормална реакция. Ако лекарството е неподобно, неговото действие не е лечебно.

г.) само единственото лекарство може да разкрие индикациите, които ни водят към избора на подобното лекарство. Желязото (Ferrum) поражда яснои симптоми. Phosphorus предизвиква различна група симптоми. Железният фосфат (Ferrum phos.) поражда симптоми, както на желязо, така и на фосфор, но в допълнение към тях има и отчетливи ефекти, които не се откриват при никоя от съставките му. Характерните симптоми, предизвиквани от Ferrum phos., го определят като самостоятелно лекарство.