Функцията на жлезите с вътрешна секреция е да синтезират и отделят в миниатюрни количества специфични продукти, които имат жизнено важна роля за здравето на целия организъм. В много случаи количеството на тези секрети, когато жлезата функционира нормално, е толкова малко, че се доближава до хомеопатичното разреждане.

На фона на тази концепция за важността на ендокринните жлези за поддържането на здравето и при тези безкрайно малки количества на техните секрети, не можем да не видим колко съществено значение има хомеопатичното лекарство при проявите на ендокринна дисфункция и за баланса на самите жлези с вътрешна секреция.

При обсъждането на тази важна тема е уместно да приведем един цитат от книгата на August A. Werner, M.D., F.A.C.P., озаглавена "Ендокринология" (издание на "Lea & Fobiger", 1937 год.):

"Много лекари се оплакваха, че ендокринологичната литература съдържа много и трудни за разбиране термини. Съществуват няколко причини за наличието на тези привидни трудности, най-съществените сред които са следните: 1. Темата е нова; 2. Липсва точна информация за евентуалния брой на хормоните и техните функции; 3. Взаимовръзките между секреторните функции на жлезите с вътрешна секреция са твърде заплетени; 4. Съществуват много затруднения при прилагането на резултатите от експериментите с животни при хората, които, въпреки научната стойност на въпросните изследвания, са техният краен обект; 5. Силата на използваните хормонални препарати е доста вариабилна; 6. Сериозна трудност представлява определянето на индивидуалната доза, която се влияе от нивото на функциониране на жлезите на пациента, индивидуалната му чувствителност, клетъчната възприемчивост, взаимодействието със секретите на другите жлези и ефекта на общите метаболитни фактори и другите болестни процеси у конкретния човек.

За да бъдеш добър клиничен ендокринолог, трябва преди това да си добър интернист, а не е далеч времето, когато за да бъдеш добър интернист, трябва да бъдеш добър ендокринолог...

За целта е необходимо да имаш:

1. Дълбоки познания за анатомичното устройство на автономната нервна система, нейните два дяла, парасимпатиков и симпатиков, и познания за функциите на тези два дяла, които са диаметрално противоположни едни на други.

2. Разбиране за функциите на ендокринните жлези, доколкото те са ясно установени.

3. Съзнание, че заплетените жизнени процеси, които не можем да контролираме, като регулацията на нормалните растеж и развитие, смилането, абсорбцията и асимилацията на храната и освобождаването на хранителните вещества от депата в черния дроб и мускулите, за да бъдат превърнати в енергия, поддържането на нормалния сърдечен и дихателен ритъм, усещането ни за благополучие - всички тези функции и още много други зависят в огромна степен от поддържането на деликатното равновесие между двата дяла на автономната нервна система.

4. Убеждение, че поддържането на функционалния баланс между парасимпатиковия и симпатиковия дял на автономната нервна система силно зависи от вътрешната секреция на ендокринните жлези, които действат като върховен господар...

Информацията за лечението на ендокринните смущения придоби особено очарование за лекарите. За да излекуваме което и да било патологично състояние, трябва преди всичко да познаваме синдромите и тяхната етиология (тук става дума за гледната точка на ортодоксалната медицина) и, на второ място, да разполагаме с ефикасни лекарствени препарати. Много ендокринни синдроми са били познати в миналото, когато са липсвали медикаменти за тяхното успешно лечение. Тези състояния се срещат и днес, но хормоналните препарати, с които разполагаме, не винаги донасят очакваното облекчение и причините за това са очевидни. Желанието и стремежът за облекчаване на тези ендокринни синдроми доведоха до употребата на много препарати, приготвени от жлези, но повечето от тях се оказаха безполезни, особено когато се приемат орално..."

В края на този предговор д-рWerner отдава почит към различни представители на своята професия, които са му оказали огромна помощ и се обръща към един от тях с особено възхищение:

"За приноса към дълбокото разбиране на фундаменталните принципи на ендокринологията и за урока да подхождаме към състоянието на пациента като отчитаме всички възможни страни на болестта, а не да го разглеждаме като съвкупност от жлези."

В първа глава на книгата авторът описва въздействието на емоциите и различните лекарства върху различни функции и ответното действие на жлезите с помощта на нервната система. Коментарите му за състоянието на органите при болест напомнят наблюденията на Ханеман, но през тази 1937 год. д-р Werner не е стигнал до практическото приложение на Ханемановата логика и философия, които са толкова разбираеми за нас.

Все пак, дори и бърз поглед на неговата работа ни поразява широкият кръг синдроми, за които д-р Werner твърди, че са предизвикани от дисфункция на жлезите или от препарати, приготвени от жлези. Тези състояния варират от акне до хемофилия, от анемия до деформиране и изкривяване на скелета при деца или възрастни. Това подсказва, че много, ако не и повечето, от конституционалните заболявания се дължат на дисфункция на жлезите и, следователно, можем да заключим, че конституционалното хомеопатично лекарство ще има същата приложимост в светлината на модерната наука, както и в миналото, когато не разбирахме важността на познанията по ендокринология, а се опирахме на тоталността от симптоми като сигурен водач при предписването на лекарствата.

Едва ли може да има съмнение, че по-голямата част от случаите на свръхразвитие или недоразвитост на тъкани или органи като напълняване, затлъстяване, закъсняло или преждевременно развитие на половите белези (независимо дали се дължат на смущения в дейността на епифизата, хипофизата, щитовидната жлеза или гонадите) и отклоненията във формирането на скелетната структура поради дисфункция на паратироидните жлези, представляват това, което Ханеман нарича миазматични прояви, вродени или придобити. Тези случаи могат да се разглеждат като косвени доказателства за миазматичната теория, според която определени типове прояви се откриват сред определени типове хора, също както някои видове затлъстяване са характерни за еврейската раса. Със същата сигурност може да се каже, че и определени, установени в течение на столетия, начини на хранене могат да имат своето влияние. В много случаи на жлезна дисфункция подобни тенденции се проследяват в няколко поколения. Понякога откриваме във фамилната анамнеза данни за прекарана венерическа болест, за която се твърди, че е била излекувана с ортодоксални средства.

За хомеопата-последовател на Ханеман липсата на лабораторни потвърждения не е от голямо значение, тъй като той е наясно, че миазмът може да съществува и след потискащи или дори разрушителни лечения, на които е бил подложен заразеният индивид или ако е бил пренесен през няколко поколения.

Докато ортодоксалната школа работи на базата на обективните симптоми, съгласно логиката на открития от Ханеман принцип на лечение те могат да бъдат преценени просто като съпътстващи субективните прояви.

Книги като тази на д-р Werner поддържат най-активните съвременни дискусии относно патологията, етиологията и диагнозата на тези състояния, но те едва ли могат да помогнат много по отношение на терапията. Подобни книги съдържат полезна информация за търсенията на съвременните учени и изследователи, но ако искаме да помогнем на пациента да се излекува, трябва да се обърнем към богатата ни съкровищница, Материя медика, и към хомеопатичната философия.

Като указател към тежката Материя медика ние ползваме нашите реперториуми, имайки на ум конституционалните симптоми на болния човек. В тази дейност не ни се налага да определяме органа, който е евентуално отговорен за менталните и физическите симптоми на пациента, защото противопоставяйки на така проявилата се болест показаното хомеопатично лекарство, ние можем да се уверим във верността на хомеопатичните принципи.

Разбира се, в тези случаи, както и във всички други, е необходимо да преценим шансовете за излекуване, както ни учи Ханеман. Това е добре подчертано в заключителния параграф на редактора в броя на "British Homoeopathic Journal" от октомври 1938 год. :

"Когато оценяваме шансовете за успешно хомеопатично лечение на недоимъчните болести, ние, разбира се, трябва да изходим от факта, че действието на лекарството предизвиква отговор от страна на живата клетка. То не може да направи това, ако клетката е мъртва, нито да я върне към живот. Безполезно е да се опитваме да сторим невъзможното. Но ние трябва, също така, да отчитаме, че органите и тъканите не се разрушават мигновено, освен вследствие на някаква травма, и че упадъка на функциите преминава през различни фази и степени. А ако този упадък не е много напреднал, може да се окаже възможно (и ние вярваме, че е) да възстановим нормалните функции чрез даването на simillimum... За да постигнем това, ние трябва да имаме дълбоки познания за нашите лекарства. Днес ние ползваме практически същата Материя медика, която е била ползвана преди 50 и повече години. Няма нужда да се измисля друга, ние трябва да допълваме нашата Материя медика, но не чрез добавяне на нови лекарства..., а чрез нови доказвания на сега съществуващите, които да изяснят тяхното действие в светлината на съвременните проучвания във физиологията и особено ефектите им върху ендокринните органи. Ако ние не разширим познанията си за възможностите на нашите лекарства, нашето хомеопатично изкуство ще остане статично, ще спре да се развива."

Нашата цел тук е да поговорим за няколко рубрики от реперториумите на Kent и Boenninghausen, които са особено приложими към състоянията, които изучаваме, но когато се окажем лице в лице срещу внушителната редица от силно вариращи функционални симптоми у тези пациенти, като че ли не можем да направим друго, освен да препоръчаме самите реперториуми и да посъветваме лекаря, който желае да лекува своите пациенти, да не пренебрегва тези безценни помагала за успешно предписване. С други думи, когато дори и повърхностният поглед върху съвременните трудове за ендокринната дисфункция разкрива толкова широк кръг от симптоми, е невъзможно да ограничим вероятните симптоми в само няколко синдрома. Отново и отново ние се изправяме пред факта, че имаме работа с това, което дълго време сме изучавали като конституционални симптоми и не бива да си въобразяваме, че няколко рубрики ще ни бъдат достатъчни, и да пропуснем останалите, сред които има дори и такива с по-голяма стойност. Можем само да повторим: Изучавайте вашия реперториум и ще получите добра отплата за изразходваното време.

Не бихме могли в една кратка лекция да обсъдим всички синдроми, които срещаме ежедневно в практиката си и които свързваме с ендокринната система. Можем само да скицираме някои от тези състояния, при които са добре очертани подходящите терапевтични мерки, и накратко да опишем няколко от лекарствата, които имат най-силно изразено въздействие върху жлезните структури.

Вероятно най-често срещаното ендокринно заболяване е захарният диабет. Общоприетата терапия на диабета е с инсулин, който има силно влияние върху нивото на кръвната захар, но има лекари, които поставят въпроса дали това е лечение в истинския смисъл на думата или по-скоро палиативна заместителна терапия. Последните експерименти показват, че продължителното въвеждане на големи дози инсулин може да доведе до повишаване на кръвнозахарното ниво, следващо първоначалното понижаване, а също и че това ниво може да остане трайно повишено толкова, колкото продължава инсулиновата терапия. Наскоро при един пациент беше наблюдаван интересен феномен на подчертано снижаване на нивото на кръвната захар след като по едни или други причини той е нямал възможност да приема инсулин в продължение на няколко дни. После приемането на инсулин било подновено, но в по-ниски дози и нивото на кръвната захар се стабилизирало на много по-ниско ниво от това, което имал, когато приемал високите дози. Не по-малко ценни са и сериите от наблюдения върху пациенти на хомеопатично лечение.

Ние трябва да помним, че след като веднъж е започната инсулинова терапия, пациентът става все по-зависим от нея и остава твърде слаба надежда за възстановяване на нормалното равновесие. Следователно, много по-практично е лечението да се започне с хомеопатично лекарство, а към инсулина винаги може да се прибегне, ако е необходимо. В реперториумите са посочени подходящи лекарства за "Захар в урината" и повечето от тях са с дълбоко действие или имат близка връзка с различни емоционални състояния. Пациентът-диабетик обикновено представя субективни симптоми, които ясно сочат към simillimum или е в състояние да даде анамнестични данни за емоционален шок, предхождащ разболяването му, които също насочват към лекарството. Възможно е симптомите да са толкова подчертани, че индикациите за конституционалното лекарство просто няма как да не бъдат забелязани, дори и въпросното лекарство да не е демонстрирало нарушение на глюкозния баланс при доказванията. В такива случаи, ако след приема на индицираното лекарство пациентът се подобрява, ние имаме право да добавим това лекарство към вече включените в реперториума, пояснявайки че това се прави на базата на клиничния опит. Ако нивото на здраве се е повишило като цяло, дори и това да не е съпроводено с понижение на глюкозата в кръвта, ние можем спокойно да се опрем на лекарството, което предизвиква общото подобрение и да не се тревожим толкова много за кръвнозахарното ниво.

Последните резултати от изследователската работа показаха влиянието на панкреаса върху пептичната язва. Вероятно няма друго хирургично състояние, което да се поддава толкова добре на хомеопатично лечение, подкрепено с подходяща диета, стига да е открито преди стадия, в който хирургичната намеса има животоспасяващо значение. Хората в такива състояния обикновено представят достатъчно субективни симптоми за определянето на simillimum сред лекарствата, изброени от Kent. В неговия списък ние откриваме и полихрестите начело с Калиите, Lycopodium и Phosphorus.

Често се случва при експлоративни операции да се открият белези на язва, която е била излекувана чрез хомеопатично лекарство, с други думи, хомеопатичното лекарство е оставило своя автограф върху болестно променените тъкани.

Друга честа проява на ендокринен дисбаланс са разстройствата в менопаузата. Тези пациентки ни дават изобилие от субективни симптоми. Всъщност, много от тези жени са толкова словоохотливи, че няма как да не отбележим Lachesis като лидер сред многото показани лекарства за този особен период от живота, но пълният анализ на симптомите може да ни насочи към някое друго, по-подходящо лекарство.

Hyperemesis gravidarum е сериозно състояние, с което също можем да се сблъскаме. Ако то е открито своевременно и успеем да изберем подходящото лекарство, не биха се наложили нито хирургична намеса, нито приемане на ендокринни препарати. През юли 1938 год. д-р Allan D. Sutherland описа в "Homoeopathic Recorder" индикациите за Ars., Bry., Cocc., Colch., Kali-c. (внезапно гадене, появяващо се докато се разхожда и внезапна непреодолима сънливост след изяждане на една-две хапки), Nat-mur., Petr., Phos., Sulph., Verat-a. Повечето от нас рядко се сещат за Aletris farinosa с нейната мускулна атония и история за хлороза. Към списъка на д-р Sutherland можем да добавим и нозодите Medorrhinum, Psorinum, Syphillinum и Tuberculinum. Д-р Sutherland специално подчертава, че това са съвсем кратки описания на възможностите на тези лекарства, но те са много ценни като предложение за действие в критични ситуации.

Едно от най-тежките състояния, с които можем да се сблъскаме (и което, за щастие, се случва рядко) е увеличеният тимус. В дискусията за това състояние Werner дава становището, че увеличението на жлезата само по себе си не е причина за внезапната смърт, а е по-скоро съпътстващ симптом към влиянието на блуждаещия нерв върху сърцето. Това още по-силно подчертава нуждата от конституционално лекарство за малкото дете и лекарят трябва да наблюдава много внимателно неговото развитие, тъй като много често детето изглежда в отлично здраве и се влошава внезапно и без никакви предупредителни сигнали. Когато се появят цианозата, задушаването или някой друг симптом, дори и да са леки, може да бъде намерено лекарството, което ще върне детето към нормалното му състояние. Ако се появи тенденция към астма, тя може да ни даде още повече сигурност при избирането на конституционално лекарство.

В общата практика често срещаме деца с изоставане в умственото или физическото развитие. Това е една област, в която ние можем да постигнем забележителни успехи чрез нашите лекарства. Солите на Бария все ще не са получили полагащото им се признание за ефекта в такива случаи, но групите на Calcarea, Silica или Sulphur може да са ясно индицирани. Дори Калиите и Натриите са изненадващо успешни, когато са показани. Удивително е как под влияние на конституционалното лекарство това недоразвито, затъпяло, глуповато дете, което е неспособно да учи, възстановява нормалното си развитие.

Често наред с изоставането у тези деца се забелязва склонност да лъжат и мамят и тогава ние добавяме към този списък Arg-nitr. и евентуално Bufo. Ако детето получава и гърчове, те още по-силно подчертават индикациите за тези лекарства.

Менталното и емоционалното състояние ни дават най-добрите индикации за simillimum. Определянето му не е така просто, както да дадеш препарат от някаква жлеза, да речем, но за сметка на това при конституционалното лекарство има много по-малък риск да се повлияе на секрецията на другите жлези и като цяло резултатите са много по-добри. И няма човек, който да е следил действието на нашите лекарства и у когото да остане съмнение в тяхната ефикасност.

Лекарствата, за които веднага се сещаме като конституционални средства с достатъчна дълбочина на действие при състоянията на жлезна дисфункция и съпътстващи структурни и нервни смущения, са нашите най-големи полихрести, повечето от които имат същата химическа основа, каквато имат и елементите на физическото тяло - Sulphur, Silica, Phosphorus, Kali, Natrum и Въглеродните съединения. След тях идват лекарства като Lycopodium, Nitric acid и големите нозоди. Невъзможно е, а и би било погрешно и опасно, да се назоват основните лекарства за всяко патологично състояние, а още по-малко за всяко функционално смущение. Но ние разполагаме с много ценни лекарства, които ежедневно прилагаме в практиката си, които обаче не са толкова подходящи за този тип състояния.

Когато преглеждаме рубриките, подхождащи на смущенията на ендокринните жлези, прави силно впечатление, че Pulsatilla отсъства в много рубрики или е посочена в много ниска степен. От друга страна, навсякъде виждаме Lycopodium. Lycopodium е едно от малкото растения, които са преживели всички катаклизми от появата на растителната форма на живот до наши дни, променяйки при това твърде малко външния си вид. Причина за оцеляването му е, че той притежава основните качества, присъщи на живите форми и, вероятно, затова има такъв огромен потенциал да влияе на функциите на органите.

Едва ли има орган или функция, които да не се влияят от най-великия сред полихрестите - Sulphur. Още Hering отбелязва неговото действие при случаите на жлезна дисфункция. Вече споменахме за неговата роля при изоставащи в развитието си деца. Класическо показание за прилагането на Sulphur са дълбоките разстройства, развили се в резултат от потискането на повърхностни симптоми. Доказан е и полезният му ефект при захарен диабет. Ние всички знаем класическите индикации на Sulphur, но тук ще подчертаем една - за стимулиране на организма към реакция, когато друго, привидно показано лекарство, не действа, и особено, когато има възвръщане на остри и подостри прояви, т.е. когато пациентът започне да се възстановява, после този процес спира и това се повтаря неколкократно.

Phosphorus наподобява Sulphur по сферата на приложимост, макар че двете лекарства се различават съществено от класическата си конституция. Докато класическият Sulphur е ленив, Phosphorus е свръхвъзбудим, сладострастен в много от проявите си и изменчив в повечето симптоми, свързани със сексуалната функция. Тези прояви варират от умопомрачение или похотливи мисли до викарна менструация, импотентост и патологично раждане. Phosphorus засяга развитието на тялото на детето и способността му да се концентрира при умствен труд, както и нормалните функции у възрастните, също както и Sulphur. Енергийното изтощение вследствие загуба на телесни течности и от емоционално и физическо напрежение са характерни за Phosphorus, но общ недостиг на енергия има и при Sulphur.

И Phosphorus, и Phosphoric acid трябва да се имат предвид при глюкозурия и при други смущения във функциите на жлезите.

Nitric acid е мощно средство при жлезни дисфункции, особено такива със сифилитичен произход, но той има и антипсорично и антисикотично действие. Чувствителност е ключовата дума за това лекарство - чувствителност на главата или на засегнатите от болестта зони към докосване, разтърсване, внезапно движение или внезапни промени в темпото на движение, към студ, към промени във времето, тенденция към лесно простудяване. При Nitric acid има силни смущения на кръвообращението, пръстите на ръцете и краката изглеждат ливидни, бледи, студени, безжизнени. Характерното усещане за забита треска, особено в областта на сливиците, се открива също и при Arg-nitr. и Hepar. При заболяванията на половите органи и функции Nitric acid се конкурира с Phosphorus и понякога при него също откриваме изявена похотливост. Като цяло чувствителността и възбудимостта са водещи симптоми, но тези пациенти се изтощават много бързо. Старите хора, при които е показано това лекарство, демонстрират ексцесивна прострация.

"Растителният Sulphur", както наричат Lycopodium, е един от "великото трио" (Sulphur, Calcarea и Lycopodium), около което, според Clarke "може да бъде групирана цялата останала Материя медика." Както и другите две лекарства от триото, Lycopodium има подуване на жлезите. Той е специално посочен при гуша. Острите заболявания на жлезите започват от дясната страна и се движат към лявата. Lycopodium е едно от няколкото лекарства, споменати в Материя медика, като проявяващи силна склонност към разрастване на костната тъкан, докато при Phosphorus има тенденция за удебеляване на костите. Характерно за Lycopodium е набразденото лице и чело, лицето, шията и евентуално горната част на гръдния кош са слабовати, мършави, по-надолу гръдният кош е по-закръглен или има измършавяване отгоре надолу. Налице са огромна умора и отпадналост, особено на краката след най-леко усилие и впечатляващ недостиг на телесна топлина; безжизненост на пръстите и ръцете, както при Nitric acid; пациентът има усещането, че кръвообращението му е спряло. Менталните симптоми са като при Phosphorus и Калиите и е депресиран като Nitric acid и Натриите. Парещите му болки могат да ни напомнят за тези на Sulphur и Phosphorus. Вероятно Lycopodium е най-надутото, в буквалния (от газове) и преносния смисъл, лекарство, освен, може би, Carbo veg., при което има повече киселини в стомаха.

Унинието и депресията характеризират лекарствата от Натриевата група и са техен основен белег при хроничните състояния. Те почти се наслаждават да правят себе си и другите нещастни като гледат на всичко откъм мрачната му страна, утешенията ги отблъскват, понякога редуват веселост с меланхолия.

Тези соли са поразителна демонстрация на силата на потенцирането, тъй като в точно в потенциран вид те упражняват най-дълбоко въздействие върху менталното състояние, телесните функции, движението на телесните течности и органната патология. При тях се наблюдава внезапна отпадналост, внезапно ексцесивно отделяне на телесни флуиди, внезапно полово изтощение вследствие на прекомерна стимулация; резки промени в кръвта; внезапно и силно измършавяване, често предхождано от увеличаване на телесното тегло. Natrum mur. Измършавява около врата, дори и когато има вълчи апетит. Лекарствата от тази група засягат подчертано щитовидната жлеза и имат субективното усещане за натиск, като че ли има буца или тапа в гърлото. Natrum ars. има усещане, като че ли щитовидната жлеза е стисната с палец и показалец. При Natrum carb. жлезата е подута и твърда.

Clarke казва в своя "Речник", че Natrum carb. определя типа на тази група, докато Natrum mur. е най-важното лекарство в нея с ранга на полихрест.

Тези лекарства са крайно чувствителни към студ, a Natrum carb. е най-зиморничавият. Той не понася студен въздух, течение, не иска да се разсъблича или да пие студена вода, защото се простудява. Обаче Natrum carb. не понася и слънчевото греене и може много лесно да получи слънчев удар. Той е физически неиздръжлив, бързо се изтощава от умствено или физическо усилие и стига до крайна слабост. Както и при другите лекарства от това семейство, и при Natrum carb. дори и кратка разходка може да причини огромно изтощение. Той е особено склонен към страдания вследствие на прекомерно учене. Нервната му система е слаба, но въпреки това той може да изпадне почти в хистерия. По същия механизъм при Natrum carb. има стерилитет като следствие от свръхактивност на половите органи.

Друга впечатляваща проява на тази крайна чувствителност на нервната система е извънредната чувствителност към музиката и влошаването от музика, както и влошаването преди и по време на гръмотевична буря. Както при всички Натрии, и при Natrum carb. има анемия с повишаване на броя на левкоцитите и намаляване на този на еритроцитите. Това е съпроводено от измършавяване и подпухване. Децата имат трудности при ходене, защото глезените им са по-слаби дори от тези на Sulphur. Те не са склонни да се задълбочават в ученето, защото то е толкова изтощително за тях. Тези деца са нервни почти до хистерия. Те са бледи, слаби, лесно се уморяват и простудяват. Имат навик да си бъркат с пръсти в ушите и носа и това сякаш им носи някакво облекчение. При възрастния Natrum carb. виждаме същата картина, но ако е мъж, има склонност към приапизъм, а ако е жена - към отделяне на слузен секрет и изтичане на семенната течност от влагалището след коитус с последващ стерилитет. Ако все пак забременее, родилните контракции са слаби и неефективни, което я принуждава да моли за масаж, който да подпомогне изгонването на плода. Пациентът Natrum carb. постоянно си навяхва китките, глезените, коленете, често получава изкълчвания или напрежение в мускулите на гърба.

Natrum hypochlorosum се отличава от другите лекарства от това семейство по бързото измършавяване с внезапно провисване на матката в малкия таз и усещане, като че ли ще изпадне навън. Наред с това почти винаги има globus hystericus, който сякаш се издига от матката към горната част на гръдния кош. Пациентката е толкова отмаляла, слаба и изтощена, че заспива веднага , щом седне някъде. Отпуснатата, хидрогеноидна конституция и тенденцията към левкоцитоза са отличителен белег на това лекарство.

Много трудно е да се ограничим с кратко описание на Natrum mur. Clarke смята, че той съответства на онзи тип запек, който се свързва с анемия, студени тръпки (особено надолу по гърба) и студени крака или с лошо храносмилане у мастурбиращи хора. Степента на меланхолията при Natrum mur. расте успоредно на степента на запека, точно както при Natrum sulph. тя расте успоредно на степента на храносмилателните разстройства.

Сълзите са ключов симптом на Natrum mur. : сълзи с емоционална депресия, сълзи дори при смях (защото жената Natrum mur. се смее, докато се разплаче, за неща, които изобщо не са смешни), сълзи при хрема и дори при магарешка кашлица. Кожата на лицето е груба, нечиста и мазна. Силното желание за сол е още по-подчертано при гаденето и повръщането по време на бременност. При възрастни, страдащи от жлезни дисфункции и с анамнеза за малария, лекувана с големи дози хинин, Natrum mur. може да "отвори" случая и дори да доведе до излекуване. Детето Natrum mur. прохожда и проговаря късно, има силно желание за солени неща, така както другите деца желаят сладки, а когато е навън, има склонност да яде почва. Беше казано, че Natrum mur. е хроничното лекарство на Ignatia. Без съмнение, емоционалните лекарства от Натриевата група показват същите последствия от емоционален шок, както Ignatia, а Ignatia, между другото, е едно лекарство, което често пренебрегваме при случаи на диабет след емоционален шок.

Децата Natrum phos. имат смущения в развитието, поради излишък на млечна киселина в диетата им. Това лекарство заслужава да бъде използвано по-широко, отколкото е сега, а неговите свойства до голяма степен се определят от съставящите го елементи. Подобно на Phosphorus, то е ефективно при диабет, но тук се вижда и връзката му с Натриите, защото диабетът често е отражение на някаква чернодробна увреда. При него откриваме много смущения в дейността на половите органи. Този пациент има слабост в гърба и треперещи крайници, особено в областта на коленете, след коитус и след неволни нощни полюции. За разлика от немощните, отпуснати мускули при Natrum carb., при Natrum phos. виждаме напрежение в мускулите. Той не е способен да се занимава продължително с умствен труд, дори усилията, които полага, могат да предизвикат унилост.

Natrum sulph. обикновено е мрачен и навъсен, дори на фона на тази фамилия от мрачни лекарства. При него се набива в очи силна хидрогеноидна тенденция. Той се влошава силно от вода и влага и може да е толкова чувствителен към тях, че да не може дори да консумира плодове или зеленчуци, расли върху влажна почва. Natrum sulph. никога не се чувства комфортно, ако живее в близост с водни басейни. Natrum sulph. може би има по-слабо влияние при гуша, но при него има усещане за стягане в гърлото, което подсказва, че би бил полезен и в тази област. Той е особено подходящ при увеличение на черния дроб и далака и почти толкова приложим при застаряла неизлекувана малария, както Natrum mur. Неоценим е ефектът му при жлезна дисфункция вследствие на травма на главата, той е почти специфично лекарство за черепно-мозъчни травми, дори и дълго време след момента на травмата. Има дълбоко действие върху кръвта, доказан е и добрият му ефект при левкемия.

В своя "Речник" Clarke изброява 21 съединения на Калия, на повечето от които има проведени много добри доказвания. T. F. Allen казва, че Калиевите соли имат коварно и разрушително действие върху всяка тъкан и всеки орган в тялото, от което логично следва, че те са често индицирани при дисфункция на жлезите с вътрешна секреция.

Няма съмнение, че преимущественото действие на тази група лекарства е антисифилитично. При тях се откриват прояви на първичен сифилис, разязвявания по лигавиците, разрушаване на костните структури на носа, както и други сифилитични симптоми. От друга страна, налице са и явни сикотични тенденции, проявяващи се в отделяне на катарални секрети, а това е характерно за острата гонорея.

Хроничният Kali пациент има класическата фигура на сикотик - по-скоро нисък, отколкото висок, топчест поради затлъстяването и анемичен. Той е идеално поле за прилагане на хомеопатични лекарства при ендокринен дисбаланс, защото представя богата ментална картина, варираща от умствено затъпяване с отслабване на паметта и неспособност за умствени усилия, дори размекване на мозъка, през всякакви състояния на повишена нервна възбудимост (със или без засягане на интелекта) до трептящия като струна нервен пациент, стигнал до границата на полудяването или до действително умопобъркване. Тези хора се стряскат от най-лекия шум, те са изпълнени със страхове и тревожни предчувствия, имат чувството, че смъртта ще настъпи всеки момент и се страхуват от нея. Те могат да бъдат депресирани като Натрий понякога, но имат много повече страхове. Натриите се влошават от умствено напрежение, докато Калиите изобщо не могат да се съсредоточат толкова, че да се стигне до влошаване.

Следва кратко обобщение на клиничните състояния на жлезни дисфункции, при които Калиите са особено показани:

Kali aceticum при диабет. Kali arsenicum за гуша с екзофталм. Те са свадливи, недоволни, ревниви. Менталните им симптоми се обострят всеки трети ден.

Kali bromatum и Kali phos. имат най-силната ментална дегенерация от всички Калии. И двете лекарства имат мозъчно размекване в клиничната си картина. И двете могат да свършат много добра работа, както при деца, така и при възрастни с умствено изоставане. При възрастни пациенти Kali brom. често се оказва полезен при акне, появяващо се в този период. Kali brom. е подходящ и за диабет, полюции, импотентност и мастурбация. При жени със заболявания на яйчниците, специфичен ментален симптом на Kali brom. е, че когато се разхождат, те имат чувството, че няма да могат да преминат отвъд определен обект, стоящ пред тях.

При Kali phos. са много подчертани горещите вълни, особено у млади хора. При тях се редуват зачервяване с побледняване поради силната им нервност, която се влошава при нервни усилия. Налице е изразена анемия, смущения в менструалната функция, атрофия на половите органи при момчетата, нимфомания. Сексуалната възбуда, независимо дали е удовлетворена или потисната, влошава всички симптоми.

Kali carb. е полихрест, така че е трудно да се ограничим с кратко описание без да пропуснем някой важен симптом. Все пак, най-очебийното при него огромната отпадналост, която го принуждава да иска да си легне, дори ако в момента се намира на улицата. Това лекарство е извънредно полезно в периода на менопаузата, при смущения в хода на бременността и при менструални разстройства. Тези жени са анемични, със затлъстяване и атонична мускулатура.

Kali ferrocyanatum би могъл да има много по-широко приложение от сегашното. Той е добре доказан от Bell, който открил, че "конкурира Sepia при болести, засягащи матката." Тези хора са хлоротични и изтощени. Те страдат от дисменорея, диспепсия и мастна дегенерация на сърцето, което потвърждава мнението на Allen за лекарствата от това семейство.

Kali jod. е едно от най-големите ни лекарства за гуша, но при него има и атрофия на тестисите и млечните жлези. Животът за тези пациенти е непоносим, те се будят при нощта, обхванати от ужас, че отново ще разсъмне.

Kali mur. е изтъкнат член на тази фамилия с характерното за него подуване на жлезите, особено след травма. Индикации за него могат да бъдат болестта на Hodgkin и проблеми във функциите на жлезите след ваксинация. Всички Калии имат склонност към образуване на бели налепи по лигавиците, но най-подчертано това е при Kali mur.

Silica има толкова жизнено важно значение за растежа, развитието и мозъчните и телесните функции, че е трудно това да бъде описано в няколко изречения. Тя повлиява развитието на костните структури и зъбите, зарастването на тъканите след операция или травма и може да премахне келоидните ръбци. Има дълбоко действие върху кръвта, което, наред с афинитета и към подуване на жлезите, обяснява ефекта й при супуративни процеси. Симптоми като слабост на гърба, умствена умора, лабилно кръвообращение, кариеси, абсцеси и фистули, хернии и дори хидроцеле дават известна представа за дълбочината и обхвата на действията на Silica. Тя е сред малкото лекарства, чийто положителен ефект при елефантиаза е клинично потвърден. Помнете още, че ваксинациите и потиснатото потене на краката могат да се окажат причина за оформяне на Silica-състояние и че детето Silica е класически пример за проблема "дете-ангелче".

Групата на Calcarea също трябва да бъде разгледана във връзка с тези състояния. Calcarea carb., специално, в детската възраст силно наподобява Silica, но докато Silica има тенденция към супуративни процеси на жлезите, тенденцията при Calcarea е втвърдяване. Характерен за Calcarea е големият корем, но тук констатираме същите извращения в апетита, каквито има при Silica, същата връзка с развитието и растежа на зъбите и костните структури, с анемия и, дори в по-голяма степен, със заболявания на гръбначния мозък. Тук има слабост на глезените, детето прохожда късно. То е възпълно, склонно към рахит, бледо, главата му се поти обилно. При Calcarea са силно смутени функциите на половите органи, докато за Silica са по-характерни морфологичните им увреждания. Възрастният човек тип Calcarea е корпулентен, с голям, дори провиснал корем и гуша или бъбречно-каменна болест.

При заболяванията на ендокринните жлези не бива да забравяме и лекарствата от карбоновата група - Carbo veg., Carbo an., Graph., Sepia. Големите нозоди също заслужават специално внимание. Всъщност, всичките ни полихрести и много от лекарствата с почти толкова голям обхват на действие могат да влязат в съображение, когато търсим ефективно лекарство при ендокринните заболявания.

Работата ни като хомеопати е огромна и тежка и ние можем да се справим с нея дотолкова, доколкото точно прилагаме своите умения. Инструментариума, който ние имаме на разположение, е много по-голям от този на ортодоксалната школа. Ние сме доказали потенциала на нашите лекарства в различните разреждания, които могат да посрещнат по най-адекватен начин изискванията на всеки човек. Потенцираните лекарства не нарушават баланса на ендокринната секреция, тъй като simillimum удовлетворява нуждите на организма без да стимулира излишно тези органи, които поддържат едно относително стабилно равновесие. С други думи, нашите лекарства влияят директно върху жизнената енергия, която от своя страна установява равновесието, и органите, които са чувствителни към лекарството, поради дисбаланса, в който се намират, стават част от нормално функциониращия цялостен здрав организъм.

Ние наблюдаваме с огромен интерес проучванията върху ендокринната система, но гледаме с надеждата на изследователи към нашите хомеопатични лекарства, от които с основание очакваме да се справят и да лекуват тези все още недостатъчно изучени състояния.