|
Нека резюмираме информацията за различните миазми, като не забравяме, че ние можем да видим всички оттенъци на всички стигми в най-различни комбинации у нашите пациенти, но винаги има един миазъм, който доминира над останалите. Те всички имат своите характерни отличителни белези.
Акцентът при псората е функцията.
Акцентът при сифилитичния миазъм е разязвяването.
Акцентът при сикозата е инфилтрацията и отлаганията.
Когато бъде потисната, сифилитичната стигма се загнездва в мозъчните менинги, засяга ларинкса, гърлото, очите, костите и периоста.
Псората насочва своето действие върху нервната система и нервните центрове, предизвиквайки функционални смущения, които се подобряват, когато се появят повърхностни кожни и лигавични лезии.
Сикозата атакува вътрешните органи, особено тези в малкия таз, включително и половите. При този миазъм ние откриваме най-тежките форми на възпаления, тъканна инфилтрация, която води до абсцеси, хипертрофии, кистозни дегенерации. Когато бъде вкарана в дълбочина чрез потискащи лечения, тази стигма обуславя склонността към безчестие, морална дегенерация и мания.
При лечението на пациенти, страдащи от тези миазми, настоящата класификация добива неоценима стойност, защото хвърля светлина и незабавно насочва избора ни на simillimum към този лекарствен клас, който покрива активния миазъм в конкретния случай.
Когато лекуваме пациент с повече от един миазъм, трябва да отличим най-изпъкващия от тях, защото той се нуждае от лечение в момента. Когато бъде отстранен, се заемаме със следващия, който е излязъл на повърхността, докато освободим напълно пациента от унаследената дегенеративна предиспозиция.
|