Следователно, ние констатираме, че сикотичният миазъм представлява проблем на физическата конструкция, който е противоположен на псората, а това означава, че нашата теория има здрава основа. И така, докато псоричният пациент е неспособен да асимилира елементите от слънчевата светлина, въздуха, водата, храната и пр., необходими за изграждането на здрава физическа структура, която би била обиталище на здрав дух, у сикотичния пациент ние откриваме прекомерна възприемчивост към наличните градивни елементи, излишното им натрупване и тъканно свръхразрастване. Ако това е така, то обяснява причините за патологията в различни части на тялото, която се проявява със свръхрастеж на нормалните тъкани. Вече подчертахме, че където и да открием малигнизация с тъканно свръхразрастване и инфилтрация, почти винаги можем да различим следата на сикотичната стигма.

Коментирайки необходимите за физическата конструкция елементи ние виждаме и щедростта, с която природата ни ги доставя чрез въздуха, слънцето, пресните плодове и зеленчуци, ядките, дори морските дарове и животинското месо, които са годни да бъдат храна. Говорейки за мангана, McCollum посочва, че храната, която приемаме ежедневно, съдържа минимално, но достатъчно количество от него, но е изключително трудно, дори и с експериментална цел, да се подготви диета, напълно лишена от манган. Идеята е, че е почти невъзможно да се приготвят хранителни продукти, изключващи напълно определено вещество, докато във всяка нормална диета може да се съдържат такива в излишък. Обаче нормалният здрав организъм поглъща само толкова от тях, колкото му е необходимо, за да функционира нормално.

Списъкът на антисикотичните лекарства е компилиран на базата на няколко стандартни Материи Медики. Ние ще дадем тук един редуциран списък, включващ само лекарства, получени от химични елементи. Лесно е да се прецени, че почти всички долуизброени лекарства влизат в групата на градивните елементи, но е важно да се подчертае, че сред тях доминират т.нар." двойни соли". Друг интересен факт е, че карбонатите липсват почти напълно, а Калкареите се появяват рядко. Съединенията между елементи с много ниски атомни тегла се срещат доста често. Такива са Fluoricum acidum, Nitricum acidum, Ammonium muriaticum. Интересно е да се отбележи, че въпреки преобладаването на Калии, Kali carbonicum отсъства. Aurum muriaticum, Baryta muriaticum, Cinnabaris, Mercurius и Plumbum са включени в списъка, но докато първите три са съединения на тежки метали с елементи с много по-ниско атомно тегло, то последните две са сравнително рядко индицирани при чистите сикотични състояния, ако към тях няма наслоен сифилис. Разбира се, те могат да бъдат показани, когато заболяването напредне в посока към тъканен разпад, както се случва в последните стадии на болестите. Нека изследваме тези лекарства, като сравним техните връзки според номера им в Периодичната таблица.

Не бива да се мисли, че тези лекарства, дори ако добавим към тях и лекарствата с животински и растителен произход, са единствените, които могат да бъдат показани при сикотични състояния. Те обаче показват основните характеристики на най-често индицираните лекарства. Общоприет факт е, че всички растителни лекарства съдържат градивни елементи, свързани в различни комбинации в различните растителни видове. По аналогичен начин и нашите животински лекарства имат своята ценност съобразно начина, по който са асимилирали и използвали градивните елементи. Точно тази реконструкция е в основата на техния лечебен потенциал.

Правейки асоциацията между химичните елементи и въпросните лекарства, забелязваме, че голяма част от тях съдържат хлор (N17). По-нататък виждаме, че има "пролука" между Bromium (53) и Argentum (47). Подредени според атомното им тегло между тях стоят Krypton 36, Rubidium 37, Strontium 38, Yttrium 39, Zirconium 40, Columbium 41, Molybdenum 42, неопределен 43¹, Ruthenium 44, Rhodium 45 и Palladium 46. От тях по-значими доказвания са извършвани на Strontium и Palladium, като и двете са посочени като полезни при сикотични състояния. Strontium се открива в природата в съединение с Plumbum и най-сериозните му въздействия като хомеопатично лекарство изглежда наподобяват тези на оловото. Palladium и Rhodium (последният има много кратко доказване) в натурален вид се свързват с Platinum. Платината, тъй като е разположена във високите регистри на Периодичната таблица, ние отнасяме по-скоро към деструктивните субстанции, т.е. към сифилитичния клас. Cadmium (48) е лекарство, което може да се причисли към антисикотичните, но действа предимно в крайните болестни стадии.

Някои елементи, които влизат в групата на градивните, но никога не им е била приписвана градивна роля, са били открити чрез спектрография в млякото. Такива са Barium 56, Bor 5, Lithium 3, Rubidium 37, Strontium 38, Titanium 22, Zincum 30, а според други изследователи Aluminium 13, Chromium 24, Plumbum 82, Silicea 14, Stannum 50, Vanadium 23, Manganum 25. Това без съмнение са всичките неорганични вещества, съдържащи се в млякото, но тъй като там се откриват незначителни следи от тях, тяхната конструктивна роля за сега не е добре изследвана. Но и самото им откриване представлява особен интерес, защото подсказва значението на елементи, които досега не бяха смятани за градивни. Това се отнася най-вече за Barium и Plumbum, чиито действия далеч надхвърлят досегашното ни разбиране за конструктивност. Нещо повече, тези елементи, асоциирани с определени физически функции на тялото (било то и животинско) ни карат да си зададем въпроса: защо и как елементи с толкова високо атомно тегло могат да участват в нутритивните процеси? Дали става дума за несъвършена апаратура на част от изследователите или ни се разкрива още по-широко поле за изследвания отвъд днешните знания, на които базираме хипотезите си?

Тези коментари за лекарствата, най-често асоциирани чрез симптоматиката си с проблема за унаследените и придобити болестни тенденции, трябва да бъдат разбирани само като първи неуверени стъпки към забулените в тайна отговори на въпросите за връзката между нашите потенцирани лекарства и случаите, с които се сблъскваме в практиката си. Ние разбираме, че не е толкова важно да открием ПРИЧИНАТА за определени факти, колкото да разберем какъв е смисълът да се ГРИЖИМ за нашите болни. Но тъй като предположенията за възможния modus operandi на определена група елементи са все още толкова малобройни, ние се надяваме, че засегнатите в този труд проблеми ще намерят своето по-нататъшно разрешение. Това ще ни помогне да препотвърдим логичната основа и дълбоко научната същност на хомеопатията, които я правят най-последователната система за лечение.

[1] Тук е мястото на Technecium, открит през 1937 година, т.е. след написването на този труд.