Millikan казва за "градивните елементи": "Те вече са в състояние на максимална стабилност. Те не притежават енергия да възбудят разрушителни процеси." Когато говорим за радиоактивни елементи, обаче, ние се натъкваме на коренно различни факти. Оттук следва, че и хомеопатичното им действие ще бъде различно. Не можем да очакваме съзидание от есенциално деструктивни сили, особено ако те запазват своето естествено състояние.

Според Millikan на радиоактивен разпад подлежат само някои от най-тежките елементи. Радиоактивността е екзотермичен процес, съпроводен с отделяне на топлина. Това е процес на саморазрушаване, следователно ако продължи достатъчно дълго време веществото променя значително своята същност. То става все по-инертно и все повече губи радиоактивните си свойства и сили. Знае се, че Уранът, ако излъчва продължително време алфа-частици, снижава значително атомното си тегло и се превръща в Торий. По същия начин от Тория се получава Радий, а от него - Олово. Виждаме, че за тези елементи няма друг път - те не могат да застинат в покой, при тях саморазрушението е неспирно и те не могат влязат в контакт с други вещества, без да ги разрушат при това.

Ние споменахме, че сифилисът е единственият миазъм, който действително разрушава живите тъкани и то не само меките, а и костната тъкан. Сифилисът атакува цялото същество на нероденото дете. Ако след няколко аборта се роди дете от родители със сифилитична стигма, често се констатират толкова тежки дефекти, че изглежда по-добре това дете изобщо да не се е раждало. Ако детето не е много увредено и достигне пубертет, със сигурност може да се открие този жесток отпечатък върху него, изразен чрез симптомите, описани по-горе. Това дава почва за обсъждане на афинитета на определени химични елементи към съответни болестни тенденции или, с други думи, хомеопатичната им предопределеност.

Ако Sulphur е лекарството, което най-ясно символизира псората, то Mercurius е най-близкият лекарствен синоним на сифилиса. Живакът е един от най-тежките елементи. Всъщност, всички елементи след Osmium (76) може да се разглеждат като антисифилитични лекарства. Хомеопатичната Материя Медика ни дава ясни картини за симптоматологията на Osmium, Iridium, Platinum, Aurum, Mercurius, Plumbum, Bismuth, Radium и Uranium. Засега няма задоволителни доказвания на други елементи от тази група, но ние можем да открием в тези състояния индикации за лекарства от по-ниския или "градивния" регистър. Как да си обясним това?

McMillan, Thornton и Lawrence от Калифорнийския университет докладват в 1935 г. пред Националната академия на науките, че са изобретили метод, чрез който някои елементи с ниско атомно тегло добиват радиоактивни свойства. Те са постигнали това при медта и натриевия хлорид, като последният запазва радиоактивните си свойства дори и във вид на разтвор, инжектиран в жива тъкан. В техния доклад се съдържа следното твърдение: "Една-единствена водна капка съдържа енергия, достатъчна за доставянето на мощност от 200 конски сили в продължение на една година, но засега е необходима повече енергия да се влезе в атома, отколкото да излезе нещо от него. За да се използва атомната енергия, това отношение трябва да се обърне."

Millikan казва за по-простите и леки елементи (като Natrum например) : "Човек може да се опита да разруши техния атом, но това винаги ще става "с пот на челото." Тук отново виждаме, че радиоактивност и разрушение са сродни явления и се отнасят еднакво към сифилитичния миазъм.

Ние често срещаме пациенти, чувствителни към Natrum mur. в потенциран вид (това е формата, при която енергията е била освободена като е приложена сила чрез сукусия), които са приемали често готварска сол, без това да е имало някакъв положителен ефект върху тях. Но когато натриевият атом бъде атакуван със сила, неговата скрита енергия се освобождава и веществото променя дълбоката си същност като получава и е в състояние да задържи изкуствено предизвиканите радиоактивни свойства, които го активират за продължителен период от време. Това може да се случи и с много други субстанции, привидно инертни в естествен вид, които стават активни, когато бъдат потенцирани.