Това е една сравнително модерна болест, която е първоизточник на много конституционални проблеми. Сифилисът по начало е конституционално нарушение. Смята се, че той се предава при "нечист" коитус. До голяма степен повишената възприемчивост и снижаването на защитните сили спрямо определени увреждащи агенти се развиват и поддържат от специфичното ментално състояние на индивида. Първичната причина за смущенията в него е нарушаването на моралните стандарти.

Нека обсъдим какво се случва след осъществяването на "нечист" коитус. През следващите около три седмици липсват каквито и да било симптоми и смущения. Това е периодът, през който болестта обхваща цялата конституционална система, без да продуцира видими симптоми. Тогава жизнената сила предприема опит да отстрани болестотворния агент, оформяйки шанкър някъде по повърхността на тялото, най-често в областта на гениталиите. С други думи, жизнената сила се стреми да изгони врага и докато шанкърът съществува на повърхността на тялото като израз и доказателство за този стремеж, не се появяват никакви конституционални симптоми.

Това състояние може да продължи месеци и дори години при условие, че не бъде потиснато. То е показател за способността на жизнената енергия да се справи с агресора. Обща практика е лекарите да се опитват да отстранят шанкъра чрез каутеризация и други локални методи. Това лечение води до незабавното му изсушаване и отблъсква болестния причинител обратно към по-дълбоките нива на системата. Тогава започва да се развива верига от симптоми, показващи че жизнената сила е дълбоко разстроена и вече не е в състояние да се справи с врага, ако не бъде подпомогната.

(В наши дни изследователите в медицинските училища започват да си задават въпроса дали шанкърът не е предохранителна мярка, чрез която природата се опитва да се противопостави на сифилитичния причинител. Техните теории са, че самият шанкър синтезира антитела, които защитават организма от разрастването на болестта. )

Обикновено следващата стъпка на Природата е да продуцира обрив върху кожата. Ако и тази проява бъде третирана с потискащи мероприятия, болестта атакува вътрешните органи като тенденцията е да се засягат тези части на организма, които са с най-слаба резистентност. Това може да бъде централната нервна система или кръвоносната система и сърцето, или черният дроб, или червата и пр. Всички тъкани на тялото чувстват смъртоносното влияние на нашественика. Тези проявления може да се потискат едно след друго, така че човекът вече живее с този кошмар, бидейки в постоянна готовност да развие някакъв нов симптом при най-дребната провокация. Скръбта, тъгата и тревогата са напълно в състояние да провокират такива прояви. Друг повод може да бъде излагането на неблагоприятни атмосферни условия, най-безобидна злополука, проблеми в бизнеса и много други. И докато този болен не получи подходящо антисифилитично лекарство, назначено по закона на хомеопатичното изкуство, той ще прекарва дните си в дискомфорт и стрес, водещи го към преждевременно остаряване.

Този миазъм се унаследява и потомството показва неговите ефекти по много начини. Сред тях липсва първичният афект - шанкърът или язвата, тъй като болестта е преминала в своя втори стадий, при който миазмът е интимно свързан с жизнената сила и се е превърнал в част от човешкия индивид. Това резултира в много конституционални тенденции като деформитети, хронични катарални състояния на носа и гърлото, малформации на зъбите и костните структури, язви и много други. Във втория стадий ние не откриваме първичните локални прояви, тъй като те са променили своя характер, показвайки че организмът е напълно завладян от смъртоносната деструктивна стигма.

При първичното нарушение ние можем да констатираме, че сифилитичната инфекция е била "присадена" към псоричната основа. Всеки от тези миазми е проблем сам по себе си, но когато те се обединят проблемът става много по-сложен и разрешаването му изисква огромно търпение и умение. Обикновено в този съюз между псора и сифилис доминират псоричните симптоми и тогава псората следва да се лекува първа с антипсоричен simillimum, тъй като сифилисът е скрит по-дълбоко и ние трябва да се опитаме да подпомогнем жизнената сила да се справи с по-изявения и доминиращ миазъм у пациента.

След като пациентът отговори на лекарството с безспорно подобрение на симптомите, обусловили първото предписание и псоричното състояние е до голяма степен заличено, ние трябва да променим тактиката си, тъй като изпъкващи вече са симптомите на сифилитичната дискразия. Тогава следва да назначим антисифилитичен simillimum или лекарство, което е най-подобно на сифилитичните симптоми, които трябва да ни водят в нашия избор.

Пациентът, страдащ от сифилис в латентен стадий или унаследен сифилис, представя картина, която може да бъде лесно разпозната. Това вероятно е най-лесният за лечение миазъм. Тези пациенти показват умствено затъпяване и оглупяване. Те са мрачни, сърдити, намусени, не са предразположени да съдействат, обикновено са подозрителни. Те винаги са потиснати, но не са склонни да споделят проблемите си. Това са хора, които развиват фикс-идеи, които никой не е в състояние да изкорени от съзнанието им чрез обяснения и разговори. Те са бавни в своите реакции, обхванати са от меланхолия и угризения. Обичат да бъдат сами, но се измъчват от желание да избягат както от себе си, така и от другите. Схващат бавно дори собствените си мисли, не могат да довършат започнатото изречение, защото си губят мисълта, забравят какво са искали да кажат, трудно им е да се върнат в руслото на разговора. Ако четат нещо, прочитат няколко реда и после се налага да ги препрочетат, за да схванат смисъла им.

Те винаги се влошават през нощта, всичките им симптоми се усилват след залеза на слънцето. Чувстват се потиснати, неспокойни и тревожни през нощта, страхуват се от нощта, защото "тя е толкова потискаща". Принудени са да напуснат леглото поради силното безпокойство.

Ние трябва да помним, че туберкулиновият пациент проявява обобщена картина на сифилитичния и псоричния миазъм. Често срещаме деца с унаследена комбинация от тези стигми, които са склонни да развият туберкулоза. Тези деца показват картината на т.нар." проблемни деца" в училище, схващат бавно учебния материал, не са способни да мислят гладко. Имат склонност към антисоциално поведение, затворени са в себе си. Няма по-голяма услуга, която може да се направи на обществото, от тази да приемем предизвикателството "проблемно дете" и да разрешим проблема, използвайки като мощно оръжие показаните антисифилитични и антипсорични лекарства. Това е единственият лечебен метод, който е в състояние да върне тези деца към нормалното им развитие и да ги направи полезни и щастливи граждани.

При лечението на пациенти с активен сифилитичен миазъм, ако имаме щастието да наблюдаваме появата на външните му признаци или патологични секреции, ние ще видим и значително подобрение в общото състояние, а и психическото също ще започне да се нормализира. Това би се случило , ако се появят катарални секрети или бяло течение. Това би се случило, ако се отвори и започне да секретира стара язва, например на подбедрицата. И докато тези очистителни реакции са в ход, пациентът ще се чувства все по-добре. Забележете, че в този случай естествените елиминационни процеси не водят до подобрение. Потенето по-скоро влошава, отколкото да подобрява състоянието. То, както и обилното уриниране и диарията никога не облекчават сифилитичните състояния, освен при туберкулиновите конституции, които са комбинация между сифилис и псора и тогава облекчението се дължи на общото подобрение на всички псорични прояви от естествените елиминационни процеси. При туберкулиновите деца кървенето от носа може да "изчисти" за известно време умственото състояние, при възрастни с този миазъм кървенето от носа може да облекчи стара невралгия.

В наше време престъпниците и душевно болните са хора с унаследен сикотичен или сифилитичен миазъм. На много от тях може да се помогне или дори да бъдат излекувани чрез някои антисифилитични лекарства.

Нека разгледаме някои симптоми от страна на главата при сифилитичния пациент.

Неговото главоболие обикновено започва през нощта и почти винаги е тилно. Болката продължава цяла нощ, намалява призори, за да се появи отново следващата нощ. Това е постоянна болка в основата на мозъка или от едната страна. Тя е тъпа, тежка, но може да бъде и пронизваща.

Главоболие, което се появява в неделя или когато пациентът не се занимава обичайните си задължения е със смесен псорично-сифилитичен произход. Сифилитичното главоболие обикновено се < от езда, > от движение, < от умствени или физическо усилие. Съпровожда се от студенина на тялото, депресия и прострация. То се < от топло или горещо и се > от студени апликации, < от покой, от лежане през нощта и след сън и се > от епистаксис. (Забележете, че индикациите на сифилитичното главоболие са почти напълно противоположни на тези на псоричния тип, които се > от покой и при лежане и от горещи апликации. Освен това псоричното главоболие се появява през деня. )

Сифилитичният пациент често се оплаква от стягане около главата като от лента, което вероятно се дължи на лек излив по повърхността на менингите. Ако пациентът е дете, прави впечатление, че то непрекъснато се търкаля на различни страни. Без антисифилитично лекарство тези главоболия са много резистентни на лечение. Някои хора се оплакват от вълчи глад, който предхожда главоболието, което представлява комбинация на сифилис и псора.

Сифилитичният миазъм обуславя различни типове световъртеж, на най-вече такъв, който се усеща в основата на мозъка. Това може да се види и при сикозата, но още по-характерно е за туберкулиновата диатеза.

От структурна гледна точка симптомът високо кръвно налягане се причинява от уплътняване на артериалната стена или бъбречни проблеми. Структурните промени не са характерни за неусложнената псора, но когато тя се комбинира със сифилис се оформя основа за тяхното развитие.

Външният вид на човека, страдащ от сифилитичния миазъм е много характерен. Неговата глава е голяма и изпъкнала, косата е влажна, слепнала, мазна, с осезаема миризма. Космите падат на снопове, отначало по темето и после по слепоочията. Лесно падат и космите на веждите, миглите и брадата. Тези на брадата са склонни да растат навътре и да нагнояват. Възрастните пациенти се оплакват, че миглите им са чупливи и растат навътре и силно раздразват конюнктивата.

По-внимателното изследване показва, че ръбовете на сутурите на черепа са меки, фонтанелите остават отворени след нормалния срок за затварянето им, детето има хидроцефалоиден изглед на главата.

Скалпът като цяло е влажен, поти се обилно, косата е мокра. Потенето е най-обилно по време на сън и при събуждане. Обривите по главата почти винаги са влажни, с дебели жълти корички, под които се процежда гъста, жълта гной. Екземите около и зад ушните миди, секретиращи гъста миришеща гной и рагадите около ушите и в ушния канал са индикация за наслояване на сифилис към псората. При туберкулиновите пациенти обривите по скалпа се < от измиване.

Очите са астигматични. Сифилитичната дискразия има деформитети на лещата и роговицата, всички смущения в рефракцията са свързани с нея. Помнете, че сифилисът деформира всичко. Псората сама по себе си никога не предизвиква деформации.

Улцерациите са "запазеният знак" на сифилиса. При тези пациенти ще откриете язви по роговицата и клепачите. Те са особено чувствителни към изкуствена светлина. Може да ви кажат, че не могат да четат или да работят на изкуствено осветление. Това съответства на времето на влошаване на сифилитичния миазъм.

Птозата на клепачите и невралгиите в областта на очите и главата са сифилитични симптоми. Тези невралгии се влошават през нощта и от топлина.

Секретите от очите са зеленикави или зеленикаво-жълти. Те са такива и при сикозата и при туберкулина. Гранулациите по клепачите, както и ечемика, са туберкулинови знаци.

У бебета, деца и млади хора до 20 години често се наблюдават широко разширени зеници. Това е индикация за туберкулинова диатеза.

У туберкулиновите деца се откриват структурни промени в ушите. Всичко, което сполети тези деца като простуди, възпалено гърло или т.нар. остри болести, показва тяхната връзка с тази стигматична комбинация чрез супурацията в ухото. Тази супурация, назависимо от това колко е болезнена, е предпазният клапан в живота на детето. При всички тези прояви тенденцията към нощни влошавания е много подчертана. Детето може да се чувства отлично през деня, но между залез и изгрев се появява влошаване. Всяко обривно заболяване при тези деца се съпровожда с проблеми от страна на средното ухо и този процес ще продължи дотогава, докато антипсоричните и антисифилитичните лекарства не свършат своята благотворна работа.

Много често при тези стигматични усложнения от ушите изтича по-голямо или по-малко количество секрет и докато това става, общото здравословно състояние на пациента непрекъснато се подобрява. Понякога това изтичане може да продължи години и човекът се чувства добре. Но потисне ли се секрецията, здравето му се влошава значително.

Ушната мида на тези пациенти е по-голяма от обичайното, а висулката й е бледа и изглежда прозрачна.

При сифилитичната дискразия обонянието липсва, лесно се появява епистаксис, особено ако има и псорично наслагване при претуберкуларните състояния. Претуберкуларното дете кърви от носа по най-дребни поводи. В същото време то страда от тежки главоболия, които кървенето подобрява.

Acne induratа на носа се появява при комбиниране на сифилис и псора. То се смята от много хора за нелечимо заболяване, но ако се знае миазматичният му произход, може да бъде премахнато.

Един от кардиналните знаци на сифилитичния миазъм е тъканната деструкция. Това е единствената стигма, при която има разрушаване на костната структура на носа. Бебета и деца с хронична хрема са засегнати от сифилис или сикоза. При сифилис носът е с много струпеи и корички, които са с тъмнозеленикав към кафяв или черен цвят. Те не винаги са с лоша миризма, но при туберкулинова диатеза миришат на старо сирене и се отделя гъст жълт секрет, който се стича обратно към гърлото.

При сенна хрема, което е едно от най-трудните за лечение състояния, имаме комбинация между псора, сифилис и сикоза. Сикозата остава латентна през активния период, но се проявява по-късно, след провеждането на подходящо лечение. Тези случаи са много трудни и стават почти нелечими, ако е прилагано антиалергично лечение.

При туберкулиновата диатеза има ясно очертани червени петна по бузите при възрастни и деца, преди да се появят каквито и да било други симптоми. Характерен за сифилиса е сивкавият, мазен изглед на лицето. По него има дълбоки фисури, особено на устните. Претуберкуларният пациент е с подуто, оточно лице, най-вече сутрин след събуждане или след дневна дрямка. Бенките са знак за сифилис или сикоза.

Лицето на туберкулиновия пациент при треска е бледо, с ограничена червенина по скулите. Сутрин лицето е особено бледо. Пепеляво-сивкавото мършаво лице при дете е категоричен сифилитичен белег. Сифилитичната стигма разрушава не само тъканите, тя съсипва и способността на организма да асимилира хранителните вещества. От друга страна, туберкулиновото дете може да бъде закръгленичко, с бяла чиста кожа и дълги, красиви "копринени" мигли. При тези деца лицето и главата, най-вече по тила, се потят обилно.

В устата ние откриваме издайническите белези на сифилиса, дори и когато детето общо изглежда добре. Патологичните структурни промени засягат зъбните арки, самите зъби са разрушени, различни по форма и израстват хаотично. Зъбите често започват да се рушат още преди да се покажат от венците.

Тези малки пациенти се разболяват винаги, когато започне да им излиза зъбче. Те постоянно имат някакви здравословни проблеми - чести простуди, стомашни разстройства - и са много чувствителни към промените на времето. Мускулите им са отпуснати, често се откриват увеличени лимфни възли по шията. Аденоидните тъкани са винаги засегнати, увеличените сливици са задължителни.

В устата се появяват същински язви. При туберкулиновия тип има путриден, сладникав вкус в устата, а не точно метален, какъвто е при чистата сифилитична дискразия. При наслагването на сифилис и псора слюнката е лепкава и вискозна с вкус на кръв.

Туберкулиновият тип пациенти чувстват вълчи глад по всяко време. Той може да се появи незабавно след пълноценно нахранване. За тези хора няма време, когато не могат да ядат. Те имат силно желание за кисели и сладки неща. Обичат да дъвчат несмилаеми неща - тебешир, вар, моливи. Особено силно е желанието за сол. Тези пристрастия се дължат на псоричното влияние.

Неестествените желания от този тип ни дават необходимия ключ, за да можем да помогнем на много хора, при които липсва умереност в яденето и пиенето. Те са особено склонни към злоупотреба с алкохол - туберкулиновата диатеза е тази, която подтиква към алкохолизъм. Ако търсим и работим грижливо със симптомите ние можем да окажем огромна помощ на тези хора да се избавят от неестествените си желания и в същото време постепенно да елиминираме стигмата.