По време на този латентен стадий е достатъчно едно леко сътресение на жизнената сила, за да се активизира "спящият" миазъм и да се прояви като остро заболяване. Тези остри проявления може да се дължат на всевъзможни причини - злополука, излагане на слънце или студ или каквато и да било друга привидно дребна причина. Но без значение каква е пряката провокация за острата проява, тя ще покаже жестоките ефекти на този миазъм и толкова по-добре за лекаря е да бъде запознат с характеристиките на латентната псора, за да може да я лекува в това й състояние, предотвратявайки по този начин обострянията, протежирайки съпротивителните възможности на жизнената сила и помагайки за изкореняването на миазма.

Една от най-изявените характеристики на псората в латентния й стадий е психическото състояние. Псоричният пациент е нащрек, той е бърз и активен в движенията си. Тази активност е много подчертана, особено изявена е като проницателност и активност на ума. Този човек може да работи много усърдно за кратко време, но лесно се уморява, както психически, така и физически, което може да се последва от дълбока прострация. Тя е толкова силна, че скоро пациентът започва да се страхува от всякакво усилие, умствено и физическо. Изтощението е свързано с непреодолимо желание да легне, което е много типично за този тип пациенти.

Специфична характеристика на умственото раздразнение е, че то предизвиква усещане за горещина на тялото - тези пациенти получават горещи вълни, когато работят и се чувстват потиснати, ако са в топла стая.

Друг отличителен белег на менталното състояние е тревожността. Тя слага отпечатък върху цялото същество и може да се трансформира в страх - страх, че няма да успеят в начинанията си, няма да постигнат заплануваното, че преди да го сторят здравето им ще се срине. Когато се разболеят, тези хора изпитват страх от смъртта или са убедени, че болестта им е нелечима. Това ги депресира и ги изпълва със страх, че ще изпаднат в зависимост от някого. Тревогата може да се появи внезапно. Имат тревога за състоянието на сърцето, особено при стомашни проблеми.

У децата чувството за страх често се проявява като страх от тъмнина, от непознати, от въображаеми неща, страх, че ще провалят в училище, притеснение преди отиването на училище, страх, че ще закъснеят за училище. Тези страхове ги измъчват толкова силно, че скоро ги изхабяват и ги довеждат до дълбоко изтощение.

Възрастните трудно се концентрират върху работата си, не могат да си съберат мислите и стигат до объркване. Те не са способни да мислят дълго, защото мислите им идват и се променят толкова бързо, че скоро се омотават напълно. Това се отнася за умствената работа, но подобни проблеми има и при физическата. Тези хора не могат да работят продължително време без прекъсване. Те са неспокойни, жалват се, че искат да правят нещо, но не знаят какво точно. Пристъпват към някаква задача, но не могат да я приключат, защото бързо им омръзва. Безпокойството и тревожността ги заставят да се движат постоянно, защото просто не ги свърта на едно място. Това състояние е особено изявено при новолуние или при жените непосредствено преди менструация.

Промяната на темперамента без никаква видима причина е част от този цикъл. Те изпадат в хистерични състояния или имат гневни изблици. Силно изразени са тези явления у млади хора, особено след изтощителни остри заболявания. Псората има гневни изблици, но те по правило рядко са свързани с желание да бъде наранен някой. Тенденцията да се причини някому вреда или желанието за убийство се появяват, когато се насложи сикоза или сифилис.

Най-силните фактори, които активизират псоричната дискразия, са скръбта и тъгата. Тези емоции изглежда имат специфичен потенциал да провокират обостряния и хората, завладени от тях може незабавно да се разболеят от някаква остра болест.

Псоричните пациенти са с много потиснат дух. Ако пациентът е жена, тя може внезапно да избухне в плач, който облекчава цялостното й състояние. Когато изпадне в депресия, всички научават за нейните проблеми, защото тя не е способна да се усамотява в скръбта си. Меланхоличните пациенти се събуждат от сърцебиене, което ги тревожи и изнервя, съпроводено е със стягане в сърдечната област и се последва от прилив на кръв и горещи вълни. При тези състояния депресията може внезапно да се смени със свадливост и гневливост.

Псоричните нарушения имат много голям потенциал. Това обуславя необходимостта хомеопатичното лекарство да има много голяма степен на подобие с наличното психоемоционално състояние, за да може да преодолее стигмата.

Псоричните прояви се подобряват от елиминационни реакции като диария, потене и дори обилно уриниране. (При сикозата ние виждаме общо подобрение от отделяния, но не физиологични, каквито са гореизброените, а патологични секреции през лигавиците като левкорея или обилна секреция от носа. )

Патологични новообразувания много рядко могат да се открият в рамките на чисто псоричните прояви. Това може да се получи, само ако се насложи друга стигма. Ако в един индивид се комбинират два или три миазма, жизнената енергия не е в състояние да избегне патологичните формации. Злокачественост се появява при комбинираните миазми и затова тези състояния са трудно лечими по друг начин, освен чрез стимулиране на жизнената сила. Такива трудно лечими болести като епилепсия и умопомрачение също са прояви на комбинирана стигма. Те са по принцип туберкулинови по своя произход.

При лечение на комбинирани миазматични състояния първо се лекува най-повърхностният миазъм, тъй като ние основаваме нашия метод на лечение върху подобието на симптомите. Псората ще бъде най-изпъкваща в тоталността от симптоми в ранните стадии на болестта. Тогава тя трябва да бъде лекувана първа. След като нейните прояви бъдат премахнати или значително отслабени се преминава към лечение на следващата по сила дискразия, така както се проявява чрез симптоматиката. Лечението продължава по този начин като всеки път се атакува доминиращата стигма, която е станала разпознаваема по външните й прояви, докато се постигне трайно излекуване.

Ние, хомеопатите, сме щастливи хора, защото повечето от нашите лекарства имат способността да влияят върху тези дълбоки скрити състояния. Следователно не винаги е необходимо след даването на внимателно подбрано лекарство хроничният случай да криволичи в посока към излекуването. Все пак ще подчертаем отново - нашето лечение винаги трябва да се базира на тоталността от наличните, проявените симптоми.

Благодарение на великото откритие на Ханеман за базисната стигма, псората, и насоките, които той ни е дал за нейното лечение, хомеопатът има възможността и привилегията да предотврати деструктивните процеси при много хронични болести, да спре развитието на състояния, които неизбежно водят до фатален изход и което е особено важно - да внесе необходимите корекции още в детска или юношеска възраст, осигурявайки на детето реалната възможност да развие пълния потенциал на жизнената си сила.