Тази доктрина е била на почит от древността преди Ханеман да провъзгласи пред света новата доктрина, че локалните прояви са само външно изражение на вътрешната духовна сила, чието разстройство се изразява чрез външни знаци и че ако външните прояви бъдат премахнати чрез локално лечение, болестта няма да бъде излекувана, а ще бъде насочена навътре към някой по-централно разположен орган, приемайки по-тежка форма.

Обичайно за старите лекари било да прилагат най-напред локални апликации. След това, когато се появят симптомите от вътрешните органи, те са прибягвали до всевъзможни очистителни, за да ги изведат навън. Прилагането на очистителни се смята за последен остатък от езическата медицина се базира на теорията, че всички болести се причиняват от развихрянето на зъл дух.

Възгледът на Ханеман за локалните апликации е съвсем ясен и практиката напълно доказа неговата правота.

"Органон" §194: "Нито при острите локални болести, за които е характерен бързият растеж, нито при дълго продължаващите такива, е полезно да се използват лекарствата външно, чрез локални апликации върху болестно променения участък, дори и тези лекарства да са специфични и да имат целебно действие в такава форма. Острите локални болести, протичащи с възпаление в определен участък като еризипел, например, които не са причинени от явна външна увреда, а от динамични или вътрешни причини, обикновено се поддават лесно на вътрешно приетото хомеопатично лекарство, избрано от запасите ни от добре изпитани лекарства."

В един от последните броеве на едно хомеопатично списание изтъкнат наш колега се застъпва за локалните апликации на потенцирани препарати. Този метод на лечение е обект на много критично отношение от страна на Ханеман, изложено в §§196, 197 и 198 на "Органон"-а.

Някому може да се стори, че лечението на локалните болести с вътрешно приемани лекарства може да бъде ускорено чрез външни апликации на точното хомеопатично лекарство, подбрано според тоталността от симптоми, които да доведат до по-бързо подобряване на състоянието.

"... но този начин на лечение е крайно нежелателен не само при локални симптоми, дължащи се на псора, но и при такива, обусловени от сифилис и сикоза, защото локалните апликации на лекарства едновременно с вътрешното им приложение причиняват огромни вреди. Това е така, защото при болест, чийто главен симптом е персистиращ локален симптом, последният се унищожава чрез местни апликации много по-бързо, отколкото вътрешната болест. Това често създава измамното впечатление, че сме постигнали цялостно излекуване. Във всички случаи преждевременното изчезване на локалния симптом прави лечението много трудно, а понякога е невъзможно да се определи дали цялостната болест също е била изкоренена от вътрешно приетото лекарство.

По същата причина, лекарството, което има силата да лекува вътрешно, не бива да бъде прилагано само външно спрямо локалните симптоми на хроничните миазматични болести. Ако тези симптоми бъдат само локално потиснати, този частичен успех ще ни въведе в съмнение относно действието на вътрешното лекарство, чието назначение е абсолютно необходимо за възстановяването на цялостното здраве..."

Тогава, какво следва да бъде нашето - на последователите на Ханеман - отношение към локалните апликации? Необходимо ли е да оставим пациента си в плен на всички неудобства, с които е свързан един хроничен случай като псориазис и да разчитаме изцяло на потенцираното лекарство? Толкова ли решителен за избора на лекарство е интензивният сърбеж? Какво точно разбираме под локални апликации? Ако под локални апликации разбираме нещо, което ще осуети проявяването на болестта, те безспорно не могат да бъдат смятани за полезни в светлината на Ханемановото учение. Но ако ние подходим към прилагането на локални апликации от гледище на физическите принципи, се открива простор за обсъждане. Например, в случаите на псориазис и подобните нему болести се отделят люспички от епидермиса и дермата. Това причинява сърбежа и представлява чисто механично смущение. Този сърбеж може да бъде овладян много лесно чрез намазване със зехтин, последвано от измиване на участъка по хигиенни съображения. Силното напрежение и сухота на кожата, характерни за еризипела, могат да бъдат временно облекчени, без да се накърняват Ханемановите принципи, чрез налагане за няколко минути на мека кърпа, напоена в разтвор на обикновена сол. Тези мероприятия не са локални апликации в смисъла, вложен от Ханеман и не нарушават принципите на добрата хомеопатична практика.

Има и още една форма на локални апликации, които трябва да споменем - тези, които влияят върху термичните реакции на тялото. Например, би било много неразумно да прилагаме студени апликации при пациент със симптоми на Rhus tox. Също толкова нелогично е, тъй като би влошило състоянието му, да поставяме локални горещи апликации на пациент Pulsatilla или бутилки с гореща вода на краката на пациент Sulphur. Когато ползваме някакви спомагателни средства, трябва да се съобразяваме с термичните реакции на пациента. Това отново потвърждава необходимостта от много прецизни наблюдения и много дълбоко познаване на влошаванията и подобряванията на нашите лекарства, за да избегнем локално приложение на нещо, което ще усили общия дискомфорт на пациента.

Има едно-единствено състояние, при което локалното приложение на показаното потенцирано лекарство може да бъде от полза и това са случаите, когато не можем да го приложим по общоприетия начин под езика. Това твърдение се базира на наблюденията на Ханеман, че лигавиците и участъците с наранена кожа са възприемчиви към показаното лекарство, но в по-ниска степен от тази на храносмилателния канал.

§§ 290, 291, 292: "Освен стомаха, езикът и устата са най-чувствителни към лекарственото въздействие. Но в най-висока степен чувствителна е лигавицата на носа. Почти еднакво възприемчиви към ефекта на лекарството са ректумът, гениталиите и всички сетивни органи. По тази причина, участъците, оголени от епидермис, разкъсаните и разязвени повърхности позволяват на ефекта на лекарството да се разпространи също толкова бързо, както ако се даде през устата, а следователно и помирисването или вдишването следва да бъдат също толкова ефективни начини за въвеждане на лекарствата.

Дори и лишени от нормалната си сетивност, например, при отсъствие на усет за вкус или на обоняние, езикът, небцето и носът ще възприемат и предадат ефекта на лекарството върху всички останали телесни органи със същата значителна степен на пълноценност, каквато е характерна за тях, когато са в нормално състояние.

Също така, външната повърхност на тялото, покрита с кожа и епидермис, е способна да възприеме действието на лекарството, особено ако то е в течна форма. И най-чувствителните участъци са същевременно и най-възприемчиви."

Това е проблем, който е останал неизяснен за много лекари-хомеопати и много добронамерени и почтени хомеопати са прибягвали към локални апликации, но в самото учение на Ханеман няма колебания.

Има много неща, които лекарите често използват и чиито крайни резултати трябва да бъдат внимателно обмислени от старателния лекар. Става дума за методи, прилагани не само от общопрактикуващите лекари, но и от специалистите. Първият сред тях, който противоречи на позицията на Ханеман и който е причинил сериозни проблеми на голям брой пациенти е безразборното и нескончаемо прилагане на астрингентни спрейове, които обикновено съдържат медикаменти в състава си. Това се отнася най-вече за назалните спрейове и разтвори за промиване на носа, които потискат естествените механизми за отделяне на секрети и запушват естествените отвърстия на синусите. Когато естествените секреции бъдат потиснати и блокирани, се създават идеални условия за формиране на абсцеси - повишена локална температура, подходяща влажност и наличие на бактерии. По-добри условия просто не могат да бъдат измислени, такива няма дори и в лабораторните инкубатори.

Всички патологични секрети от носа и гърлото трябва да бъдат лекувани чрез simillimum във всеки отделен случай и никога не е безопасно да се препоръчва или да се допуска пациентът сам да прибягва до локални способи за спиране на назалните или гърлените секреции. Много по-приемливо е да не се предприема никаква медикаментозна намеса, отколкото да се прави и най-лекият опит за блокиране на изтичането на секретите. Удовлетворението и наградата, които хомеопатите-последователи на Ханеман получават, когато следват стриктно това правило и остават до пациентите си при тези влошавания, е, че виждат последващото бързо и безболезнено подобрение в една естествена последователност, което е отплатата за всички преживени болки и тревоги от пациента и неговия лекар.

Аз практикувам от близо 40 години в Нова Англия, където проблемите със синусите са силно разпространени, но никога не ми се случвало мой пациент да развие синузит. При мен са идвали много пациенти с такива състояния, лекувани от други лекари, но не съм виждал някой да се разболее от синузит в хода на лечение с показаното хомеопатично лекарство.

Друга област, където се нанасят много вреди, е гинекологичната практика. Левкореята е крайно мъчителна за множество пациентки, на които често се предписват астрингентни промивки от гинеколозите. Лосионите и астрингентните промивки могат и действително потискат тези секреции и често променят коренно техния характер. Това лечение се нрави на пациентките, защото води до бързо редуциране на неприятните симптоми. Да се действа по този начин би било голямо изкушение, ако не познавахме фундаменталния закон, съгласно който жизнената енергия ще се прояви и то по най-мекия начин, осигурявайки бъдещото здраве на пациентката. Когато въздействаме чрез физиологични дози, ние можем само да смутим жизнената сила, така че да я принудим да използва други канали за своята изява, различни от тези, които самата Природа е избрала.

Същата неблагоприятна посока имат и безразборно употребяваните локални апликации и дезодоранти за потискане или промяна на характера на потенето. Това е крайно нежелателно, защото води до натрупване в организма на токсични продукти, които имат силно увреждащо действие върху здравето на индивида.

Хаотичното прилагане на хирургични манипулации се съпровожда с използване на йод за стерилизиране на оперативното поле, а това е неприемливо по два вида съображения - поради абсорбирането на медикамента, от една страна, и поради локалното дразнение, което йодът твърде често предизвиква, от друга. Много пациенти са извънредно чувствителни към него в тази му форма и не рядко правят неволни доказвания на йод или други медикаменти. Аз имах пациент, който беше особено чувствителен към цинк под всякаква форма и развиваше конституционални симптоми след всяка употреба на адхезивни превръзки или пудри, съдържащи талк.

Аз искам горещо да препоръчам прилагането на асептични мероприятия в акушерството вместо антисептични, тъй като в този особен период целият женски генитален тракт е особено чувствителен към антисептиците. Но ако се спазва стриктна асептика, пациентките се възстановяват спокойно и без усложнения.