С напредъка на медицинското познание у различни автори са се появявали като проблясъци идеи за по-добри начини на приложение на лекарствата, но това се случвало рядко и медицината отново изпадала в мрака на суеверието. Paracelsus е имал много интересни прозрения за действието на лекарствата, но шведският лекар Halle се явява предвестник на Ханеман в неговите целенасочени опити да разкрие природата на някои лекарства. Тези опити не са били координирани и са направили твърде слабо впечатление на медицинския свят. Преди Ханеман на експериментите, целящи опознаване на действията на лекарствата върху човешкия организъм, са липсвали методичност и систематичност. Изследователската работа на самия Ханеман имала тези недостатъци преди да открие закона за лекуването. Откриването на този закон направило неизбежно и задължително опознаването на действията на лекарствата и Ханеман се заел със събирането на тази информация, като нарекъл процеса доказване на лекарствата.

Какво представлява лекарството? И какво правим, за да докажем дадено лекарство?

За да отговорим на въпроса "Какво представлява лекарството?" трябва да се върнем по-назад и да се запитаме "Какво представлява животът?" Непрекъснато действие на определени сили чрез и върху органите на тялото, които го предпазват от разлагане, ето това е животът. А здравето е такова хармонично действие на тези сили, което запазва целостта и интегритета на всички телесни части. Тази хармония е основата за съхранението на цялото. Ако тя липсва, резултатът е по-силно или по-слабо разрушаване на телесните части, а значимостта на тази хармония се определя от важността и броя на ангажираните органи и функции.

Лекарство е всяка форма на материята, атенюирана по някакъв начин, която, приета от организма, е в състояние така да разстрои хармонията на жизнените сили, че те да не могат повече да поддържат функционирането на един или повече органи за благото на целия организъм. И всяка материална субстанция, която е способна на такова действие върху живия организъм, е лекарство. Следователно, лекарствата по своята същност са деструктивни. В това се състои разликата между лекарствата и храната - лекарствата са деструктивни, докато храната е градивна. И лекарствата, и храната действат върху жизнената сила, която управлява всички живи същества.

Да опознаем лекарството означава да открием какви разстройства на тази хармония е способно то да предизвика, кои органи са засегнати от това, как и какви функционални промени провокира. Когато сме открили всичко това за лекарствата, можем да говорим, че сме извършили доказване.

За да сме сигурни, че работата ни е завършена и цялостна, тя трябва да отговаря на три есенциални критерия:

1.                        Лекарството трябва да е чисто и да няма никакви примеси на други лекарства. Трябва да са съхранени всичките му активни свойства.

2.                        Изпитателят трябва да се намира в нормално здравословно състояние, т.е. да е налице необходимата хармония на функциите на организма му, така че да можем да отчетем и преценим смущенията, съзнателно предизвикани чрез лекарството.

3.                        Изпитателят трябва да пребивава в нормалното си обкръжение и условия на живот, така че лекарството да прояви своето действие при нормалните за него обстоятелства. При спазване на това условие отклоненията от нормалното състояние на изпитателя не биха могли да се отдадат на промяна в обкръжението и условията на живот, а единствено на действието на лекарството.

Тези три изисквания трябва да се съблюдават много внимателно.

Изпитателят трябва да запази обичайния си начин на живот и обичайните си задължения. В противен случай промените в установения ред може да предизвикат отклонения от нормалното му състояние, които да бъдат погрешно отдадени на действието на лекарството.

Не всички хора са еднакво подходящи за изпитатели. Някои от тях са по-чувствителни към определени лекарствени групи и правят по-пълноценни доказвания, тъй като развиват по-богата симптоматика. Особено чувствителните към лекарството хора са най-добрите изпитатели, тъй като развиват при доказването особените, редки и странни симптоми на лекарството. Това не означава, че по-слабо чувствителни хора не бива бъдат включвани в доказвания. Напротив, те също са ценни, защото развивайки симптоми в по-слаба степен, потвърждават симптомите, получени у силно чувствителните изпитатели и така помагат за установяването на истинските симптоми и отхвърлянето на случайните. Не всички изпитатели развиват или съобщават идентична симптоматика. Някои от тях регистрират пълноценни симптоми, докато у други те се проявяват частично.

Що се отнася до храната, в някои случаи по-чувствителни изпитатели проявяват идиосинкразия към определена храна или група храни. За такива изпитатели храната се превръща в лекарство и те проявяват своята чувствителност към възможните лекарствени свойства на това хранително вещество. Такива хора са възможно най-добрите изпитатели на това лекарство.

Изпитателят трябва да бъде достатъчно интелигентен, за да може да забележи и регистрира субективните симптоми като отклонения от нормалния му начин на живот, а субективните симптоми са с много висока степен на важност. Съществува голяма разлика между хората по отношение на способността им, както да долавят, така и да описват субективните си симптоми, следователно ние се нуждаем от изпитател, който е надарен с висока сетивност. Ние се натъкваме на недостатъчна сетивност при много пациенти, които не могат да описват симптомите си. Такъв тип хора не са подходящи за доказване на лекарства.

Честността е необходимо качество за добрия изпитател, тъй като е необходимо да записва много внимателно всички явления точно такива, каквито са. Помнете, доказването е записване на факти - факти, които могат да репродуцирани многократно от други изпитатели. Следователно, фактите трябва да бъдат много старателно записвани от самото начало на експеримента, т.е. да се избягва, както скептицизма, така и въображаемите симптоми, така и украсяването на истинските факти. Отнасяйте се към фактите винаги като към факти и не се опитвайте да добавяте или да отнемате от тяхната реална стойност. Отсяването на произведените симптоми не влиза в задълженията на изпитателя. Третирайте фактите, каквито са; в противен случай вие няма да бъдете добър изпитател.

В началото на доказването изпитателят трябва да бъде в състояние на ментално, морално и физическо равновесие, което е характерно за здравия човек. Ако му липсва равновесие в някои или във всички тези аспекти, той няма да бъде добър изпитател.

Не забравяйте главната и единствена задача на доказването - да открие положителните характеристики на действието на лекарството върху жизнената енергия на човешкото същество, да даде пълноценна информация за това действие, така че неговите свойства да бъдат лесно разграничени от тези на което и да било друго лекарство, за да може лекарството закономерно да се прилага при състояния на разстройства на жизнената сила, които наричаме болести.

Всички симптоми трябва да бъдат регистрирани, но не бива да забравяме, че голяма от тях са налице и при много други лекарства. Тези симптоми имат известна тежест при окончателния анализ, но ние трябва да определим симптомите с най-голяма стойност и най-вече особените и странните симптоми на лекарството - редките, необикновените, тези, които го отличават от всички останали лекарства, защото това са симптомите, които то ще лекува и които ще бъдат водещи при избора на това лекарство. Всеки симптом трябва да бъде записан без да се проявява пристрастие към едни и пренебрежение към други, защото така бихме се лишили от някой особен симптом. След като сме записали старателно всички симптоми, можем да ги сравним с тези от доказванията.

Така че при извършване на доказването трябва да сторим две неща - подробен запис на реда, по който се появяват всички симптоми и анализ на симптомите. Анализът на симптомите трябва да изясни три техни основни качества - локализацията, усещането и факторите, които им влияят, т.е. модалностите, а наред с това и конкомитантните или признаците, очевидно несвързани с въпросните симптоми. Анализът не би бил пълен, докато не сравним получените при доказването симптоми с тези, добити при другите доказвания.

Какво трябва да сторим, за да имаме ясен поглед върху това, което реално се случва при доказването и да отговорим на всички изисквания за провеждането на доказване?

Първо, нека обсъдим дозата. Според естеството на лекарството, можем да го използваме в груба форма, в ниско разреждане или във високо разреждане. Как определяме коя форма да използваме? За това има няколко достатъчно надеждни правила. Ако изходната субстанция е привидно инертна, каквито са Lycopodium, Carbo veg. и Graphites, можем да осъществим добро доказване само чрез използване на висока потенция. Следователно, можем да изведем аксиомата: Лекарство, което в естествения си вид влияе слабо върху жизнената енергия, при доказването трябва да се прилага във висока потенция. Лекарства, които в естествен вид имат много силно влияние върху човешкия организъм като Lobelia, Ipecac. , Cicuta или Tabacum, могат да бъдат доказвани в груба форма, т.е. неразредени. Следователно, лекарство, което в естествения си вид разстройва жизнената енергия така, че да предизвика само функционални прояви, може да бъде използвано при доказването в груба форма, т.е. неразредено. Лекарства, които в груб вид са силно отровни, каквито са тези от групата на Mercurius, могат да бъдат доказвани само във високи потенции. Следователно, лекарство, което в естествен вид разстройва жизнената енергия толкова силно, че да предизвика деструктивни прояви, трябва да бъде доказвано само в потенциран вид.

С други думи, ние определяме формата на лекарството, която желаем да използваме, според целта, която преследваме. Смисълът на доказването е да изяви характерните особености на лекарството във вида, в който те се проявяват при болестно състояние.

Относително инертните субстанции в груба форма не изявяват такива симптоми или в най-добрия случай изявяват малко на брой не особено ценни симптоми, които не са специфични за лекарството.

Същото може да се отнесе и към доказването на силни или корозивни отрови в груба форма или в ниски потенции - те нямат особена стойност, защото най-бурно изявените симптоми са резултат от механичното дразнене и никога не могат да се наблюдават специфични симптоми на лекарството. Корозивните вещества, приети в груба форма, се изгонват много бързо от организма, поради агресивното си действие и следователно не повлияват жизнената енергия по начин, който да причини специфични симптоми, а само такива, които имат незначителна стойност, защото се срещат при много лекарства.

Чувствителността на пациента в качеството му на изпитател трябва да се вземе предвид, тъй като влияе и ни насочва каква доза от лекарството да му дадем. Колкото по-голяма е чувствителността, толкова дозата, достатъчна да повлияе на жизнената сила, е по-малка. Ако натоварим организма внезапно с голяма доза, скоро след приема ще получим само твърде обща симптоматика, но не и специфични симптоми, и така ще провалим доказването. От друга страна, ако изпитателят е умерено чувствителен, по-големите дози могат да провокират много ценни симптоми. Нашият модел трябва да бъде да използваме такива дози и количества, които да въздействат на целия организъм и да имат съществен ефеkт върху жизнената сила, повлиявайки по този начин функционалната сфера на изпитателя. Това се постига най-добре, когато ефектът се развива по-скоро постепенно, отколкото като внезапен пристъп, тъй като бурните функционални разстройства опорочават доказването. По тези причини, ако първата доза не провокира изявени симптоми, може да бъде дадена втора и да се изчака до поява на такива. По същите съображения може да се наложи и трети прием. При това постепенно въвеждане на лекарството действието му обхваща целия организъм, той го понася по-добре и отговаря на специфичното въздействие, проявявайки търсените от нас специфични симптоми.

Когато правим доказване с високи потенции, виждаме добър отговор само от високо чувствителните изпитатели. Това не се отразява неблагоприятно на доказването, защото по този начин се сдобиваме със специфичните симптоми на лекарството. Това, че по-нечувствителните изпитатели не отговарят на лекарството, няма голямо значение, тъй като при която и да е потенция те развиват само обща симптоматика, която е безполезна за лечението на болестите. Най-ценни при доказването са автентичните симптоми, провокирани от високите потенции.

При повторението на дозата се ръководим от естеството на лекарството и реакцията на жизнената енергия. Някои лекарства, като Silica и Lycopodium, действат бавно и трябва да се приемат през дълги интервали, докато други действат бързо и по-кратко. Все пак, абсолютно надеждното правило е: Никога не повтаряйте дозата, докато продължават да се появяват симптоми след последния прием. Това е същото правило, което ни ръководи при назначаването на лекарствата за лечение на болести: Никога не повтаряйте лекарството, докато то продължава да действа. Логиката и в единия, и в другия случай, е очевидна. Най-важното в едно доказване е да научим специфичните симптоми на лекарството и реда, по който те се развиват.

Симптомите се появяват в някаква последователност и е много важно да разберем началния ефект така, както го показват симптомите, последователността на тяхната поява и продължителността им. Преждевременното повторение на дозата компрометира доказването, обърквайки тази последователност, и прави невъзможно да разберем какви биха били последните симптоми, които винаги са особено ценни, защото са най-специфични и се премахват последни при лечението на подобна болест.

Задължението да записваме симптомите в реда на тяхната поява е много важно. Също толкова важно е и задължението да регистрираме конкомитантните симптоми, които, макар и привидно несвързани със случая, имат непосредствена връзка с него, защото се появяват едновременно с другите симптоми и по този начин са асоциирани с тях. Ценността на записа на симптомите зависи много от реда на тяхната поява и от асоциираните или конкомитантните симптоми. Колкото по-късно се е появил един симптом в хода на доказването, толкова по-голяма е неговата стойност. Симптомите не са еднакво ценни, така че най-важните данни от доказването са следствие от старателното наблюдение на последователността.

Изпитателят трябва да бъде надежден регистратор на симптомите; не само да следи последователността им, но и да описва подробно характера на усещанията си (например дали болката е тъпа, жилеща, пронизваща, пулсираща и пр. ); точната локализация на усещането; ако е стрелкане, откъде започва и накъде се разпространява; ако е едностранно, в каква посока се движи и дали преминава на противоположната страна; ако е така, остава ли там или се връща към страната, в която се е появило. Не по-малко важни са и усещанията, които не могат да бъдат описани съвсем точно и се съобщават от изпитателя във вида "усещане, като че ли..." Това са данните, които правят едно доказване добро и които представляват идентификационните белези на лекарството.

Запомнете, всички симптоми имат локализация, усещане, фактори, от които се влошават или подобряват, и съпътстващи симптоми. Тези характеристики трябва да бъдат надеждно регистрирани при всяко доказване. Няма да бъде престараване, ако запишем посоката на симптомите, времето на влошаване и подобряване, влиянието на атмосферните промени, позата, която заема пациентът в търсене на облекчение. Трябва да се отбележи влиянието на позата върху пациента по отношение, както на влошаването, така и на подобряването; позата по време на сън; как се чувства пациентът, когато стои прав, когато ходи, когато седи или лежи; дали има някакви промени, когато лежи на дясната или лявата си страна, или по гръб; как влияят върху симптомите движението и покоят и особено промените в позата като изправяне, лягане или продължително движение; има ли някакви по-особени движения, които променят качествата на симптома. Как влияят яденето и пиенето? Как влияе спането? Как се чувства пациентът по време или след тези дейности, имат ли те някакво влияние помежду си? Има ли симптоми, които се предизвикват от присъствието на други хора, от пребиваване сред тълпа или когато пациентът е сам? Трябва да се вземе предвид всичко, което е в състояние да наруши или стабилизира равновесието у пациента.

Никога не можем да прекалим в старанията си да направим надежден запис на тези прояви, защото в тези влошавания, подобрявания и съпътстващи обстоятелства и подробности ние откриваме специфичните характеристики, които правят лекарството ценно като лечебно средство.

Когато се сблъскваме със старанието и усърдието на Ханеман и първите изпитатели и с огромния брой детайли в записите на проведените от тях доказвания и ги сравняваме с тези от по-ново време, схващаме защо старите доказвания са толкова ценни. Те ни дават есенцията на лекарството, най-живите елементи от доказването. Абсолютно всички факти са регистрирани и ние трябва да помним това при нашите доказвания - да регистрираме всички факти, без да съдим кой от тях е съществен и кой е незначителен. Ние не можем да знаем кога един привидно незначителен симптом може да се превърне в много важен в голямата тоталност от симптоми.

При много доказвания се проявява склонност да се пропускат като незначителни симптоми, съобщени само от един изпитател, какъвто е, например, кашлицата в 3 часа след полунощ при Kali carb. Колко много бихме загубили от познанията си за Kali carb., ако този пропуск не е бил все пак компенсиран.

Обективните симптоми имат относително малка тежест при доказванията, но за да бъде записът пълен, следва да бъдат регистрирани и те.

Най-същественото изискване към изпитателя е да записва прилежно всички симптоми. След това лекарят, водещ доказването, трябва да прецени точната стойност на окончателния запис, помнейки, че истинската и единствена цел на доказването е да опише една жива индивидуалност, която да може да бъде разпозната в лекарския кабинет или в болничната стая.