Какво трябва да очакваме след приема на лекарството? Според Ханеман, колкото по-близко е лекарството, толкова по-силна реакция можем да очакваме ("Органон" §154, 155). Ако е открит точният simillimum, преди облекчението може да се получи леко влошаване. От друга страна, ако не последват никакви промени, продължителното търпеливо изчакване е безполезно, тъй като е очевидно, че не е даден simillimum. Но колкото по-голяма е близостта между симптомите на пациента и тези на лекарството, толкова по-сигурно е, че ще последва реакция. Нашата задача е да определим какво означава реакцията и да я интерпретираме правилно с оглед на прогнозата. Трябва да умеем да слушаме какво ни разказва пациентът и на базата на този разказ и нашата способност да наблюдаваме да определим какво точно прави лекарството. Ние знаем, че когато лекарството действа, симптомите ще се променят или по характер, или по степен. Някои симптоми могат да изчезнат, други да стихнат или да се усилят и всички тези промени манифестират действието на лекарството върху жизнената сила, и точно тях ние трябва да проучим.

Сред най-обичайните реакции, следващи приема на лекарството, са влошаването и подобряването. Влошаванията са два главни типа. Първият тип представлява влошаване на болестното състояние, при което пациентът се чувства по-зле, но може да има и много по-различен тип влошаване, при което симптомите се усилват, а пациентът се чувства все по-добре. Може да чуете: "Аз се чувствам по-добре, докторе, но този и този симптом е по-зле." Влошаването на болестното състояние е индикация, че пациентът става по-слаб и следователно болестното състояние се задълбочава, докато жизнената енергия е в упадък. От друга страна, влошаването на симптомите на фона на заявлението на пациента, че се чувства по-добре, е индикация, че хармонията на жизнената сила се възстановява.

Ние можем, също така, да проследим как се появява влошаването или подобряването и каква е продължителността на тези периоди. В тази връзка трябва винаги да имаме предвид, че нашата цел е общото благополучие на пациента и това налага да определим дали той се подобрява или зазлява. Понякога пациентът казва, че е по-зле, но когато анализирате симптомите, констатирате, че това не е вярно. Развитието на симптомите често е по-важно от мнението на пациента. След като го уверим, че има подобрение на състоянието му и насочим вниманието му към конкретните симптоми, които са се подобрили, пациентът незабавно ще се почувства по-добре.

Влошаването, съпроводено с действително общо западане на пациента, е сигурна индикация, че симптомите се насочват към жизнено важните органи. С други думи, това е илюстрация на придвижване на симптомите в посока, обратна на излекуването. Бидейки в такова състояние, пациентът може да ви каже, че е по-добре, поради липсата на мъчителни симптоми, но старателният и наблюдателен лекар би разбрал, че е налице влошаване, защото естествената посока на лечението е обратната, а в случая болестното състояние обхваща по-важни органи. По тези признаци ние можем да разберем дали състоянието на пациента прогресира или ретрогресира. В много от тези случаи сведенията, които получаваме от пациента са ненадеждни и толкова по-важни са знаците, които наблюдаваме. Ние трябва да открием дали симптомите се движат в посока навън и се отдалечават от вътрешните органи, т.е. дали се движат центробежно, към периферията или обратно.

Влошаването на болестта може да се дължи на нелечимо състояние, което е силно повлияно до основи от потенцираното лекарство и, ако то не бъде неутрализирано, болестта ще продължава да се влошава, приближавайки се бързо към своя фатален край. В терминалните случаи прилагането на много високи потенции може да повлияе върху жизнената енергия толкова дълбоко, че да причини влошаване на болестта, докато по-умерените потенции, да речем 30^-та или 200^-на, не биха довели до такива опасни последствия. Никакви фатални влошавания няма да се развият, ако не са били вече загатнати от симптомите, проявени от пациента. Потенцираното лекарство никога не би причинило фатално или пагубно влошаване, което да не е било загатнато от наличната симптоматика, но може (и често го прави), когато бъде използвано непредпазливо, да ускори настъпването на фатален край. С други думи, една-единствена доза от висока потенция не може да предизвика болестно състояние. Тя има потенциал да развива състояния, които вече са били налице, ако се използва невнимателно или без необходимите познания. Едно по-задълбочено изследване може да разкрие индикациите за лекарство с не толкова дълбоко действие, което може да облекчи съществено фаталното страдание.

Трябва да помните, че "Органон"-ът ни предупреждава да разпознаваме какво е лечебно в лекарствата, а също така, какво е лечимо в болестта. Никога не е излишно да се подчертае още веднъж: при тежките болестни състояния трябва да бъдем много внимателни да не повлияем жизнената сила твърде дълбоко. В тези случаи трябва да отделим повече време, за да се опитаме да постигнем постепенно възстановяване, в противен случай ще се стигне до обратното. Много често лекарства с не толкова дълбоко действие влияят по-добре и облекчават нелечимите болести, защото действат по-повърхностно. Техният ефект е върху сензориума, а не върху дълбоките корени на самата жизнена сила, и затова те помагат на пациента да се чувства по-комфортно, облекчавайки симптомите, които го измъчват чрез сензориума.

Ние трябва да знаем дали промените произхождат от дълбините на жизнената сила и дали пациентът може да се възстанови изобщо. Посоката, в която се движат симптомите е сигурен ориентир за това.

В тази връзка, първото, което се случва, често е продължително влошаване, което довежда до окончателно изтощение на пациента. Какво става всъщност? Възможно е да е назначено лекарство с твърде дълбоко антипсорично действие, което е насочило жизнената сила към развитие на деструктивен процес. При тези тежки нелечими състояния жизнена реакция в посока към излекуване е невъзможна. В такива случаи трябва да се избягват високи потенции, да се осигури едно постепенно подобрение на болния и да се изчака навлизането на лечението в стадий, при който пациентът може да реагира по-благоприятно на висока потенция. Това се вижда ясно при случаи на напреднала туберкулоза, при които никога не е безопасно да се даде точният simillimum в много високо разреждане. Вероятно при такива състояния е по-разумно да не се използват антипсорични лекарства, които са подходящи само за пациенти с дълбоки хронични проблеми.

Когато нарушението не е толкова дълбоко, след приема на лекарството може да се развие продължително и тежко влошаване, което обаче да бъде последвано от подобрение. Понякога такова влошаване може да продължи дори седмици, но общото състояние постепенно се променя в желаната посока, накрая настъпва подобрение и бавно, но сигурно възстановяване, така че при втория тип ситуации можем да наблюдаваме продължително влошаване, последвано от бавно подобрение.

При тези граничещи с терминалните състояния случаи са налице напреднали органични изменения, които обуславят и обясняват по-продължителните влошавания, но и общото подобрение на здравето при лечимите случаи е по-манифестно.

Друг тип реакция е този, при който влошаването настъпва бързо, то е силно и краткотрайно и се последва от бързо подобрение на пациента. Когато имате такава реакция на лекарството, винаги ще видите и бързо подобрение. Реакцията е много бурна, което означава, че ако изобщо има някакви структурни изменения, те не са дълбоки и са разположени близо до повърхността на тялото, а не до жизнено важни органи, например, кожни фурункулози или абсцеси. Това са повърхностни изменения, които не могат да се сравняват с ефекта от измененията на по-дълбоко разположените органи, като бъбреци, сърце или мозък.

Забележете колко съществена е разликата между тъканните изменения, които засягат органите с жизненоважно значение, и тези, развиващи се в такива части на тялото, които нямат толкова голямо значение за самия живот.

Бързо настъпващото, кратко и силно влошаване е желан ефект, защото знаем, че подобрението също ще бъде бързо.

Има и друга група симптоми, при липсва каквото и да било влошаване. При тях няма органични изменения и тенденция към органична болест. Хроничното състояние, предизвикващо смущенията, не е много дълбоко и се отнася към функционалните разстройства, изявяващи своя ефект главно в неврастенни оплаквания и в отношението на пациента към обкръжаващата го среда и към тъканните промени. Налице са смущения в жизнената сила, които са достатъчно дълбоки, за да предизвикат много и мъчителни за пациента симптоми, но в същото време са толкова леки, че и с помощта на най-прецизната апаратура не могат да се открият каквито и да било патологични тъканни изменения. Това са случаи, при които понякога наблюдаваме значителни страдания, но може да се постигне излекуване без никакво влошаване. При тях едно лекарство в средна потенция, да речем 200^-на, може да се окаже достатъчно за приключване на лечението. Така можем да разберем, че и лекарството, и потенцията са точно избрани.

Идва ред да обсъдим случаите, при които първо имаме подобрение, а след това влошаване. Подобрението обикновено трае три-четири дни и пациентът изглежда добре, но към седмия или десетия ден симптомите се възвръщат още по-изразени, отколкото са били в началото. Това обикновено са случаи с огромен брой симптоми. При тях откриваме, че въпреки първоначалното ни впечатление за много добра реакция, състоянието се развива неблагоприятно. Това може да се дължи на два типа причини: или сме избрали твърде повърхностно действащо лекарство, което има чисто палиативен ефект, или случаят е нелечим и лекарството е донякъде, но не достатъчно подобно. За да определим точната причина за такава реакция, трябва да изследваме пациента отново и да решим дали симптомите му се отнасят към лекарството или към болестта. Понякога виждаме, че лекарството е погрешно. Обикновено в такъв случай откриваме, че то е подобно на най-очебийните симптоми, но не покрива случая като цяло и, следователно, не засяга конституционалното състояние на пациента. При оценяването на симптомите сме пропуснали много съществени конкомитантни симптоми и сме основали предписанието си само на общите. Може да се окаже, че пациентът ни е нелечим. Би било прекрасно в такива случаи, ако симптомите се възвърнат в точния вид, в който сме ги видели в началото, но по-често те се връщат леко променени. Тогава се налага да чакаме, а това изисква търпение, както от страна на лекаря, така и от страна на пациента. Може да се наложи, също така, да разясните ситуацията на пациента, ако той е достатъчно интелигентен, за да ви разбере.

Високите потенции ще приведат в движение целебните функции на жизнената сила, които трябва да действат продължително, защото често пъти възстановяването на нарушения ред при хроничните болести изисква много време, което ще рече, че жизнената сила има нужда от повече време, за да извърши излекуването.

Ако в един случай, който върви към бързо излекуване, периодът на подобрение внезапно се прекрати, проверете внимателно дали пациентът не е сторил нещо противоречащо на правилата за здравословен живот или нещо, с което е възпрепятствал целебното действие на лекарството. Много често причините за краткотрайността на периода на облекчението на симптомите са от такова естество.

Третият тип реакция на пациента след приема на лекарство се състои в бързо влошаване, последвано от продължително подобрение. Забележете различното в този тип реакция. Току-що обсъдихме подобрението с твърде малка продължителност. В случаите, при които имате влошаване незабавно след приема на лекарството и веднага след това започне подобрение, последното никога не е краткотрайно, а напротив, то продължава дълго. Ако не стане така, значи нещо е възпрепятствало действието на лекарството. Това може да е нещо, което пациентът е сторил съвършено несъзнателно, или нещо, което е направил умишлено и преднамерено. Бързото подобрение след кратко влошаване обяснява всичко за този случай. То говори, че лекарството е правилно избрано и покрива състоянието в цялата му дълбочина. Ако с нещо не му бъде попречено, то ще доведе до окoнчателно излекуване.

Има нещо, което трябва да запомните: някои лекарства дават влошаване незабавно след приема, докато при други то се появява след кратък период от време. Например, Phosphorus може да даде рязко влошаване, но то рядко се появява през първите 24 часа, а по-скоро през второто денонощие или по-късно и продължава относително кратко.

Няколко думи за острите случаи, при които имате бързо подобрение след кратко влошаване и то трае няколко часа, само за да бъде последвано от друго влошаване, когато ефектът на лекарството върху жизнената сила се изчерпи. Действието на лекарството се изчерпва много по-бързо при острите болести, поради динамичността на промените при тях, отколкото при хроничните, при които промените имат по-умерено темпо. Това налага по-честите приеми на лекарството при остри болести. Най-доброто, което може да стане при един остър случай, е подобрението да започне постепенно и в рамките на час-два след приема да се прояви в най-подчертана форма.

Ако при лечение на хронични болести подобрението е твърде краткотрайно, това означава, че са налице структурни изменения, които разрушават или заплашват да разрушат нормалните жизнени функции на пациента. Необходимо е много внимателно наблюдение, за да можем да различим тези изменения от реакцията към лекарството, защото само прецизното наблюдение на тези признаци може да ни помогне да определим посоката, в която се развива случаят.

Много рядко ще виждате продължително подобрение на симптомите и в същото време липса на особено облекчение на пациента като цяло. С това ще се срещате в случаи, при които има структурни изменения и при които пациентът се подобрява от лекарството за известно време, след което подобрението спира. Този тип пациенти могат да се подобряват само до определена степен, отвъд която подобрението не може да достигне. Ние се срещаме с тези състояния, когато органи като черен дроб и бъбреци са частично засегнати и могат да функционират само отчасти. Лекарството може да поддържа пациента в определен комфорт за значителен период от време, дори и когато нямате основания да очаквате пълно излекуване.

У някои пациенти се развива друг тип реакция, която е чисто хистерична. Те създават впечатление, че доказват всяко лекарство, което им давате и се влошават от него. Това може да се дължи на идиосинкразия или на прекалено чувствителна реакция на жизнената енергия. Може да се окаже почти невъзможно да сторите каквото и да било, за да им помогнете, но от друга страна тези пациенти могат да изиграят неоценима роля при доказванията на лекарства. Конституционалното състояние на пациента преди приема на лекарството трябва да бъде много грижливо описано. Запишете всички характерни особености на пациента, колкото е възможно по-подробно, защото те трябва да се изключат от симптомите, появили се при доказването.

В случаи, при които симптомите, открити чрез старателен разпит, изглеждат напълно адекватни, за да покрият случая и да обосноват един правилен избор на simillimum, може да забележим появата на огромен брой симптоми след приемането му. Ако това е възвръщане на стари симптоми, които са били забравени, значи сме на прав път и това е истински хомеопатично действие. Ние знаем, че повторната поява на стари симптоми е стъпка в правилната посока към излекуването: Излекуването се осъществява отвътре навън, отгоре надолу, от по-важни органи към по-маловажни, а симптомите изчезват в ред, обратен на тяхната поява.

Ако обаче тези симптоми са действително нови за пациента, то това е неблагоприятен знак. Повторната поява на стари симптоми, както знаем, е стъпка в правилна посока, следователно, появата на група изцяло нови симптоми след приема на лекарството е доказателство, че сме се отклонили в грешна посока и най-вероятно сме объркали случая.

Макар и рядко, можем да се натъкнем на още един тип реакция след приема на лекарството, при който също констатираме поява на нови симптоми, но преди тях се появяват няколко симптома, потвърждаващи правилността на предписанието. Когато подхождаме достатъчно загрижено към снемането на случая, обикновено успяваме да се сдобием с пълноценна картина от симптоми, но понякога срещаме пациенти, при които симптомите са много малко на брой или липсват модалности и конкомитантни симптоми, което силно затруднява анализа на случая. Ханеман се занимава с този тип случаи в "Органон" §§172 - 182. При тези състояния, при които дори и най-старателното снемане на случая не разкрива достатъчно симптоми за предписване на simillimum, можем да открием, че ако поне няколко симптома са добре очертани, избраното лекарство или ще успее да ги отстрани и ще последва общо подобрение, или ще доведе до поява на нови симптоми.

Ако се постигне общо подобрение, значи първото лекарство е хомеопатично на случая като цяло, а не само на няколкото симптома, налични при първото обсъждане. Във втората ситуация лекарството вероятно е едно от група подобни лекарства и спомага за осветляване на други, преди това скрити симптоми, които са съществена част от случая. По този начин лекарството спомага за цялостното разкриване на случая пред нас. В тази ситуация едно лекарство от групата сродни на първото вероятно е simillimum, който ще излекува пациента.

При такова развитие на случая също трябва много внимателно да обсъдим дали сме назначили подобно лекарство, което е "отворило" случая пред нас, или сме се отдалечили твърде много от подобното и сме объркали случая.

Болестните състояния са прогресиращи, те развиват все по-дълбоки и по-дълбоки прояви. Болестта е деструкция, лечението е съзидание. Лечението има винаги центрифугална посока, както растежът е винаги центрифугален.

Чрез прецизното наблюдение на симптомите преди избора на лекарство и чрез прецизно наблюдение на реакцията на пациента след приема му можем да получим онази сигурност, която произтича от интелигентното разбиране на нашата работа, и да узнаем кога сме постигнали задоволителен напредък във всеки отделен случай.

1.      Кое е най-необходимото качество за лекаря-хомеопат?

Отговор: Способността да възприема и разбира това, което наблюдава.

2.      Какво трябва да очакваме след приема на лекарството?

3.      Какви са най-честите типове реакции на пациента?

Отговор: < и >.

4.      Какво заключение правим, когато пациентът се чувства по-добре, а симптомите му се <?

5.      Какво заключение правим, когато пациентът се чувства по-отпаднал, а симптомите му се >?

6.      Каква е прогнозата, когато пациентът получи реално влошаване на болестното състояние след приема на simillimum?

7.      Може ли хомеопатичното лекарство да предизвика фатално влошаване, ако предпоставки за такова не са били налице преди назначаването му?

8.      Какво бихме могли да направим, за да помогнем на пациент, при който след приема на дълбоко действащо лекарство се развива действително влошаване на болестното състояние, което обосновава прогноза за дълбоко развиваща се болест?

Отговор: Понякога комплементарно лекарство с по-малка дълбочина на действие може бързо да помогне на пациента да достигне състояние, при което ще реагира добре и ще бъде излекуван от дълбоко действащия simillimum или последният ще окаже сигурен палиативен ефект върху опасните и мъчителни симптоми, ако излекуването е невъзможно.

9.      Кой е най-сигурният ориентир за нашата прогноза?

10.  Коя е най-желателната реакция след приема на лекарството?

Отговор: Бързо, кратко и силно влошаване, последвано скоро след това от подобрение и оттегляне на симптомите в последователност, типична за излекуването.

11.  Какъв извод можем да направим, когато първо настъпи силно подобрение, последвано от <?

12.  Каква трябва да бъде следващата ни стъпка, ако един случай привидно върви към пълно излекуване, но подобрението внезапно се прекрати?

Отговор: Да преценим дали пациентът не е сторил нещо, което е повлияло на действието на лекарството или това е част от цикъла на болестните симптоми.

13.  В какво се състои разликата между влошаването, появило се незабавно след приема на лекарството и това, появило се два или три дни след него?

14.  Каква е прогнозата, ако при лечението на хронична болест подобрението след приема на лекарството е твърде кратко?

15.  Какво следва да бъде заключението ни, ако пациентът доказва всяко лекарство, което приеме?

16.  Какво следва да бъде заключението ни, ако приемът на лекарството бъде последван от поява на множество симптоми?

17.  Как ще разберете, че лекарството действа? Кой е първият индикатор за това?

18.  Каква е прогнозата на влошаването на симптомите?

19.  Каква е прогнозата, когато имаме подобрение на симптомите на фона на общо влошаване на самочувствието на пациента?

20.  Можем ли винаги да се доверяваме на това, което пациентът съобщава?

21.  Какво означава, ако имаме влошаване и пациентът действително се чувства по-отпаднал?

22.  Какво означава, ако пациентът се чувства по-добре, но е все по-отпаднал?

Отговор: Обратно на реда, който трябва да следва излекуването, симптомите се задълбочават, въпреки че може да има подобрение на по-изявените симптоми.

23.  Защо трябва да наблюдаваме отблизо естествения ход на лечението след приема на лекарството?