При все че общите симптоми имат най-висока стойност при оценката на случая и без общи симптоми не можем да очакваме, че ще открием simillimum, менталните и емоционалните характеристики също имат много голямо значение, доколкото те са пряко отражение на индивидуалността на пациента, на самия човек. Тъй като субективните симптоми регистрират неговите физически и други проблеми, пречупени през собствената му индивидуалност, те също имат голяма стойност. Обективните симптоми са по-слабо отличителни, но тяхната стойност се определя от факта, че не могат да бъдат изкривени или модифицирани преднамерено от пациента. Обикновено пациентът слабо осъзнава, че проявява такива симптоми и следователно те точно очертават определена фаза от развитието на случая.

Обективните симптоми - тези, които са достъпни за старателния наблюдател - са по-важни при децата, отколкото при възрастните пациенти, тъй като в тях ние виждаме изражение на предразположението на детето и неговите желания. Следователно, много от привидно обективните симптоми могат да бъдат "преведени" в субективна форма. Това означава да интерпретираме симптома съгласно нашето разбиране за неговия истински смисъл. У детето той може да ни се представи като чисто обективен симптом, но да има своето субективно съответствие в доказванията.

При снемането на случая трябва да вземем предвид естеството на болестта и различните й типове проявления. Ние трябва да опознаем болестта много прилежно, за да можем да я лекуваме ефективно. Понякога се случва да излекуваме и без да имаме тези знания, но това са изключения. Ние трябва да познаваме различните проявления на болестта при всеки отделен случай, като се водим винаги от пълната тоталност на симптомите. Дълбокото познаване на случая има връзка и с друга тема. Ние трябва да познаваме и да владеем средствата, с които можем да помогнем. Без това познание всяка информация за симптомите е безполезна.

Ние разполагаме с огромни запаси от знания, трупани от много изследователи от най-дълбока древност. С течение на времето постепенно се наложили методите, при които диагностичните симптоми са се групирали по някакви признаци и цялата слава била отдавана на изследователите, разсъждаващи по този начин. Единственият проблем, произтичащ от това е, че по тази логика болестите се третират според имената, които са им били "прикачени", а не според индивидуалните симптоми на пациентите, т.е. лекува се не пациентът, а болестта му. Тоталността от симптоми е единствената сигурна основа за нашите предписания, затова ние се нуждаем от индивидуалните симптоми, които са характерни за личността на пациента, така че тези диагностични симптоми са от твърде малко значение за хомеопата при избора на лекарство. Всъщност, simillimum никога не може да бъде открит, ако се позоваваме на диагностичните симптоми. Единственият смисъл да вземем предвид диагностичните симптоми при избора на лекарство е да изключим лекарствата, които не кореспондират по никакъв начин с болестта, а имат преимуществено действие върху други телесни части.

Ако ние допуснем да ни впечатли диагнозата, когато избираме лекарството, значи сме в беда, рискуваме да се объркаме и да не успеем да помогнем на пациента си. Може да се озовем лице в лице с диагнозата на смъртоносно състояние като дълбок белодробен абсцес, тежка животозастрашаваща пневмония, вътрешен кръвоизлив или някаква друга ужасия. Изборът на лекарство, основан на диагнозата, може и вероятно ще се окаже пълен провал. От друга страна, симптомите на пациента ни водят безпогрешно и колкото по-сериозно е състоянието, толкова по-очевидни са индикациите за лекарството. Ако ние се водим от тези симптоми, вероятно ще успеем да спасим пациента си, дори и ако лекарството, което сме избрали на базата на тоталността от симптоми, никога по-рано не е било прилагано при конкретната диагноза.

Локализацията на симптомите също е важна характеристика и заслужава специално внимание, тъй като всяко лекарство има определен афинитет към специфична част от организма, върху която неговото действие е най-отчетливо. Това влиза в съображение при някои локални прояви като фурункулоза, но също така и при заболявания, които се локализират в определени зони, например подагра на палеца на крака, а всъщност имат системен характер. Някои симптоми имат особена стойност, поради преимущественото засягане на лявата или дясната телесна половина или определени органи и дори части от органи, например върха или средния лоб на белия дроб. Специално трябва да се отбележи посоката, в която се движи симптомът, от коя страна започва и къде се локализира, например болка в гърлото, която започва отляво и се придвижва надясно или започва отдясно и се придвижва наляво или се редуват непрекъснато болки в едната и в другата страна.

Всички тези фини оттенъци са от голямо значение в хомеопатията, докато обикновената медицина им обръща твърде малко внимание. Когато се съобразим с тях при избора на лекарство и му дадем възможност в ранните стадии на заболяването да прояви своята мощ, патологични тъканни промени няма да се развият. Именно затова локализацията и посоката на симптомите има толкова голямо значение за лекаря-хомеопат.

Основният стремеж на хомеопата се състои в това да установи лекарството, което най-пълно и цялостно покрива всеки отделен случай, т.е. тоталността от симптоми. Ние сме слушали толкова много за тоталността от симптоми, че понякога сме принудени да спрем и да се замислим какво всъщност означава това. Лекарят-хомеопат може да бъде оприличен на художник, рисуващ портрет. Той нанася общите щрихи, които се откриват във всички лица - очи, уши, нос, уста, устни - но за да довърши картината, трябва да нанесе специфичните, особените черти на индивида, а не да акцентира отново и отново на общите за всички хора признаци! Един обикновен нос или око и нищо, което да ни помогне да отличим лицето на този човек, чийто портрет рисуваме, от всички останали - това е едно безполезно занимание.

Това е подходът, чрез който можем да се доберем до конкомитантните симптоми, ако искаме да предписваме хомеопатично. В картината, която рисуваме трябва да присъстват редките, впечатляващите, особените симптоми в тяхната връзка с останалите симптоми, които оформят задния план. Тогава странните, редките и характерните симптоми изиграват своята определяща и отличаваща индивидуалността на пациента, комуто предписваме лекарството, роля. Не симптомите, общи за всички хора и за всички болестни синдроми, а редките, особените, необичайните симптоми, тези, които изпъкват от само себе си - те са ценните в нашата работа. Разбира се, тези конкомитантни симптоми са от най-разнообразно естество и с най-разнообразна локализация в организма.

Почти невъзможно е да назовем всички особености във всички случаи, които бихме могли да открием, но все пак има някои, които изпъкват. Преди всичко, симптомите, които са обичайни и се откриват в почти всички болести, могат да останат встрани от нашето внимание, освен ако не са проявени в извънредно силна степен. Същото се отнася и за тези оплаквания и симптоми, които са често срещани при заболяването, което разглеждаме, освен ако нямат някаква странна характеристика, например треска без жажда или втрисане със желание за отвиване. От друга страна, всички придружаващи симптоми трябва да бъдат прилежно отбелязани:

-          Симптоми, които се появяват рядко в картината на водещото заболяване и следователно рядко се откриват и при доказванията.

-          Симптоми, които принадлежат на друга сфера на проявление на болестта, различна от тази, в която се развива главното оплакване.

-          Симптоми, които имат повече или по-малко характерни черти на лекарството, дори и ако те не са били забелязвани по-рано в подобна връзка с тази група диагностични симптоми.

Освен тези конкомитантни симптоми, които вече бяха споменати, трябва да има един, при който духът на лекарството се разкрива толкова ярко и отчетливо, че се забелязва от пръв поглед. Този симптом незабавно добива такава важност, че надминава в това отношение дори основното оплакване и така ни води пряко към simillimum. Този начин за избиране на simillimum кореспондира с указанията на Ханеман да търсим силно изявени, странни, особени и необичайни признаци, на базата на които да изберем лекарството (дори и без да прибягваме до други симптоми), тъй като те ни дават по неоспорим начин есенцията на случая.

Особеното и необичайното заключение за тези конкомитантни симптоми е, че те често хвърлят светлина върху лекарства, които никога по-рано не са влизали в съображение при конкретния случай и следователно разширяват нашето виждане и концепция за закона за подобието.

При осмислянето на това, което Ханеман нарича "странни, редки и особени (характерни) симптоми" и тяхната стойност за насочването ни към лекарството, нека си припомним изречението, което Артър Конан Дойл често поставя в устата на своя фамозен герой Шерлок Холмс. Резюмирайки няколко знаменити свои случая, в които е действал като детектив, но и като учен, този достоен човек изрича следното: "Това, което излиза от рамките на обичайното, е по-скоро обстоятелство, по което трябва да се водим, отколкото пречка." И още: "Това, което на пръв поглед обърква случая, е точно нещото, което ни дава ключа към разрешаването му."

При оценяването на стойността на симптомите, когато разрешаваме един хроничен случай, ние не можем да имаме по-добър водач и съветник от този афоризъм. Ние сме длъжни да помним, че тези симптоми, които объркват обикновения лекар или му изглеждат безполезни и несвързани със случая, са точно симптомите, които ще ни дадат ключа към лекарството.

Когато преценяваме стойността на симптомите, ще видим определени фактори, които предхождат болестното състояние и са причина за него. Това може да бъде излагане на студ, на влага или някакъв друг фактор, за който хората казват, че е предизвикало разболяването им и е причина за симптомите им. Тези сведения заемат важно място при назначаването на медикаменти в обикновената медицина. В хомеопатията тяхното значение не е толкова голямо, но те показват болестните тенденции у пациента.

Тук спадат факторите, свързани с диетата, с климатичните условия, както и податливостта към определени болести и идиосинкразиите. Същото се отнася и за симптомите, предизвикани от употребата на медикаменти или работа с метали. Тези симптоми може да са много ценни, ако искаме да разберем патологичното въздействие на металите или газовете, но те не показват фините ефекти, които се проявяват, когато бъдат дадени в потенциран вид.

Понякога тези ранни симптоми изправят хомеопата пред ярка картина на основното миазматично състояние, от което страда пациентът. На него трябва да се отдели специално внимание при анализа на симптомите.

Това отново повдига въпроса за инфекциозните болести и симптоматиката, отнасяща се до т.нар. заразни болести. Дълг на лекаря е да проучи много задълбочено първите случаи при епидемия от някаква инфекциозна болест и по-специално тяхната симптоматика. Ако го сторим, ние можем да определим главното епидемично лекарство още в началото на епидемията и, прилагайки го профилактично, да осигурим имунитет на хората, които още не са се рaзболели. В този смисъл симптоматиката на епидемичните болести става изключително важна за лекаря-хомеопат.

Много голяма тежест при анализа на случая имат влошаванията и подобряванията, тъй като те по естествен начин модифицират болестното състояние и са специфична реакция на самия организъм. Желателно е за всеки симптом да бъдат отбелязани влошаванията и подобряванията в зависимост от времето на денонощието, сезона, лунната фаза, температурата, от движение и покой (както на засегнатата част, така и на целия организъм); при лягане, седене или в изправено положение; позата, която заема пациентът по време на оплакванията, при събуждане или по време на сън; желания и отвращения от храни и напитки, особено по време на трескави състояния, влошаване от определени храни и напитки.

Без изявени общи симптоми не можем да се надяваме да излекуваме пациента, но влошаването или подобряването могат сами по себе си да представляват общи симптоми, ако са еднакви за няколко различни телесни зони или части. Тогава те очевидно се отнасят за човека като цяло, т.е. са общи симптоми, дори и ако изглежда, че проявленията им са локални. Например, ако главоболието се < от движение, болката в коляното се < при ходене, има болка в рамото при вдигане на ръката, то < от движение се превръща в общ симптом, макар че се проявява в отделни части на тялото.

Противоречивите симптоми имат особена важност, защото могат да изключат много лекарства, за които смятаме, че имат връзка с конкретния случай. Това са симптоми, точно противоположни на тези от доказванията, като липсата на жажда при треска на Ignatia или Apis, или Pulsatilla, когато имаме треска и другите симптоми подхождат. Противоречивите симптоми могат силно да повлияят върху избора на лекарство от гледна точка на факта, че противоречивостта е симптом сама по себе си, също както и малобройността на симптомите е симптом сама по себе си, което откриваме при доказванията на т.нар. "недействащи" лекарства, от които често се нуждаем при някои дълбоки болестни състояния. По тази причина, ако не можете да откриете лекарството, поради наличието на редуващи се или противоречиви симптоми или поради малобройност на симптомите, вземете тези състояния като индикация за лекарството от много висок ранг.

Добре е да вземем предвид периодичността, усилването, връхната точка, отслабването и края на болестните прояви при оценката на симптомите. Например, състоянията Cedron, Spigelia, Sanguinaria, Natrum mur. - тези лекарства имат ярко изявена периодичност и е много важно да се вземат предвид симптомите, които се проявяват към края или в интервала между обострянията на болестта.

Това са само няколко от задачите, пред които се изправя лекарят-хомеопат в желанието си да излекува пациентите си. Той трябва отрано да се научи правилно да оценява симптомите, защото те са единственото изражение на дълбокото вътрешно нарушение и само ако имаме правилно разбиране за тези изражения на болестта и в същата степен познания за състоянията, които се проявяват при доказванията, ние ще можем да ги прилагаме според водещия ни принцип - similia similibus curentur - интелигентно и за благото на нашите пациенти.

1.      Кои симптоми имат най-голямо значение при анализа на случая?

2.      Как ранжираме симптомите: Общи симптоми? Ментални и емоционални симптоми? Субективни симптоми? Обективни симптоми? Конкомитантни симптоми?

3.      На кои обективни симптоми поставяме акцент и защо?

4.      Дайте пример как можем да "преведем" един обективен симптом на езика на субективните симптоми.

5.      Какво внимание трябва да отдаваме на клиничната диагноза?

6.      Обрисувайте в общи линии тоталността от симптомите на един примерен случай.

7.      В какви случай един обичаен симптом може да добие специално значение.

8.      Какво имаме предвид под "епидемично лекарство" и как можем да го определим?

9.      Кога един частен симптом, касаещ отделна част на тялото, се превръща в общ?