Алън Филипс

Здравните власти в България с всички средства се опитват да наложат практиката на поголовните имунизации като безалтернативен метод за профилактика на инфекциозните болести. Научните аргументи против тази заблуда не впечатляват държавните чиновници. Българинът, обаче, има право да научи някои

МИТОВЕ и ИСТИНИ за ВАКСИНАЦИИТЕ

(Противоречията между медицинската наука и имунизационната политика)

Когато започна серията от ваксинации на моя син (тогава той беше на два месеца), аз нямах представа, че съществуват някакви рискове за него, свързани с имунизациите. Натъкнах се, обаче, на едно противоречие в медицинската литература - рискът от сериозни неблагоприятни реакции спрямо ДТК-ваксината се изчислява на 1:1750, докато вероятността за смъртоносно заболяване от коклюш е едно към няколко милиона. Когато засегнах този въпрос пред лекаря, той се противопостави гневно и, мърморейки, вбесено излетя от кабинета. Скоро след това научих за дете, което е било трайно инвалидизирано след ваксинация и това ме подтикна да направя собствено разследване. Откритията, които направих, бяха толкова обезпокоителни, че се почувствах задължен да ги оповестя.

Здравните власти препоръчват ваксините за намаляване на заболеваемостта и ни уверяват в тяхната безопасност и ефективност. Но това на пръв поглед непоклатимо становище влиза в остро противоречие със здравната статистика, медицинските проучвания, докладите на FDA (Администрацията за храни и лекарства на САЩ) и CDC (Центъра за контрол на болестите на САЩ) и изследванията на много учени с неоспорим авторитет от целия свят. Всъщност, инфекциозните болести отбелязват трайно снижение десетилетия преди въвеждането на ваксините. Лекарите в САЩ всяка година съобщават за хиляди сериозни постваксинални усложнения, включително смъртни случаи, трайна инвалидност, епидемии сред изцяло ваксинирани популации, а много изследователи отдават редица хронични имунологични и неврологични заболявания на масовите имунизационни програми.

Стотици медицински публикации документират неблагоприятни последици от ваксини, дузини книги, написани от лекари, учени и независими изследователи, разкриват сериозни слабости в имунизационната теория и практика. По ирония на съдбата, обаче, повечето педиатри и родители не подозират абсолютно нищо за тези открития. През последните години това положение все пак започна да се променя. Расте броят на родителите и изпълнителите на здравни услуги по света, които вече са наясно с проблема и започват да възразяват срещу повсеместните задължителни ваксинации.

Моята цел не е да приканвам когото и да било да се ваксинира или да не се ваксинира, а по-скоро най-настойчиво да насоча вниманието ви към няколко много сериозни причини да проучите фактите преди да вземете решение дали да се подложите на тази манипулация. Като млад родител аз бях шокиран, когато открих, че нито законът, нито професионалната етика изискват от педиатрите да бъдат напълно информирани. Аз се убедих със собствените си очи, че мнозинството лекари практикуват, без да разполагат с цялата необходима информация, а в някои случаи дори се опират на откровено погрешна информация.

Макар и кратко, това изложение съдържа достатъчно доказателства, които обосноваватнеобходимостта от още по-задълбочено изследване на проблема от всички заинтересовани, което аз горещо препоръчвам. Вие ще се убедите, че това е единственият начин да се доберем до обективната истина, тъй като дискусията до момента се води твърде емоционално.

Внимание! Бъдете предпазливи, ако решите да обсъждате този въпрос с педиатъра си. Много от педиатрите са заложили себе си и репутацията си на предполагаемата безопасност и ефективност на ваксините и затова приемат много трудно доказателствата за обратното. Първият педиатър, с който се опитах да споделя моите разкрития, ми се разкрещя гневно, докато аз най-спокойно му излагах разсъжденията си. Тази погрешна концепция е пуснала у тях много дълбоки корени.