Днес ефикасността на лечението се измерва главно с успеха му в екстремни ситуации. Този стандарт, безусловно, е напълно приложим при острите болести или при терминалните състояния като карциноми и пр. Привърженикът на хомеопатията веднага се оказва изправен пред въпроса дали Хомеопатията може да лекува рак, левкемия или менингит и дали ние имаме нещо, с което да конкурираме модерната химиотерапия и антибиотиците. Освен това, дори и признавайки ефикасността на Хомеопатията както при острите болести, така и при палиацията на нелечимите дегенеративни заболявания, много повърхностни изследователи продължават да смятат, че употребата на пеницилин при пневмония и на опиати за облекчаване на рака е по-просто и, следователно, препоръчително.

Обаче, те недооценяват факта, че много нелечими състояния могат лесно да бъдат предотвратени. А като превантивна медицина Хомеопатията просто и абсолютно няма равна на себе си. Отвъд общите принципи на саниране и съмнителната благодат на поголовните ваксинации ортодоксалният подход дори не може да претендира за някаква ефективна превенция на болестите.

Известно е, че един от всеки четирима души умира от рак. В Ню Йорк двама на хиляда са регистрирани като туберкулозно болни. Колко от пациентите, лекувани системно по хомеопатичен начин, да кажем, 5 или 10 години, развиват рак или туберкулоза? Според статистиката, поне някакъв процент от хората, наблюдавани достатъчно дълъг период от време, развиват тези състояния. Но във всяка картотека на който и да било хомеопат, ангажиран със системно лечение на хронично болни, могат да се открият поразителни данни за непропорционално нисък процент новоразвили се дегенеративни болести сред хроничните случаи, лекувани конституционално.

Освен това, някои твърде лесно забравят, че отсъствието на остри болести още не означава добро здраве. Докато много остри случаи се самоизлекуват, независимо от прилаганото лечение, за голяма част от хроничните болести алопатите не познават начин на излекуване, освен, евентуално, хирургичния. Всичко това идва да покаже, че по отношение както на превенцията, така и на терапията, конституционалното лечение е огромен принос на Хомеопатията към Медицината, който е единствен по рода си и без конкуренция.

От друга страна, възпитанието на хронично боледуващите пациенти е осеяно с трудности и клопки, което го превръща в най-трудна част от воденето на случая. Някои от тези особено досадни проблеми ще бъдат дискутирани в тази статия. Ще започнем с предпоставките, които са необходими, за да бъде случаят адекватно воден и проучен, а лекарството - внимателно подбрано.

Нашите затруднения възникват, когато очевидно добре избраното лекарство не оправдава очакванията, поради някоя от следните причини:

1. Пълен провал поради липсата на каквото и да било подобрение.

2. Налице е само частично облекчение.

3. Постигнатото подобрение не се задържа достатъчно дълго време.

4. Провал при повторния прием, тъй като симптомите остават същите.

1. Ако предписаното лекарство няма никакъв ефект, очевидно, то, макар и подбрано на базата на най-добрите индикации, не е показано, поне не в този момент. В този случай се подразбира, че, понякога пътят на лекарството, което точно покрива случая, трябва да бъде проправен от друго, комплементарно на него. Ние ще се върнем към този момент по-късно. Като първа реакция на провала на първото предписание, обаче, трябва да си зададем въпроса за неговата абсолютна коректност. Ако лекарството е наистина много внимателно подбрано чрез точно проучване и оценка на симптомите, можем да допуснем, че те, сами по себе си, са недостатъчни и не обхващат пълната тоталност от симптоми.

Какво, всъщност, означава тоталност на симптомите? Това не означава непременно огромен брой симптоми, а по-скоро тези симптоми, били те и няколко на брой, които са характерни за изпитаното лекарство и разграничават неговата особена сфера на действие от тази на подобните му. По такъв начин, при определянето на тоталността на симптомите ние правим качествен подбор сред наличния материал, водени при своята оценка от знанията си и разбирането си за Материя медика. От друга страна, тоталността у пациента, обикновено, е само част от тоталността на лекарството, такава каквато сме я изучили. Например, тоталността на Lachesis, описана в Материята, съдържа сезонно влошаване, влошаване след сън, от стегнато облекло, в претъпкани помещения, от подтиснати отделяния, бъбривост, ревност и пр. заедно с особените усещания и локализации. Но у пациента за нас може да се окаже необходимо само влошаването от дъжд, след сън и ревността, всичко на всичко три симптома, които насочват към Lachesis и само към Lachesis, независимо от природата на заболяването. Казано с други думи: Тоталността у пациента не е необходимо да съдържа всички характерни симптоми на лекарството, но лекарството трябва да съдържа всички особени и характерни симптоми на пациента. Ние можем да снемем нашия случай, отделяйки внимание на безкрайно количество детайли, които да се окажат относително маловажни, тъй като се откриват в твърде много лекарства, и да недогледаме или да пренебрегнем някой малък симптом, който няма значение за клиничната диагноза, но е характерен само за няколко лекарства и, поради това, задължителен за очертаването на правилната тоталност.

Един случай за илюстрация: Г-жа М., 57-год. Болки в дясната страна на гръдния кош, останали след плеврит. Хроничен апендицит, илеоцекална раздразнителност и спазми. Липса на апетит, чувство на пълнота и гадене. Запек и раздуване на корема. Десностранно главоболие. Чувство, като че ли коремните органи ще изпаднат навън. Огромна слабост и отпадналост с постепенна, но упорита загуба на тегло. Депресия, неопределени страхове и безпокойство, но с желание да бъде сама. По-зле през късния следобед и вечер, от натиска на дрехите, подобряване от топли апликации. Общ недостиг на жизнена топлина. Lycopodium 200. до 10М доведе до известно облекчение, но се оказа неспособен да преодолее проблемите напълно. Sepia, към която симптомите упорито сочеха, изобщо не впечатли. След няколко месеца на относителен и незадоволителен прогрес пациентката, следвайки лекциите за важността на наблюдението дори на най-малките симптоми, съобщи на доктора, че периодично получава фини цепнатини на върха на носа. Под този симптом Kent е поставил само Alumina в най-висока и Carbo animalis в най-ниска степен. Тогава ниската жизненост у стари хора, желанието да бъде сама, тъгата, вглъбеността, тревожността вечер, бодежите, останали след плеврит, слабостта на храносмилането с газовете и цепнатините на върха на носа ни насочиха към Carbo animalis и Carbo animalis помогна там, където Lycopodium се провали.

Цепнатините на носа дадоха насоката, но само наред с другите характерни симптоми определиха предписанието. Ако само цепнатините бяха взети като база за избор, това би било грешно използване на ключова дума при предписване.

Често нашият избор на лекарство е неточен, загдето не сме отчели миазматичния фактор. Строго погледнато, данните за сифилис, гонорея, туберкулоза или малария в личната или фамилна история следва да бъдат разглеждани като част от тоталността на симптомите. Оказва се, че симптомите се развиват не само в пространството, т. е. едновременно в различни части, но също и във времева последователност. Това означава, че ние трябва да преценим кои от наличните симптоми към момента на снемането на случая представляват само пространствено развитие. За да можем да се възползваме от развитието във времето, трябва внимателно да се поровим в миналата история и, може би, дори ще предскажем вероятното бъдещо развитие, макар и да е недоказуемо, например на разпозната от нас ракова диатеза. Наличие в историята на гореизброените болести трябва да бъде взето предвид така, като че ли е налице в момента и да бъде включено като аргумент за предписанието.

Спомням си един пациент с професионална екзема, дължаща се на алергия към боя за коса, който даваше перфектна картина на Sulphur, но последният не сработи, докато не бяха дадени Thuja, Medorrhinum и Tuberculinum преди него. В този случай имаше история на гонорейна инфекция, както и на подтисната туберкулоза.

В много случаи не можем да се доберем до миазматична история. Бидейки сигурни, че нашето предписание е обмислено внимателно, а не рутинно и повърхностно, ние можем да заключим, че съществува миазматичен фактор като причина за шумния провал на изглеждащото коректно, само по себе си, предписание. В такива редки случаи избираме лекарството, основавайки се на простото разсъждение, без да се водим от симптомите.

Г-жа Т., 55-год., бронхиална астма. Много раздразнителна; астмата се е появила заедно с менопаузата, тя се влошава нощем и я буди от сън, по-зле е във влажно време, в топло време и в дъжд. Непоносимост към стегнато облекло. Lachesis 200. -10М даде разкошно облекчение за 6 месеца, след това спря да работи. Няма нови или различни симптоми, освен лек вагинален сърбеж. Напук на пълната липса на данни за венерически заболявания в миналото миазматичната спънка бе заподозряна и бе дадена една доза Medorrhinum 200. Не се наложиха никакви допълнителни предписания за това състояние през следващите 12 месеца.

2. Понякога назначаването на лекарството се последва само от частично облекчение. В такъв случай ние проследяваме дали то е следвало или не Закона на Херинг (симптомите се движат отгоре надолу, отвътре навън и от по-важни към по-маловажни органи). Винаги, когато се следва тази тенденция и пациентът се чувства по-добре психически и като цяло, нашето предписание е правилно, дори и някои от периферните симптоми да са се влошили. Ако, обаче, в жизнено важни органи нямаме подобрение, дори и периферните симптоми да са изчезнали или пациентът, като цяло, не се чувства по-добре, ние трябва да преценим дали нашето лекарство не е само частично подобно и да потърсим по-подходящо.

Г-жа Дж., 55-год., големи епилептични припадъци, крайна варикозност на вените на двете подбедрици с множество варикозни язви, постепенно декомпенсираща сърдечна недостатъчност. Пациентката е тежка, плеторична, с венозна стаза навсякъде по тялото, горещи вълни, болки като от натъртване. Arnica 30. Превъзходен ефект върху краката, но зачестяване и утежняване на епилептичните припадъци, които добиха заплашителен характер. Прекъсна се приемът на лекарството. Епилепсията - по-добре, краката - по-зле. Поднови се Arnica. Краката - по-добре, епилепсията - по-зле. Преразглеждане на случая. Даде се Sulphur 200. Отначало епилепсията - по-добре, краката - по-зле, после всичко постепенно, но трайно тръгна към подобрение. Както показа този случай, частично подобното хомеопатично лекарство може да има подтискащ ефект, също както и алопатичното лекарство или необмислената операция.

Особен проблем възниква, когато трябва да предпишем лекарство, разполагайки с много малък брой симптоми. Ханеман посочва (Органон §175 -184), че в случай на най-добре подбрано лекарство, ако то не доведе до пълно излекуване, тъй като е само частично подходящо за случая, може да способства за повишаване на жизнеността на пациента, а това значи и за изявяване на повече симптоми, които могат да формират основата за по-добро второ предписание. Според моя собствен опит тази "витална реакция" рядко е достатъчно бурна; пациентът очевидно преминава през доста сериозни проблеми поради провежданото преди това лечение. При много дълбоки смущения месеци и дори години жестоки страдания може да последват активизирането на скритото болестно състояние. Лекарят, като и пациентът би трябвало да предусетят тази възможност, за да не се обезсърчат и да не прибегнат към подтискаща палиация, макар че хирургична намеса може да се наложи понякога, когато необратимо девитализирани тъкани трябва да бъдат отстранени. Ако търпеливо преодолеем тази фаза и продължим лечението, обикновено кризата се последва от много удовлетворително общо подобрение. Различно е положението, когато, въпреки малочислеността, ние предписваме върху много изявен симптом. Ако има достатъчно симптоми, за да направим добро предписание, но ние не ги забележим, нашето лекарство няма да снижи виталността; тук няма нужда от допълнителен стимул за изявяване на симптомите и нашето непълно предписание е просто неточно. Резултатът може да бъде или липса изобщо на отговор, или подтискане, което обърква случая и подронва жизнеността на пациента, вместо да я възроди. Ако не се наложи даване на антидот поради много остро състояние, най-добрата реакция на лекаря би била да подбере лекарство след нова, още по-внимателна преценка на оригиналния случай във вида му, предшестващ грешното лекарство.

3. Отговорът към нашето предписание може да трае известно време преди да се наложи даването на нова доза. Когато повторението става наложително твърде скоро след приема, ние трябва да станем подозрителни. Но точно колко дълго може да действа една доза? Няма твърди и сигурни правила за това, тъй като твърде много са факторите, които влияят върху продължителността на действието. Най-важните от тях са: възрастта, типът на смущението не толкова, колкото типът индивидуалност, наличието на пречки пред лечението, предписаната потенция, дали е първо или поредно предписание и накрая видът на лекарството сам по себе си.

Децата, очевидно, имат по-бърз темп на живот и метаболитна обмяна от възрастните хора. Погледнато в биологичен аспект, за минута при тях става това, което при нас - за час, доколкото за възрастния човек един час изглежда като минута (за вечността столетието е просто един ден). Тази по-висока интензивност на живота при децата се проявява, наред с другото, с по-висока дихателна и циркулаторна активност и по-висока телесна температура, докато умствената активност остава донякъде на заден план. Обратно, в по-напреднала възраст, темпът на живот и метаболизъм касае по-скоро способностите на съзнанието за сметка на забавяне и снижаване на биологичния и регенеративния ритъм.

Така ефектът на лекарството, макар и със същата продължителност, която можем да наречем "биологично време", се консумира по-бързо при децата и по-бавно при възрастните, при условията на нашето "стандартно" време. Следователно, децата обикновено изискват по-чести приеми, а старите хора - по-редки, в сравнение със средната възраст.

Абсолютно същата концепция за "биологичното време" може да бъде приложена към разнообразни клинични състояния и личностни типове. Когато биологичната активност е по-бърза, ефектът на лекарството се проявява по-скоро, но, също така и изчезва по-бързо. Трескавите състояния често изискват повторения през час; в условията на остра спешност лекарствата могат да се повтарят дори и през няколко минути. Постепенно развиващите се хронични състояния отговарят бавно и не понасят чести приеми.

Аналогичен е моделът при сравнение на различните конституционални типове. Холеричните интензивно живеещи хора изискват повече лекарства за еднакъв период от време отколкото апатичните и флегматични пациенти. След като лекарствата се съобразяват с типа личност и състояние ние не бива да се изненадваме, че такива като Aconite или Nux vomica, подхождат повече на холерични типове или най-остро протичащи трески, имат обикновено, макар и не винаги, бързо, но кратко действие, което не можем да кажем за Lycopodium или Hydrastis, които са показани при бавни, предпазливи хора или състояния на изнемощялост, хронични заболявания и стари хора. Колкото по-дълбоки конституционални пластове се засягат, толкова по-забавен е биологичният темп на реакцията и са по-редки позволените и поносими повторения. Следователно дълбочината на действие също определя продължителността му. Повечето минерални лекарства са по-дълбоки и, поради това, по-бавни от растенията и животинските лекарства. Колкото по-висока е потенцията, толкова по-дълбок и оттам по-дълготраен е техният ефект.

Понякога първото предписание действа само за относително кратък период, проправяйки пътя за следващата доза, която, дори и в същата потенция, може да действа много по-продължително. Вероятно на този опит се опира Ханеман, развивайки своя метод за добавяне, който в някои случаи на забавен отговор се оказва крайно полезен.

Ориентировъчно, първото даване на потенция 200. може да има ефект само една седмица, но втората или третата доза може да действа около месец, а по-високите динамизации - дори и повече. Ако, обаче, потенция 50М или СМ, до която сме достигнали повишавайки разрежданията стъпка по стъпка, действа няколко месеца и действието й започне да отслабва дори и към края на предполагаемия период на активност, ние трябва да вземем предвид възможността за евентуална пречка пред излекуването или за наличието на необратими тъканни изменения; ако пък излючим тези възможности, трябва да се замислим за точността на предписанието ни. Случаят с хроничния апендицит, споменат по-горе, който повърхностно имаше характер на Lycopodium, изискваше повтаряне на Lycopodium всеки 7-10 дни. Carbo animalis, от своя страна, даден след по-добра преценка на тоталността, имаше ефект няколко месеца след само една доза.

4. Когато лекарството е предизвикало задоволителен общ отговор, но отказва да подейства отново, дори и в по-висока или по-ниска потенция, когато състоянието на пациента налага нов прием, възниква необходимостта от ново предписание. Много рядко един хроничен случай бива излекуван от само едно лекарство. Обаче и простата смяна на симптомите, сама по себе си, не оправдава назначаването на различно лекарство, докато общото състояние на пациента продължава да се подобрява и промените следват Закона на Херинг за посоката на излекуването. Само ако общото състояние не се подобрява и същото лекарство, дори и в различна потенция, не предизвиква отговор, са налице условията за ново предписание и то, ако симптомите са същите, както преди. Необходимо е много ясно да се проумее този парадокс: променящите се симптоми може да не оправдаят смяната на лекарството (при налично общо подобрение). Но ако симптомите са същите, това, може би, изисква ново лекарство (ако общото състояние не търпи подобрение след повторен прием).

Но как да изберем ново лекарство, когато симптомите, на които сме базирали своето първо, вече невалидно, предписание, остават същите? При решаването на тази дилема познанията за отношенията на допълване на лекарствата (комплементарност) ще ни свършат огромна работа. Не бива да допускаме грешката да предписваме лекарствата рутинно, само защото са вписани като комплементарни, а да се позовем само на общите си разбирания за допълващите лекарства при преразглеждането на случая. Често ние ще открием, че главните симптоми са включени в няколко лекарства, измежду които ще изберем най-близкото показано лекарство. В случая на хроничен апендицит, описан по-горе, след като Carbo animalis свърши своята работа напълно и спря да действа, Sepia се оказа необходима на базата на: слабостта, депресията, страха, желанието за усамотяване, влошаването вечер и от натиска на дрехите, подобряването от топлина; всички тези симптоми можеха да бъдат открити, не по-зле, и под Carbo animalis и Lycopodium.

Реперториумът на Boeninghausen съдържа малко използвана секция за отношенията на лекарствата, която е особено полезна за целта. Под заглавието на последното успешно, но вече недействащо лекарство, може да се подбере най-близкото до него чрез метода на реперториалния анализ.

Г-жа А., 41 год., Маниакално - депресивно състояние. Неотдавна освободена от държавното учреждение, където е работила около 6 месеца, бидейки в депресия. Понастоящем с леко маниакална нагласа, но съвсем умерено изразена и обяснима при нейното положение. Диктаторско поведение, раздразнителност, отвращение към компания, затруднена концентрация, тъга преди мензес, мензесът е оскъден и доста кратък, не понася да бъде докосвана, недостиг на жизнена топлина. Усещане за задавяне в гърлото, желание за сол, главозамайване, дълбок сън. Изтръпване на горните крайници. Стъписана през деня. Conium 200. -10М даде добър ефект за 5 месеца и след повторение спря да действа. Calcarea carbonica, Natrum muriaticum се оказаха безполезни. При реперторизацията Conium продължаваше да води. Консултация в секцията за допълващите лекарства на Boeninghausen под заглавието Conium.

Реперторизирайки в главите Психика, Сън и Сънища и усещания, излязоха 16 лекарства, от които бяха проучени Cannabis indica, Opium и Phosphoric acid. Нито едно от тях не излезе при анализа по метода на Кеnt. При допълнителния разпит на пациентката се разкри история на предишно изтощение от ексцесивно пиене и претоварване с работа, което недвусмислено насочи към Phosphoric acid. Абсолютно и пълно възстановяване. Пациентката остана под наблюдение през следващите 4 години. Междувременно тя внезапно загуби своя съпруг и не само преживя ужасния шок без да излезе от равновесие, но и пое всички задължения по собствената си издръжка и тази по обучението на децата си.

Макар и рядко, след като е подействало за малко там, където първото предписание е спряло да дава ефект, комплементарното също става неефективно. Може отново да бъде потърсено различно допълващо лекарство или пациентът да се върне към оригиналното. Някои случаи като че ли влизат в кръг или спирала чрез редуването на 3-4 лекарства в цикъл от няколко повторения всеки път и връщане към първото лекарство, когато кръгът бъде затворен, на фона на устойчиво подобряване при това изреждане. В други случаи, съвсем очевидно показаното лекарство не действа изобщо, ако не се предшества от друго, допълващо го, което, изглежда, премахва базисни конституционални пречки пред лечението.

Г-н Т., 38-год., Хроничен синузит, жълти гъсти секрети от носа; висок, слабоват, интелектуален тип, раздразнителен, сърдит и критичен; лесна уморяемост, обилно потоотделяне със зацапване на бельото. По-зле през нощта, в студено влажно време, зиморничав, но жадуващ за чист въздух. Sulphur се оказа безполезен; Silica донесе много приятно облекчение, но спря да работи след два месеца. След Tuberculinum тенденцията към подобрение се възобнови за 5 месеца, после също отслабна. Syphilinum даде определена реакция, която се задържа около 8 месеца. Опитаха се Silica, Tuberculinum, Phosphorus, Sulphur, Hepar - без ефект. Накрая, след Aurum sulphuricum прогресът бе възобновен (по-добре на чист въздух, по-зле през студени нощи, критичен, отвращение към компания и комбинация между сулфурен тип и сифилитичен миазъм). Четири месеца по-късно пациентът отново се върна към Silica, завършвайки по този начин цикъла; този път, след шестмесечно подобрение под влиянието на Silica, се очерта Sulphur и той, бидейки неефективен в началото, сега имаше грандиозен ефект.

Г-ца К., 10-год. Висока, слабичка, бавна. Червено подкръжени очи, субфебрилитет, бяло течение, обилно потоотделяне, тегло - под нормата, желание за силно подправена храна. Sulphur не задейства, докато не бяха дадени за период от около 1 година Calcarea phosphorica и от време на време Tuberculinum. Вероятно представлява интерес, че при реперториалния анализ водеха Sulphur, Phosphorus и Calcarea, нито едно от които не предизвика отговор в началото. Само при комбинирането на Calcarea и Phosphorus в сол реакцията бе задвижена, проправяйки пътя на конституционалното лекарство в случая, а именно Sulphur.

Случаи от този род, разбира се, показват най-объркващите проблеми пред лекаря. Понякога най-малката промяна на акцента върху психичен симптом или модалност може да ни подскаже по кой път да поемем. Там, където нямаме абсолютно никаква промяна в картината и когато нашето най-добро лекарство откаже да действа след повторение, нашата изобретателност е подложена на сериозно изпитание. Нашите интимни познания на Материя медика, съчетани с внимателно ползване на Реперториума плюс достатъчно време за преразглеждане на случая са задължителни предпоставки за нашето решение. Когато, обаче, везните са абсолютно балансирани, насочвайки ни с еднаква сила към няколко лекарства, никое от които не може да претендира за надмощие, трябва да се търси обективен метод за избора на лекарство. Най-подходящото лекарство може да бъде проверено според автономните рефлекси на пациента, както ни препоръчва Stearns (Stearns and Evia: A New Synthesis, 1942).

Изследването на зениците или кинезиологично изследване на рефлексите могат да бъдат лесно извършени във всяка здравна служба. С известен опит зад гърба те могат значително да повишат акуратността на нашето предписание.

Съществуват, разбира се, много други ситуации, които могат да ни изправят пред смущаващи проблеми. Когато претърпи неуспех, хомеопатът не би се почувствал комфортно, ползвайки честото извинение на медиците, че "науката няма отговор за това заболяване, което не ни се подчинява". Възможностите на Хомеопатията са толкаво безгранични, че като единици ние сме несъизмерими с нея. От друга страна, това е причината ние никога да не приемаме нашите провали като неизбежни и безалтернативни. Непрекъснатият ни стремеж ще стесни кръга на нашите неуспехи - все пак старата латинска поговорка си остава вечна истина: Ars longa vita brevis. Изкуството е вечно, но животът е кратък.