Теорията на Hahneman за хроничните миазми е един от най-значителните приноси към теорията на лечението на хроничните болести. Но, изхождайки от съвременните ни разбирания за патофизиологията, тази теория е също така и най-неразбраната. Тя се натъкна на упорито противопоставяне, дори сред последователите си, и на осмиване от страна на нехомеопатите. Според Hahneman, източникът на всички хронични болести се крие в три "миазма": Псора, Сикоза и Сифилис. Съгласно справката в речника, миазмите са "вредни еманации в нематериалната природа". Самият Hahneman само предполага съществуването на такива миазми; те всъщност са били приемани "а приори" от медицината на ХVIII век и никъде не се е изисквало по-дълбокото им дефиниране по време на неговия живот.

В днешно време понятия от този род се явяват доста неопределени и ненаучни. Ние приемаме, че преди двеста години е било възможно "мъглявите миазми" да бъдат приети без нужда от по-прецизно обяснение, но в наше време някои микроорганизми бяха идентифицирани. Сифилисът и гонореята, както и различни "псорични" кожни болести (особено скабиесът), се причиняват не от "миазматични" влияния, засягащи дълбоките вътрешни функции на организма, а от микробна инвазия чрез локално инфектиране. Нещо повече, тъй като при повечето хронични болести не се откриват болестотворни микроорганизми, най-малко пък сифилитични или гонорейни, допускането на сифилитичен или гонореен произход е по-скоро абсурдно при повечето неспецифични заболявания. Вярата, че миазмите причиняват хроничните болести, не изглежда сега по-оправдана от вярата, че вредните ефекти се пораждат от магия или зли очи.

Лекарят-хомеопат може, също така, да се почуди дали при отсъствието на анамнеза за гонорея, сифилис или други кожни болести - източници на псорични, сифилитични или сикотични хронични състояния - те могат да бъдат заподозрени, поради факта, че болестта задоволително отговаря на някое от т. нар. "антипсорични", "антисифилитични" или "антисикотични" лекарства. За да разрешим тази дилема, ние трябва да преоценим и премислим аргументите за хроничните миазми.

Очевидно, състоянието, лечимо с лекарство, класифицирано като антисикотично, напр. Thuja, не е непременно гонорейно, нито това, отговарящо на Mercurius доказва сифилитичен произход. Когато хронично състояние отговаря на нозод като Medorrhinum или Syphilinum, може и да има някаква връзка между гонореята или сифилиса и състоянието на пациента. Това би ни било полезно, за да се ориентираме в нашия проблем, ползвайки данните от клиничните доказвания на действието на тези нозоди. Така ние можем произволно да изберем Syphilinum например.

При доказването от здрави индивиди Syphilinum предизвиква две групи симптоми. Първата група (А) съдържа симптоми, определено наподобяващи тези на клинично проявения сифилис в неговите различни стадии (шанкъроподобни язви, главоболие и пр .). Във втората група (Б) типични за Syphilinum симптоми (нощен страх, загуба на паметта, тежнение към алкохол, озена, язви по сливиците и др. ) не могат да се видят никакви убедителни доказателства за клинично проявен сифилис.

И двете групи симптоми са предизвикани от материал, който, бидейки разреден чрез потенциране, не може да съдържа никакви спирохети. Нито пък може някой, колкото и развинтена да е фантазията му, да класифицира нарушенията, предизвикани при доказването на нозода като "инфекция". Но ние не можем да отречем, че при симптомите от група А картината, наподобяваща сифилис се поражда от това нематериално разреждане, несъдържащо спирохети, но притежаващо динамична енергия, една истинска "еманация на нематериалната природа". Това е експерименталното доказване на еманациите, силно наподобяващо дефиницията на думата "миазъм", която откриваме в речника - еманации, които са способни да причинят нарушения на здравето. Това не са някакви ненаучни фантазии, а доказуем факт.

Какво е естеството на предизвиканите по този начин патологични състояния? Стимулирани да се проявят от потенцирания сифилитичен материал (който в тази форма точно съответства на дефиницията за миазми), двете групи симптоми А и Б са изражение на здравословното изтласкване на сифилитичния миазъм. Освен това, виждаме, че сферата на действие на този миазъм включва (сред симптомите от група А) и някои изненади (група Б), които ние формулираме като клинично проявен сифилис, напр. симптоми на сифилитична инфекция.

Когато се срещнем с пациент, които излага симптоми, чиято тоталност напомня група А или група Б или тяхна комбинация, Syphilinum може да се окаже спасителното лекарство. Същото може да се получи и ако случаят показва близко подобие на тоталността от симптоми от група Б. Значи ли това, че ние имаме право да класифицираме това нарушение като сифилитично в този случай, дори и при пълната липса на каквато и да било лична или фамилна история за инфектиране със сифилис? Ако Syphilinum лекува, можем ли просто да приемем, че Syphilinum "случайно" се е оказал подходящо лекарство за едно напълно различно, а именно несифилитично, състояние? Каква, в крайна сметка, е функционалната значимост на фундаменталната хомеопатична формула similia similibus curentur - "подобно се лекува с подобно"? Hahneman я въвежда като правило за практическа терапевтика и нищо повече. Той не я е обявявал за природен закон, нито се е занимавал с обяснения за силата, която изявява себе си чрез феномена на подобието.

Какво, в действителност е отношението между симптомите от доказването и тези на подобното заболяване? Ние не можем да твърдим със сигурност, че лекарството лекува, защото е способно да причинява симптоми, подобни на тези у пациента. Similia similibus не дава никакво обяснение на способността на лекарството да лекува; това правило обяснява само кога лекарството може да излекува, а не защо лекува. Това "защо" се докосва до базисната динамика на аналогията в природата; опитите да се отговори на този въпрос биха били само загуба на време. Всъщност, ние ще избягваме да мислим за това. Физиката, все пак, ни е дала феномен, който може да ни помогне да проумеем истината, а именно интерференцията на светлината или на вълните изобщо. Две вибриращи енергии с идентично естество - идентични по амплитуда и честота, но с противоположен произход, посока или фаза - се инактивират една друга, когато се срещнат. Може да ни се стори най-големият феномен, с който сме се срещали, но вибрационната енергия на лекарството неутрализира вибрационната енергия на болестта. Оттук, по аналогия с примера от физиката, ние можем да заключим, че енергията на лекарството може да бъде от естество, т. е. с вибрационна амплитуда и честота, идентично на това на болестта. Лекарството и болестта се различават само по фазата, а именно произхода и посоката. Енергията на лекарството е с екзогенен произход, част от външната природа; болестта се поражда в човека. Подобно на Paracelsus ние ще кажем за живака, подобният на сифилиса, или за болестите от злато - металите и нозодите в природата представят картини, подобни на болести, породени от вътрешната същност на пациента. И ние можем да приемем факта, че каквото и да било нарушение, излагащо симптоми на Syphilinum и лечимо от този нозод, трябва да бъде сифилинова болест, т. е. изражение на сифилитичния миазъм у пациента, дори и при липса на сходство или история за заболяване, което обикновено наричаме клиничен сифилис.

При определяне на сферата на сифилитичния миазъм, описана чрез симптомите на нозода и допълващите го лекарства, ние откриваме, че това, което наричаме сифилис в клиничния смисъл, е само малка част от цялата му миазматична сфера. Ние често се сблъскваме с миазматични симптоми у пациент без клиничен сифилис, но никога няма да открием клиничен сифилис без миазматични симптоми. Не оправдава ли това заключението, че миазматичното състояние съществува "а приори", а клиничния сифилис е негово вторично случайно проявление? Когато човек е конституционално засегнат от сифилитичен, сикотичен или псоричен миазъм, той може да стане жертва на инфекция от спирохети, гонококи или някакви микроби, обуславящи псорични състояния. Излагането на действието на дискретен източник на инфекция води до "прихващане" на инфекцията само от някои, а не от всички индивиди, които са били обект на това действие. Това несъответствие може да се обясни с досега неопределен съпротивителен фактор или от силно хипотетична увреда на кожата. Ние можем основателно да предположим, че тази съпротива зависи поне отчасти от миазматичното предразположение.

Ако това не е клиничен сифилис, гонорея или скабиес, то това са тлеещите в дълбочина хронични болести. Или пък, както някои днешни теории ни карат да повярваме, това са инцидентни и предимно външни локални инфекции. Те са по-често изражения на специфични предходни нарушения на жизнената енергия на пациента. Всяко влияние, което насажда или усилва миазматичните влияния или по друг начин е способно да превърне хроничното състояние в остро, ще предизвика картина на клиничен сифилис, гонорея или някаква изява на псора и така ще породи подходящи локални условия за развитие на микроорганизмите, които са били отблъснати в немиазматично състояние. Вероятно, както сочат експерименталните доказвания, когато екзогенното въздействие е непропорционално силно или повтарящо се, то може дори да "присади" миазматично поле в организъм, който при обичайни обстоятелства не е "възприемчив" към него. Ние наблюдаваме този феномен при епидемиите и при отговора към "епидемични лекарства", които са отражения на "текущия" миазъм.

Макар, че не можем да дефинираме естеството на миазмите по-точно, освен като подобни енергии на тези, които във външната природа се представят от динамичните сили на Syphilinum, Medorrhinum, Psorinum, Mercurius, Thuja, Sulphur и др., и че могат да бъдат "присадени" в дотогава здрав организъм по начин, подобен на този при доказванията, когато доказването се простре отвъд индивидуалната поносимост. Старото определение за миамите като вредни еманации на нематериалната природа все още изглежда толкова точно, както по времето на появата си.

Щом сме признали, че симптомите от група А или Б са наистина изражения на сифилитичния миазъм, ние можем да приложим това отношение към всяко друго лекарство, което причинява и лекува тези симптоми. Подобието между тоталността на симптомите у пациента и тази от доказването на лекарството не е случайно съвпадение, а изражение на идентичността на базовите енергии на лекарството и на болестта. Следователно, ние имаме основание да заключим, че симптомите на Syphililnum, Mercurius, Aurum или друга субстанция, които сме оценили като сифилитични, се включват в и изразяват сифилитичния миазъм.

Сифилисът и сикозата представят относително прости лекарствени и болестни картини в сравнение с псората, която Hahneman нарича "хилядоглава хидра". Принципите, установени при сифилиса и сикозата, можем да приложем и към псората, въпреки разнообразния й характер.

Миазмите могат да се изразят в остри периферни прояви от страна на кожата, гениталиите и пр. Тези случаи, както знаем, имат добра прогноза. По-трудни случаи на хронични болести са тези, при които периферните прояви са били подтиснати или, при които никога не е имало периферни прояви: латентна (коварна) псора, сифилис и сикоза.

Какво са миазмите, всъщност? От гледна точка на тяхната аналогия с ефектите на потенцираните лекарства и способността им да бъдат "присаждани" (забележете също, че ефектите на лекарствата могат да бъдат внедрени и в нежива субстанция като стъкло, корк и захарни гранули), ние можем да ги приемем като структурни или архетипни силови полета или енергийни вихри. Те са в състояние да разстроят жизнената активност, но трябва, също така, по един или друг начин да бъдат интегрални подсилващи жизнеността и съзнателността фактори на човешката конституция. Тяхното класифициране само като псора, сифилис и сикоза изглежда недостатъчно за мен. Поне туберкулозата и карцинозата трябва да бъдат добавени. При по-задълбочено разглеждане можем да открием и още. Едно действително подробно вникване в "индивидуалността" на миазмите остава предизвикателство пред по-нататъшните изследвания.