Американският институт по хомеопатия определя лекаря-хомеопат като "човек, който добавя към знанията си по медицина специфичното познание за хомеопатичната терапия и лекува по Закона за Подобието. Хомеопатията принадлежи към великото изкуство за лекуване по традиция, по наследство и по право."

Хомеопатията е лечебна система, която се основава на Закона за Подобието, формулиран с израза "Similia Similibus Curentur" - Подобното се лекува с подобно. Когато пациентът прояви група симптоми, подобни на тези, които определено лекарство може да предизвика у здрав човек, това лекарство е хомеопатично показано и ако бъде предписано в правилната доза, то ще облекчи състоянието или ще го излекува.

Физиологичният ефект на каломела е да предизика диария, чести кървави, слузни изхождания, повишено отделяне на жлъчка и слюнка. Когато тези симптоми бъдат причинени от нещо друго, различно от каломел (Mercurius dulcis), много малки дози от това лекарство ще излекуват болния.

Друг пример. Belladonna е хомеопатично показана, когато пациентът е с разширени зеници, силно кръвонапълване на главата, пулсиращо главоболие, висока температура със зачервена, гореща кожа, психична възбуда, сухота на устата и гърлото, мускулни потрепвания (симптоми като тези често пъти се срещат при скарлатина). Всеки лекар би разпознал в тези симптоми добре известните токсични ефекти на Belladonna.

Има множество ярки примери за това двойнствено действие на медикаментите в обикновената медицинска практика, но наблюдателният студент ще забележи, докато чете лекциите от този курс, че Законът за Подобието е приложим при всички субстанции, притежаващи лекарствени свойства.

Основател на хомеопатията или "Новата школа" в медицината е Самуел Ханеман. Той не е първият откривател на Закона за Подобието, но е първият, който открил начина за практическо приложение на този закон в лечебното изкуство. Той събрал и превел трудове от всички епохи и натрупал маса доказателства, че и други преди него, включително Хипократ и Парацелз, са били наясно с този закон.

Ханеман бил прочут учен и химик и един от водещите лекари за времето си. Той се дипломирал в най-добрите медицински университети и преминал специално обучение под ръководството на лекаря на австрийския император Фрайхер фон Кворен. Славел се като отличен преводач. Той имал успешна практика в няколко от най-големите и развити германски градове, където се ползвал с изключително висока репутация.

Ханеман бил мислител. Той схванал, че за да бъде успешно, практикуването на медицина трябва да се основава на закон. Дотогава нямало точни правила, по които да се предписват лекарства за болните. В медицината царял хаос. Всеки лекар предписвал според собствените си идеи или тези на някое "светило" в професията.

Накрая Ханеман се обезкуражил. Ден след ден съмненията му се увеличавали. Той си казал "Не съм аз този, който греши - медицинското изкуство е това, което греши. Аз знам, че мога да лекувам толкова добре, колкото и най-добрите лекари, но след като съм убеден, че пациентът ще бъде по-добре, ако не взема лекарства - Господ да ми е на помощ! Няма да практикувам повече!"

Накрая той, отвратен, се отказал от лекарската си практика и се заел с преводи на медицински и научни книги, за да издържа семейството си. Когато превеждал една глава от "Материя медика" на Кулен от английски на немски, му се сторило, че обяснението, което авторът дал на действието на хининовата кора, е измислено и ирационално. Така че той решил по свой начин да открие modus operandi на лекарството и го опитал върху себе си. Така открил, че то предизвиква симптоми на малария, за чието лечение се препоръчвало и използвало.

От този момент нататък Ханеман насочил проучванията си в нова посока. Той направил това, което никой друг преди него не бил правил. Той изучавал лекарствата систематично, тестирайки ги върху здрави хора. След многобройни експерименти върху себе си и върху други хора, той накрая доказал, че Законът за подобието е основният закон на излекуването. (Виж историческата бележка).

Едно по едно лекарствата, които тогава са се използвали масово, били "доказани" от този неуморим работник и неговите сътрудници. За медицината Ханеман е това, което за електричеството е Едисън. Той имал прозрение, а и солидни научни познания. Той тръгнал извън утъпканите пътища да търси нови лекарства и открил, че всяко вещество, което изследвал, било способно да предизвиква специфична и типична за него картина от симптоми, когато бъде дадено на здрав индивид. А когато бъде назначено на болен човек, който проявява същите симптоми, то действа лечебно.