Стриктно погледнато, първото назначено лекарство е първото, което предизвиква реакция. Ако лекарят е допуснал грешка и не е избрал подобно лекарство, то няма да предизвика реакция. В тази ситуация, привидно обмисляйки второто лекарство, лекарят всъщност търси първото, на което пациентът ще реагира. С други думи, като предписание означаваме simillimum. Ако пациентът не е реагирал на назначеното лекарство и то не е предизвикало ефект, значи нямаме истинско предписание и истински прием, защото очевидно сме действали неумело и не сме дали simillimum.

Второто предписание може да бъде повторение на първото. От друга страна, реакцията може да изисква назначаване на антидот. За да преценим ситуацията правилно, след като първото лекарство е подействало, трябва старателно да преразгледаме случая.

Общо взето, ако имаме благоприятна реакция на първото лекарство, трябва да му дадем възможност да изпълни задачата си в пълен обем. В такива случаи второто предписание следва да бъде повторение на първото, т.е. лекарството не бива да се сменя, ако не е налице много основателна причина. Възможно е да се наложи лекарството да се повтаря през определени интервали като се премине през цялата скала от потенции и се използва пълният капацитет на всяка потенция преди да се премине към следващата.

Резултатът от правилно предписаното лекарство се състои в отстраняването на странните и особените симптоми, както и на конкомитантните симптоми, които са обосновали избора на това лекарство. По този начин водещите симптоми на случая се премахват. Картината е почти заличена и остават само някои тривиални симптоми. Ако повторим лекарството в този момент, ще разстроим лечебния цикъл. Само когато се появят достатъчно симптоми, които да послужат като ключ към следващото предписание, можем да предприемем втората стъпка. Едно от най-трудните неща за лекаря-хомеопат е да се застави да не докосва случая в този му стадий. Ако сега бъде дадено лекарство, симптомите му така ще се смесят с тези на болестта, че няма да сме в състояние да направим каквото и да било смислено предписание.

Много трудно е да се осмисли ситуацията, ако първото лекарство не е дало лечебен ефект или му е било попречено да развие действието си в пълен обем. Нека допуснем, че първото лекарство е било правилно и е било оставено да действа достатъчно време. Тогава са възможни няколко начина на протичане на лечението.

Ако се очертава застой или първото лекарство е предизвикало промени в симптоматиката, но известно време тя остава неизменна, значи е време да се намесим с идеята за второ предписание. Докато тези промени са в ход, ние не можем да се доберем до подходящи симптоми и да направим рационални изводи. Ако сме изчакали достатъчно и сме предоставили възможност за пълноценно развитие на случая, идва моментът за щателно преразглеждане на възвърналите се първоначални симптоми, които сме взели предвид при първото обсъждане.

При повторната си поява те може и да не са толкова силни и подчертани, както преди лекарството, но ние трябва старателно да ги потърсим. Когато лекарството действа, жизненият принцип възстановява правилното функциониране на организма. И когато този процес е в ход, ние няма да открием възвръщане на първоначалните симптоми. Продължителността на този период варира у различните индивиди и при различните лекарства. Той може да трае няколко седмици или няколко месеца.

Какво трябва да правим ние през това време? Без симптоми не сме в състояние да направим смислено предписание. Те са единственият ни ориентир за лекарството. Задачата на лекаря е кристално ясна - да изчака възвръщането на симптомите. При хроничните състояния можем да бъдем съвсем сигурни, че те ще се върнат, тъй като случаите на излекуване само с едно предписание са изключително редки. Когато се появят отново, симптомите обикновено са с по-малка и рядко с повишена интензивност. Фактът, че първоначалните симптоми са се възвърнали, е много добро предзнаменование. То показва, че първото лекарство е било точно. В такъв случай ние се нуждаем от много малко допълнителна информация, защото знаем, че лекарството е било правилно и пациентът ще бъде излекуван. Следващата ни стъпка трябва да бъде повторение на първото предписание.

Друг тип протичане на лечението, който можем да срещнем, е появата на нови симптоми на мястото на старите. Старите симптоми не се възвръщат, а са заменени с коренно нова група от симптоми. При тези състояния трябва да преразгледаме изцяло случая и патогенезата на предписаното лекарство и да проверим дали новопоявилите се симптоми са записани в тази патогенеза. Ако се окаже така, можем да заключи, че състоянието се дължи на частично доказване на лекарството, в противен случай трябва да търсим друга причина. Това е много важен момент. Ние трябва да разпитаме пациента дали е имал подобни симптоми при предишно боледуване. Този въпрос следва да бъде проучен много старателно, включително, ако се наложи, да се разпита и семейството на пациента.

Ако се окаже, че това са стари симптоми, значи не само сме избрали правилно лекарство при първото си предписание, но то е успяло да премахне най-скорошните симптоми и е разкрило по-дълбок слой, следвайки правилната посока на лекуването. Ако обаче не получим информация, че пациентът е имал тези симптоми преди и не ги открием в патогенезата на лекарството, значи сме сгрешили с първото лекарство и то е променило посоката на развитие на болестта. В тази ситуация трябва, ако е възможно, да се опитаме да антидотираме лекарството.

След като сме дали антидот и сме изчакали известно време, трябва да се заемем с ново проучване на случая от самото начало. Второто ни лекарство трябва да кореспондира повече с новите симптоми, отколкото със старите, но и едните, и другите трябва да бъдат взети предвид. Ако сме работили старателно, второто ни предписание ще доведе до изчезване на новите симптоми, а вероятно ще отстрани и старите.

Поради грешния избор на първото лекарство може да се наложи да повторим този процес няколко пъти, преди да преодолеем препятствията, като всяка следваща стъпка е по-трудна от предходната и изисква все по-голяма предпазливост.

След приема на първото лекарство някои пациенти стигат до период на застой. Някои симптоми са се променили, появили са се и нови, но накрая състоянието застива и е трудно да се открият симптоми с достатъчна значимост. Пациентът признава, че най-сериозните му оплаквания са изчезнали и той не може да посочи много симптоми, но не се чувства добре като цяло, липсва му общото усещане за здраве и благополучие, макар че не е в състояние да обясни какво точно го безпокои.

В такива случаи сме длъжни да чакаме, докато се убедим напълно, че лекарството е спряло да действа. Някои лекарства преминават през "стадий на бездействие", затова преди да повторим приема, трябва да сме сигурни, че първото предписание е завършило пълния си цикъл." Стадият на бездействие" може да се окаже част от нормалния цикъл и повторението на приема в този момент може да навреди на пациента. С други думи, този "стадий на бездействие" е естествено проявление на патогенезата на лекарството и, ако изчакаме търпеливо, след известно време пациентът ще бъде готов за следващото предписание. В този "стадий на бездействие" не може да се намеси никое друго лекарство, защото липсват надеждни индикации за нов избор и симптоматиката не се е променила достатъчно подчертано, освен че интензивността й се е снижила, и докато промените са твърде слаби и не са се появили нови симптоми, ние нямаме ориентир за друго лекарство.

Следващият въпрос пред лекаря е кога да смени лекарството при второто предписание. Ако силно изявените симптоми са изчезнали и се е появила нова група симптоми, които нямат връзка с миналата история на пациента, значи трябва да потърсим ново лекарство.

Да предположим, че в един хроничен случай конституционалните симптоми са били добре повлияни, преминали сме през цялата скала от потенции, от най-ниската до най-високата, всички те са имали лечебно въздействие и случаят стига до застой. Повторили сме лекарството без ефект. На това конституционално лекарство трябва да се позволи да продължи лечебното си действие толкова дълго, колкото е възможно. Дори и ако симптомите са претърпели някаква промяна, не сменяйте лекарството дотогава, докато пациентът не спре да се подобрява и симптомите не се променят толкова, че да можем уверено да снемем наново случая с оглед избор на ново лекарство. Все пак, трябва да сме сигурни, че тези симптоми са различни от онези, които пациентът е имал по-рано, и че не става дума за оплаквания, с които той е привикнал и почти забравил. Ако попитате насочено за тях, пациентът често отговаря, че "те не са толкова важни, аз съм ги имал винаги", но те могат да се окажат важна част от симптоматиката и така да осъзнаем факта, че имаме просто възвръщане на стари симптоми, които преди това са останали незабелязани и затова не са ни били съобщени. От друга страна, може лекарството да е извършило всичко онова, което сме очаквали от него, и да е дошъл моментът да потърсим друго лекарство, тъй като първото вече няма какво да даде на пациента. Най-безопасното правило в такива ситуации е: Когато се съмняваш, чакай! С други думи, никога не се отказвайте от конституционално лекарство, което се е доказало като simillimum за достатъчно дълъг период от време, докато не извлечете максимално възможната полза от него. Тогава и само тогава ще имате право да промените лекарството.

Когато обмисляме второто предписание е напълно възможно да открием simillimum сред комплементарните на първото лекарство. Това е илюстрирано особено добре при детските болести. Много деца са склонни към чести простуди. Да вземем за пример дете, което често се простудява и винаги най-показаното лекарство се оказва Belladonna, която излекува острите състояния много бързо. Ние можем да я назначим в два или три такива случая и да осъзнаем, че тези повтарящи се боледувания всъщност представляват обостряния на хроничното състояние на детето и това, че Belladonna сработва винаги бързо и ефикасно се дължи на факта, че е комплементарно лекарство на подлежащото хронично Calcarea-състояние. Pulsatilla може да бъде също толкова ефективна, когато конституционалното състояние изисква Silica. Такава връзка има и при много други лекарства.

При някои пациенти можем да открием конституционални състояния, чието излекуване налага назначаването на поредица от лекарства, всяко от които следва добре предходното и придвижва напред лечебния процес. Този процес може да има и зигзагообразен ход било поради ограничени познания за нашите лекарства, било защото случаят не ни се е разкрил достатъчно при предходното му разглеждане.

Може да има и друг мотив за успешното прилагане на поредица лекарства. Да речем, първото лекарство е премахнало всички симптоми на един миазматичен слой и веднага след това се оформя състояние, което демонстрира характерните черти на някой от другите миазми. Новопоявилият се миазматичен слой е бил потиснат и, след като по-повърхностният е бил премахнат от назначения simillimum, по-дълбокият излиза на повърхността, което ни задължава да променим лечебния план, включвайки друга група антимиазматични лекарства. Ние не можем да очакваме да изкореним един миазъм с една-единствена доза от което и да било лекарство, но можем да спомогнем за създаването на подходящи условия за проявяването на подлежащите състояния и евентуално да се върнем в даден момент към първия миазъм.

При хроничните състояния не е възможно да се направи предписание, нито първо, нито второ, без старателно и задълбочено изследване на случая и последователността на симптомите. Само обработката на случая с помощта на Реперториума ще ни направи способни да видим ясно показаното конституционално лекарство в светлината на симптомите, които са били излекувани или облекчени от него. Едва след като направим тази обработка, ние ще можем обосновано и уверено да назначим друго лекарство.