"Ако подобното действа срещу подобно, резултатът от това взаимодействие ще се прояви като неутрализация и анихилация на първоначалните явления и установяване на друго състояние, точно противоположно на предходното... Ако подобното в лекарството действа върху подобното в болестта, резултатът от това взаимодействие е неутрализация и анихилация на първоначалните явления, а именно на патопоезата на лекарството и на патогенезата на организма, и промяна в противоположно състояние, т.е. на здраве."

Все пак след откриването на закона за подобието изминал дълъг период от време преди Ханеман да даде отговор на въпроса за дозата.

Въпросът за дозата произтича от прилагането на философията в хомеопатичната практика. Пренебрегването на закона за дозирането разкрива липса на концепция за динамичното въздействие върху материята. В живия свят динамичната сила манифестира живота сам по себе си. Тялото и тъканите не са живи, но те са каналите, по които функционира животът.

Човекът, който вижда това, съзира основата на витализма, осъзнава, че има цял свят от първопричини, които предшестват света на следствията, че материята е неразрушима и че силата се предава посредством материята и следователно също е неразрушима. Материята може да мени своята форма, но винаги има такава. Силата може да мени своето изражение, но нито една нейна единица не може да бъде разрушена. Ние притежаваме тази сила или енергия, или динамис, наречете я, както искате, и това е природен закон. Тя може да прояви своята мощ по различни начини, но по своята същност представлява онова, което е вдъхнато на човека при сътворението му и което го превръща в жива душа. Този закон има различни проявления като привличане, гравитация, електричество, химичен афинитет, динамика или духовна сила. Всички те са изражение на и се обединяват от единствената Власт и Източник на Силата - Бог.

Ханеман е представител на тази философска школа и се потопил дълбоко в тези мистерии. Той започнал да изпитва неудовлетворение от начина на мислене на неговите съвременници и се обърнал към медицинските трудове от древността. В резултат на тези активни търсения той открил съчиненията на няколко, не много далечни по време, автори като Stahl от Дания и Halle от Швейцария, в които те описвали наблюденията си, че лекарствата могат да лекуват болести, ако притежават силата да предизвикват подобни у здрави хора. Той съобразил, че тези хора са наблюдавали това явление, но наблюдението им останало безполезно поради липсата на практическо приложение. Тогава Ханеман решил да открие какви са действията на лекарствата, наблюдавайки детайлно техните ефекти върху здрави субекти.

Ханеман не е откривател на идеята за доказване на лекарствата върху здрави индивиди, но е първият, който го прави с ясно намерение. След задълбочени, макар и понякога болезнени, интелигентни и систематични проучвания и сравнения, след множество продължителни, изтощителни и саможертвени изпитания, Ханеман успял да формулира и прогласи пред света съществуването на дотогава неподозиран универсален закон за лекуването - не средство за единични, случайни излекувания, както са смятали представителите на предишните поколения, а именно универсален принцип.

След окончателното признаване на закона за подобието незабавно последвали серии от доказвания на лекарства, което представлявало втората стъпка в еволюцията на хомеопатичните принципи.

Ханеман започнал да експериментира прилагането на доказаните лекарства за лечение на болни според закона за подобието, използвайки ги в неразреден вид. Той констатирал, че при много от пациентите имало силно влошаване на състоянието. Ханеман осъзнал, че дозите са твърде големи и се опитал да избегне влошаването чрез разреждане на лекарството по определена скала. За негова изненада резултатите, които започнал да получава, били по-добри от преди. Той продължил този процес и открил, че целебната сила на лекарствата расте обратно пропорционално на тяхното количество, но и че чрез прилагане на особена и систематична редукция по установена скала и при подходяща обработка много обикновени лекарства и много смятани за инертни вещества се оказват надарени с нова и неподозирана по-рано активност и мощ.

Така Ханеман, тръгвайки от простото редуциране на количеството на дозата, открива потенцирането, един коренно нов принцип на дозиране, едно забележително събитие в света на терапията, без което законът за подобието би бил обречен на забрава. Това е принципът, който дава живот и сила на медицинската система, развита от Ханеман и който представлява третата стъпка в еволюцията на закона за лекуването.

Както казва Morgan:

"Единствено на Ханеман се полага вечната почит и слава за откриването, първо, на съществуването на универсалния закон за лекуването, и второ, на специфичните свойства на лекарствата, които могат да бъдат развивани, предавани и използвани чрез потенцирането."

Чрез откриването на потенцирането или динамизацията се поставя началото на първите проверки на новооткрития закон за лекуването в практиката.

В необработен вид лекарствата имат три степени на действие: механично, химично и динамично. Първите две имат сравнително малко значение в хомеопатията. Доказателство за това е фактът, че доказванията, провеждани с неразредените форми на лекарствата носят твърде малко информация, докато тези, проведени с лекарства в 30^-та или по-висока потенция са много по-пълноценни поради проявите на динамичното действие. Пълната сила на лекарството, която се реализира чрез динамичното му действие, се проявява след потенцирането му, докато грубата материална форма именно поради своята необработеност не може да разгърне фините специфики на лекарството. Коренно различни нови качества се проявяват, освобождават и могат да бъдат предавани и променяни в потенцираната форма. (Вж. §269) Това се потвърждава чрез потенцирането на инертни субстанции като Carbo veg. , Lycopodium и Silica.

Нека хвърлим поглед към една книга, публикувана неотдавна, през 1933 год. , която се занимава с "Начинът на действие на лекарствата върху клетките" и е написана от A. J. Clark, A.B., M.D., F.R.C.P., F.R.S., професор по Материя медика в Единбургския университет, преди това професор по фармакология в университетите в Лондон и Кейптаун. В тази книга материята се разглежда изцяло от гледна точка на ортодоксалната медицина, но чуйте този коментар на биологическия отговор вследствие на взаимодействието между клетката и лекарството:

"Съществуват много малко преки доказателства, че биологичният отговор е предизвикан от химическата реакция между лекарството и съставните части на клетката. Това предположение намира силна подкрепа във факта, че се придружава от много индиректни доказателства и в липсата на подкрепена от по-силни доказателства алтернативна хипотеза. Ако допуснем, че съществува някаква проста връзка между количеството на въведеното лекарство и мащаба на биологичния отговор, тогава бихме могли да приложим следното съждение.

Ако фундаменталната химична реакция се състои във фиксиране на лекарството от някоя съставна част на клетката, резултатът би трябвало да бъде редуциране както на свободното количество на лекарството, така и на свободните рецептори на клетката. Все пак, върху относителното количество на лекарствения разтвор може да се влияе и поради това концентрацията на лекарството може да бъде поддържана непроменена, константна чрез доставянето на лекарствен разтвор в достатъчен излишък. Наистина, в много случаи количеството на фиксираното лекарство е толкова минимално, че е много трудно лекарственият разтвор да бъде редуциран до обем, достатъчно малък, за да станат видими промените в концентрацията. (стр. 60)

Лекарствата, които действат във високи разреждания, представляват особен интерес за фармакологията и в такива случаи самата адсорбция може да бъде забавена чрез изчерпване на слоя, граничещ с повърхността. Freundlich казва така: "Колкото по-просто е състоянието, върху което работим и колкото по-лесен е достъпът до вътрешната повърхност, толкова по-бърза е адсорбцията... Ако адсорбентът е добре разпрашен, равновесието в повечето случаи продължава най-много секунди или минути..."

В системите клетка - лекарствен разтвор, при които е възможно да приложим енергично раздвижване... би трябвало забавянето да е по-малко. Въпреки това е важно да помним, че частиците над определен размер задържат на повърхността си микрослой вода дори и след като са били много силно раздвижени. Следователно, дори и когато такова раздвижване е възможно, забавянето, дължащо се на изчерпване, не може да бъде игнорирано..." (стр. 68, 69)

С други думи, дори модерната фармакология приема, че:

1.Дори когато количеството на лекарството е толкова малко, че е невъзможно да се каже колко малко количество от него има в лекарствения разтвор, то продължава да упражнява определено действие върху клетките.

2.Действието е много по-бързо, когато субстанциите бъдат добре разпрашени (тритурации).

3.Независимо от количеството на използваното лекарство, разтворът може да се активира в много голяма степен чрез енергично раздвижване (сукусия. )

Наблюденията върху физиологичното действие на лекарства в безкрайно малки количества показват, че колкото по-голяма е тритурацията, толкова по-бързо е действието и че сукусирането също подчертано го ускорява. Но разбирането на виталните принципи, на които се основава хомеопатията, не следва от наблюденията, отбелязани от професор Clark.

Съвсем естествено е в началото много хомеопати да се придържат към механичната и химичната фаза, тъй като материята винаги е първото, което привлича вниманието ни. Но за да схванем истината за динамизацията, трябва да приложим същия подход и да изминем същия път, който Ханеман и неговите последователи са изминали, разпознавайки динамиката в състоянието на здраве и на болест и прилагайки същата линия на мислене и разсъждения при проучването и разгръщането на силата и действието на лекарствата.

Добре е да подчертаем вниманието и усърдието на Ханеман, както и методичността, с която той разгръща силата на лекарствата, използвайки стотичната скала при приготвянето на разредените препарати и прилагайки след всяко разреждане енергична сукусия. Този процес продължава, докато и последната следа от изходното вещество изчезне, далеч отвъд възможностите на който и да било физически тест да го открие. Но и при тези високи потенции динамичните качества или потенциалните свойства се запазват. Прилагайки тези потенции върху човека и животните, ние откриваме колко по-фин е организмът. Тази деликатност е от такъв порядък, че никой от наличните инструменти и апарати за изследване на физическото тяло не може да я окачестви. Възможно е развитието на радиоактивната физика да ни даде след време някакъв измерителен уред, който да разкрие частично тези явления, но човешкият организъм ще си остане най-финият инструмент, защото за чувствителния субект е лесно да изработи бърз отговор на тази динамична сила.

Ние работим в сферата на неизмеримото и се изправяме срещу проблеми, които се простират отвъд възможностите на човешкия анализ, в сфера, в която можем да наблюдаваме единствено последствията. Обаче всички ние можем да виждаме и всички ние можем да се надяваме да научим чрез нашите наблюдения върху човешките същества какви са последиците от растежа и развитието. Така е и с изучаването на действието на лекарствата. Същото се отнася не само за изучаването на потенцираните, но и в най-пълна степен за изучаването на грубите форми на лекарствата и тяхното действие, както и за изучаването на храните и тяхното действие. Навсякъде можем да наблюдаваме последствията, които са достъпни за нашето наблюдение, но неуловимата природа на modus operandi остава отвъд нашите възможности да я разберем. Ние регистрираме резултатите от наблюденията си и само по пътя на дедукцията можем да схванем техния дълбок смисъл. Много грешки са били сторени, когато не се следват правилата, заложени от Ханеман в неговия "Органон на лечебното изкуство". Следвайте тези правила и резултатите ще последват, и вие ще ги видите.

Много от завършилите хомеопатичните колежи не схващат динамичната концепция за лекарствата и завинаги остават на плоскостта на материалното, използвайки само грубите форми на лекарствата или се осмеляват най-много да прибягват понякога до ниските потенции. Това се отразява твърде зле на ефикасността на тяхната работа, но схванат ли веднъж тази концепция, те разбират колко ценни и полезни са всички потенции и скоро се сдобиват със знания и сила да побеждават болестите, каквито не са подозирали, докато са разсъждавали само в материален план. Това се отнася особено силно за хроничните проблеми, тъй като истинското изпитание за реалните умения на хомеопата е лечението на хронично болните пациенти и изкореняването на хроничните миазми.

Прилагането на различните потенции варира според интерпретацията на закона за дозата. Въпроса на Ханеман "Как дозата на хомеопатичното лекарство трябва във всеки отделен случай да бъде редуцирана, за да ни осигури възможно най-доброто лечение?" трябва да си задаваме при всеки пациент.

Трябва да бъде съвсем ясно, че никакви теоретични догадки няма да дадат отговора на този въпрос и не по този начин можем да установим какъв трябва да бъде размерът на дозата на всяко отделно лекарство, достатъчна да предизвика хомеопатичен ефект и да доведе докрай едно бързо и меко лечение. Никакви размишления, колкото и гениални да са, не биха били полезни в този случай. Чистият експеримент и прецизното наблюдение са единствените, чрез които можем да постигнем целта си.

"Органон"§278. Тук възниква въпросът, каква е най-подходящата степен на редуциране на количеството, за да бъде лекарственият ефект сигурен и мек? С други думи, колко малка трябва да бъде дозата на всяко хомеопатично подбрано лекарство, за да отговори то на изискването за съвършено излекуване? Да определим каква доза от всяко отделно лекарство е необходима за постигане на тази цел и да направим тази доза толкова малка, че това да стане едновременно меко и бързо, е проблем, който очевидно не може да бъде разрешен нито чрез теоретични предположения, нито чрез софистика. Само чистият експеримент и внимателното наблюдение могат да разрешат този проблем и e абсурдно да се използват в качеството на доказателства големите дози, прилагани от старата школа (които не засягат болните части на организма хомеопатично, а атакуват само непоразените от болестта части) за опровергаване на резултатите от реалната практика относно минималността на дозите, необходими за постигане на хомеопатично излекуване.

§279. Опитът доказва, че дозата на хомеопатично подбраното лекарство не може да бъде толкова малка, че да стане по-слаба от естествената болест и да загуби способността си да погасява и лекува поне част от нея, при условие, че тази доза, незабавно след като бъде приета, е в състояние да предизвика дори и леко усилване на симптомите на подобната естествена болест (леко хомеопатично влошаване, §§157 - 160). Това се отнася за острите, хроничните и дори усложнените болести, освен ако те не се дължат на сериозно отслабване на някой жизненоважен орган или ако пациентът не е защитен срещу външни медикаментозни влияния.

§280. Този неопровержим принцип, основан на практическия опит, дава стандарта, съгласно който дозите на хомеопатичното лекарство могат да бъдат редуцирани дотогава, докато все още са в състояние да предизвикат, дори и веднага след приема, едно почти недоловимо хомеопатично влошаване. Ние не трябва да се въздържаме от употребата на дози с толкова висока степен на разреждане, колкото може да бъде постигната, независимо колко невероятно може да изглежда това на материалистично настроените лекари от старата школа. Техните аргументи ще бъдат оборени от присъдата на непогрешимия практически опит.

От времето на Ханеман досега процесът на потенциране претърпя огромно развитие и днес ние често успяваме да избегнем дори и тези леки влошавания, които Ханеман смята за почти задължителна част от лечението. Когато имаме влошаване, то е защото лекарството е било дадено в твърде ниска потенция или е било повтаряно твърде често, или пациентът се е оказал особено чувствителен към енергията, освободена при потенцирането. Когато това леко влошаване на естествената болест се появи след приема на лекарството, това е индикация за правилния му избор.

Всички авторитети са единодушни, че точната доза зависи от степента на чувствителност. Fincke казва: "Подходяща е тази доза, която съответства на степента на чувствителност на пациента."

Колкото по-тясна е връзката между симптомите на болестта и симптомите на лекарството, толкова по-голяма е чувствителността и, следователно, толкова по-висока трябва да бъде потенцията на лекарството. Очевидно решението зависи от начина, по който преценяваме подобието между болестта и лекарството, т.е. от индивидуалния начин на интерпретиране на този закон от всеки хомеопат.

Добър знак е, ако младият лекар-хомеопат в началото прилага по-ниски потенции, да кажем 30^-та или 200^-на и постепенно прибягва към по-високите. По такъв начин се трупа опит в работата с потенциите и тяхното динамично действие и скоро идват уменията и удовлетворението от прилагането на по-високи потенции.

Fincke обяснява действието и ефикасността на безкрайно малките дози чрез закона на френския математик Maupertius, изцяло възприет от хората на науката: "Количественото измерение на действието, необходимо за предизвикване на каквато и да било промяна в природата, е най-малкото възможно." Fincke добавя към това: "Съгласно този принцип критичното количество е винаги минимално, безкрайно малко." Приложено към терапията, най-малкото възможно количество или най-високата потенция, достатъчна да провокира реакция, се явява хомеопатична.

Законът за най-малкото действие е задължително допълнение към закона за подобието. Still цитира Fincke:

"Съгласно този принцип целебните свойства и действие на хомеопатичното лекарство се обуславят от начина на неговото приготовление и приложение. С други думи, качеството на действие на хомеопатичното лекарство се определя от неговото количество, следователно законът за най-малкото действие трябва да бъде приет като принцип на дозиране в хомеопатията."

Цялата серия от потенции може да се използва от всеки лекар, но само който разбира тези принципи, ще усети своя начин за избор на правилната потенция. Няма по-голяма и по-широко разпространена заблуда от страха от използване на високи потенции и от опасението, че ниските ще бъдат по-ефективни. Подходящи индикации има както за едните, така и за другите.

Познанията за потенцирането продължават да се обогатяват и последната дума още не е казана, но това откритие се нарежда сред най-великите открития на Ханеман и прави въпроса за прилагането на тези потенции един от най-ценните плодове на гения на Ханеман. Това ще остане неговият най-голям и дълготраен принос към еволюцията на науката за прилагането на лекарства за лечение на болести.

Действието на потенцираното лекарство остава необяснено и до днес, но въпреки това е факт. Неговите ефекти се проявяват у всички, но конкретният му начин на действие си остава мистерия. Законът за подобието е имал слабо практическо приложение преди откриването на принципите за динамичното действие на лекарствата и за минималната доза, които оформят триединството. Така триъгълникът добива завършеност, като и трите му върха са еднакво важни и всеки от тях подпомага другите в оформянето на пълноценна система на лечение. Тогава и само тогава хомеопатията става практически приложима.

Ако липсваше познанието за динамичната същност на лекарствата и за минималната доза, хомеопатията би потънала в забрава, заедно с доказванията на няколко лекарства, извършени от Ханеман, както е станало след Хипократ, Haller и Stahl. В откриването на тези принципи блясва великият гений на Ханеман и той ще продължи да блести докато свят светува.

Откриването и развитието на динамичния принцип на лекарствата беше предвестник за опознаването на много неща, които научният свят възприе, но те въпреки това останаха "трудни за разбиране". Чудните открития за електричеството, радиоактивността на веществата, радиохимичния афинитет и много други научни открития станаха възможни като сходни, почти успоредни на откритията на Ханеман. Това беше непосредствената причина за отхвърлянето на концепцията на Нютон за материята като съставена от "твърди, солидни, материални частици" и възприемането на концепцията за електрона и съвременната концепция за структурата на материята като изградена от безкрайно малки частици. В края на краищата това ще доведе до признаването на безкрайната делимост и четвъртото измерение на материята.

Силата, освобождавана чрез процеса на динамизиране, е огромна. Този процес даде възможност да се направят от солидните субстанции невероятно полезни лекарства. Това е чисто физически процес, чрез който динамичната енергия, която в грубите форми е в латентен вид, се освобождава, разгръща и модифицира за нуждите на медицината. Истинското динамично действие и принцип трудно могат да бъдат копирани чрез опити за модифициране на силно отровни болестни продукти посредством превеждането им през живи организми и придаването им по този начин на вид, приложим в медицината. Серумите са опит за груба имитация на простия и коректен метод за освобождаване на силата от силните отрови, но тяхното приготвяне и приложение почива на много погрешен принцип, тъй като в организма на животните се извършват непрекъснати промени, което прави този принцип тревожно несигурен. Stuart Close прави добра съпоставка на този процес, формулирайки стандартите, определени от Ханеман:

1. Процесът при Ханеман е чисто физичен, обективен и механичен.

2. Той не включва никакви несигурни, невиждани, ненадеждни или неизмерими фактори. При него се извършва просто потенциране на субстанцията, разтворителят е млечна захар, алкохол или вода, използват се точно определени количества и пропорции, манипулацията се извършва при условия, които са напълно контролируеми и толкова прости, че и дете би се справило с тях.

3.                  Крайният продукт е стабилен или лесно може да бъде стабилизиран. Фактически, той е почти неразрушим. В продължение на сто години неговото прилагане по метода и според принципите на хомеопатията се доказа като ефикасно и надеждно при лечението на всякакви болести, които се поддават на лекарствено лечение.

4.                  Процесът е практически безграничен. Потенцирането на лекарствата може да се извършва до такава степен, до която желаете или която се изисква.

Опитът от практическото приложение на тази сила при състояние на болест е последната проверка и арбитър на метода и винаги доказва неговата ценност като точен ход в лечението на болните. Но дори и разполагайки с такъв богат опит, ние не преставаме да се удивляваме как толкова мощна латентна сила може да бъде освободена чрез толкова прост метод. Ще цитираме отново Stuart Close:

"Истината, както посочва Ozanam, е, че Ханеман, чрез своето откритие за потенцирането, издига хомеопатията на нивото на другите природни науки, тъй като създава метод, аналогичен на безкрайно малките числа в математиката, на който се базира атомната теория в химията. Това се илюстрира и е в хармония с "теорията за междуатомния етер в пространството", "теорията за лъчистото състояние на материята", теорията на съвременните физици за електричния потенциал и с химично-клетъчната теория във физиологията и патологичната анатомия. Тя е в съгласие с модерната бактериология и нейното обяснение на действието на болестотворните микроорганизми като дължащо се на секретирането на безкрайно малките количества отровни вещества. Тя е в хармония с последните постановки на модерната психология."

1.      Каква е връзката между динамиката и хомеопатичната доза?

2.      Каква е първата стъпка в еволюцията на хомеопатичния метод на лечение?

Отговор: Доказването на лекарствата.

3.      Каква е втората стъпка?

Отговор: Откриването на закона за подобието.

4.      Каква е третата стъпка?

Отговор: Принципът на потенцирането.

5.      Каква е ползата от потенцирането на т.нар. инертни субстанции?

6.      Опишете метода на потенциране така, както е изложен от Ханеман?

7.      Обяснете разликата между разреждане и потенциране.

8.      Обяснете приложението на математичните закони при хомеопатичните принципи за действието на потенцираните лекарства.

9.      Как законът за най-малкото действие може да бъде отнесен към отговора, който Ханеман дава на въпроса до каква степен може да се редуцира дозата на хомеопатичното лекарство, така че да постигнем чрез него възможно най-доброто излекуване?

10.  Избройте три причини, които могат да обяснят влошаването на симптомите след приема на лекарството.

11.  Защо смятаме, че по-високата чувствителност на пациента изисква по-висока потенция на лекарството? (Вж. Закона за най-малкото действие)