Основното оплакване има особена психологическа стойност, независимо от това колко влияе на хомеопатичното предписание - то довежда пациента при лекаря и ако лекарят отговори адекватно и чрез внимателен разпит извлече и останалите симптоми, пациентът се чувства удовлетворен и спокоен, че лекарят не смята неговия случай за маловажен.

Основното оплакване е много важна част от всеки случай. Някои наши колеги му отделят много голямо внимание. Младите лекари също му посвещават много време, защото това е близко до начина, по който са обучавани да диагностицират. Опитният хомеопат, отдавайки дължимото на основното оплакване, чувства, че при предписанието трябва да се съобрази с тоталността от симптоми и за да го стори, обръща необходимото внимание и на другите симптоми, които вероятно биха останали неразкрити без известно насърчение на пациента от страна на лекаря. Тези симптоми са дори по-ценни от основното оплакване, защото представляват онази част, която манифестира много по-ясно индивидуалността на пациента и индицира много по-ясно индивидуалността на лекарството, което покрива случая или, ако предпочитате, тоталността от симптоми.

Основното оплакване, както ни е представено от пациента, може напълно да се отличава по своята стойност от симптомите, които открива и осветлява хомеопатът, когато анализира случая. Основното оплакване често се дължи на патологично състояние или е от функционално естество, но е на границата с морфологичните промени.

Основното оплакване или водещите симптоми могат да се дефинират като симптоми, които:

• очевидно се базират на патологични тъканни промени;
• изпъкват и са лесно разпознаваеми;
• първи са привлекли вниманието на пациента или лекаря;
• причиняват най-силно страдание;
• насочват недвусмислено към локализацията и естеството на болестния процес;
• формират "основите на сградата", според един популярен израз.

Допълнителният или конкомитантният симптом или група от симптоми рядко имат някаква видима връзка с водещия симптом от гледна точка на стандартната теоретична патология. Това са симптоми, които патологът би изключил като случайни или незначителни, но те всъщност имат тясна връзка със случая, защото се появяват у същия пациент, по същото време или в някаква определена времева последователност със симптомите, които приемаме за основно оплакване. Макар, че не влизат в теоретичната постановка на патологията, те имат дори по-голяма индивидуална стойност за случая. Симптомите, които могат да бъдат обяснени клинично, едва ли биха ни помогнали много при подбора на хомеопатично лекарство. Напротив, групата от допълнителни или конкомитантни симптоми е определящият фактор в избора на simillimum.

Групата симптоми, от които пациентът се оплаква най-много, почти без изключение са твърде ненадеждни като индикатор на лекарството. Групата конкомитантни симптоми, взети заедно с най-голямата група симптоми, прави възможен точния избор на лекарство, тъй като силно редуцира броя на лекарствата, показани при такива състояния и след един внимателен анализ ние можем да открием simillimum сред тази малка група лекарства.

Например, ако имаме пациентка, чието основно оплакване е болка в яйчника, ние не бихме могли веднага да открием лекарството на базата на този единствен симптом. В хомеопатичната Материя медика има повече от 50¹ лекарства с такъв симптом. Церебрална конгестия можем да видим при повече от 150² лекарства и така е още при много други симптоми. Можем да цитираме голям брой заболявания, при които основното оплакване ни води в тресавище от лекарства, всяко едно от които може да облекчи пациента, но само едно от тях ще го излекува.

Понякога изглежда, че основното оплакване противоречи на допълнителната група симптоми, които лекарят е регистрирал при разпита. Например, пациентът има сухота на устата, която в хода на деня се сменя с обилно слюноотделяне. Или пациентът се оплаква от диария, но при внимателно снемане на случая се оказва, че диарията се редува със запек. Или откриваме пълна смяна на симптомите през различните сезони на годината, например, ревматични състояния през един сезон и стомашни разстройства през друг или ревматични болки в крайниците при едното обостряне и евентуално ревматичен ирит при другото. Лекарят ще открие много такива редуващи се групи симптоми, всяка една от които може да се яви като основно оплакване. Само един небрежен лекар би казал на пациента, че настоящата симптоматика е единствената, която трябва да се вземе предвид и ако се появи нещо друго, ще имаме достатъчно време да се занимаваме с него. Подобна нагласа у част от лекарите може да изглежда логична, но съвестният студент по хомеопатия знае, че много лекарства в нашата Материя медика имат редуващи се групи симптоми и никога не би игнорирал който и да било симптом, съобщен от пациента.

Много е казано за предписването по ключови характеристики. Много хомеопати използват реперториума само за особените и необичайните симптоми. Това има известен смисъл, ако имаме щастието да открием simillimum по някой особено очебиен симптом, но най-често този подход не е достатъчен. В най-добрия случай този подход е може би малко по-добър от това да даваме поред лекарствата, които при доказванията са проявили такива симптоми. Ние не бива да пренебрегваме ценността на тоталността от симптоми и трябва да вземаме предвид основното оплакване, от което пациентът страда най-силно, плюс специфичните характеристики на пациента. Ако тези два елемента са налице, можем да сме сигурни, че сме на прав път.

Нека разгледаме няколко случая.

Млада жена се оплаква от напрегнатост, скованост и слабост на мускулите на гърба, особено между раменете и във врата. Сковаността предизвиква усещане за опъване дори в мускулите на бузите. Тя не може да си завърти главата без да изпита болка. Състоянието се влошава при навеждане и при вдигане на ръцете, особено лявата. Колко и кои лекарства проблясват в съзнанието ви като покриващи тези симптоми? Ето, че чувствате нуждата от по-подробен разпит, за да се открият по-характерни симптоми, тъй като тази група симптоми, макар и явяващи се основно оплакване, не е достатъчна основа за предписание, ако искате да сте сигурни в излекуването на пациента.

В по-нататъшното изследване става ясно, че пациентката има бяло течение. Този симптом също виждаме у част от лекарствата, които прибързано сметнахме за подходящи в този случай, но все пак неговата стойност като диференциращ симптом не е особено голяма. След още по-внимателно проучване пациентката съобщава, че бялото течение се появява само, когато седи и изчезва напълно, когато се изправи, когато стои права или ходи. Това е типичен допълнителен симптом с уникална стойност - Бяло течение само, когато седи.

Има само едно лекарство, което е изявило този характерен симптом при доказванията и то е Fagopyrum. За да не бъдем обвинени в предписване по ключова характеристика, нека разгледаме симптомите на това лекарство, свързани с основното оплакване.

Сред тях откриваме мускулна напрегнатост и опъване, особено между раменете и във врата. Виждаме и други симптоми, от които се оплаква пациентката и които са по-малко характерни за всички други лекарства, освен споменатото. По-нататък откриваме и отличителния, характерен и особен симптом, може би най-характерния и особен симптом на Fagopyrum - бяло течение само, когато седи - и вече знаем без съмнение, че сме открили simillimum.

В този случай основното оплакване беше напрегнатост и слабост в мускулите, но отличителният конкомитантен симптом, който няма никаква видима връзка с основното оплакване беше бяло течение > когато стои или ходи, < когато седи. Това беше симптомът, който заедно с другите по-обичайни симптоми, определи избора на лекарството.

Другият пример е с пациент с хронични астматични оплаквания, характерно свиркащо дишане, чувство на задушаване и други симптоми, които наричаме с термина астма. Как можем да предпишем върху тези симптоми? Колко много лекарства ги имат! Разбира се, отговорът е, че основното оплакване тук може да послужи по-скоро като заден план, върху който трябва да обрисуваме индивидуалните особености на случая. Кашлицата на този пациент се < през нощта, той се > след отхрачване, ръцете и краката му са ледено студени. Тези симптоми могат да стеснят кръга на вероятните лекарства, но все още нямаме нищо, което да ни даде точната посока. Пациентът добавя, че получава пристъп след като се разгневи или пристъпът се < след разгневяване и след ядене. Той е изпълнен със страхове, особено нощем. Търсенията ни стесняват кръга още повече. След това пациентът добавя най-показателното усещане, което се издига от стомаха към гърлото, задушава го и поставя началото на пристъпа. Има само две лекарства, за които можем да мислим, когато имаме този симптом - Sepia и Mancinella. При доказването на Mancinella изпитателят съобщава този симптом точно по начина, по който го описва пациентът, а при Sepia е съобщен по много подобен начин. Сравняването на тези две лекарства и връзката им с тоталността от симптоми ни довежда до безспорното решение, че правилното лекарство е Mancinella.

Boenninghausen веднъж предложил награда за този, който напише "трактат относно по-голямата или по-малката (специфична) стойност на болестните симптоми, който да послужи като правилник или основа за терапевтичния подбор на лекарствата." След три години пълна тишина в хомеопатичния свят самият Boenninghausen прави опит да даде някакъв адекватен отговор. Този отговор той открива сред указанията на Ханеман, дадени в §153 от 5^-тото издание а "Органон"-а или, както пише Boenninghausen, този параграф "съдържа точното, истинското ядро на отговора... и заслужава най-голямо внимание."

"Когато търсим специфичното хомеопатично лекарство, т.е. при съпоставянето на симптомите на естествената болест със списъка на лекарствените симптоми, за да намерим измежду изкуствените болестни агенти лекарство, отговарящо по подобие на подлежащата на лечение болест, трябва да бъдат взети предвид най-вече и почти единствено най-поразителните, частните, необичайните и особените (характерни) признаци и симптоми на случая, защото именно на тях трябва да съответстват и най-подобните в списъка от симптомите на подбраното лекарство, за да приемем, че то именно е най-подходящото и то именно ще доведе до излекуване. По-общите и неопределени симптоми като загуба на апетит, главоболие, слабост, неспокоен сън, дискомфорт и пр. не заслужават голямо внимание, ако не могат да бъдат описани по-точно, защото симптоми с такова неопределено естество се наблюдават при почти всяка болест и при почти всяко лекарство."

След този цитат от "Органон"-а Boenninghausen продължава:

"Видно е все пак, че на лекаря е предоставено да прецени какво се разбира под най-поразителни, частни, необичайни и особени симптоми и е наистина трудно да се направи какъвто и да било допълнителен коментар на тази дефиниция, който да не е твърде обширен, да е лесно разбираем и в същото време да е достатъчно пълен, за да е приложим към всички случаи..."

Очевидно е, че Ханеман никога не е гледал на тези свои напътствия като на подтик към предписване по ключова характеристика. Въпреки че ни съветва да не придаваме голяма тежест на общите, слабо конкретизирани симптоми, не бива да забравяме, че Ханеман никога не е пренебрегвал който и да било симптом, когато е подготвял предписанията си. Той е притежавал гениалността да поставя всеки симптом на точното му място в картината без да изкривява тоталността. Както е немислимо да си представим, че Ханеман някога е предписвал по ключова характеристика, също така трудно е да допуснем, доколкото познаваме съвършения му ум, че той е пренебрегвал основните оплаквания при съставянето на общата картина на случая.

Нашият път също трябва да преминава през златното сечение между тези две крайности - крайното обобщаване и крайното индивидуализиране - за да достигнем до истинската тоталност. Ако открием лекарство, което има "най-поразителните, частни, необичайни и особени (характерни) признаци и симптоми" и освен това покрива и основното оплакване, можем да смятаме, че имаме здрава основа за предписване на simillimum.

[1] В наши дни тези лекарства са повече от 90.

2 Днес са повече от 190.