Хомеопатията е преди всичко нефизически или енергиен лечебен метод, една от най-главните форми на енергийна медицина на нашето време. Хомеопатичната медицина е вибрационна система, която използва микродози от субстанции, получен от растения, минерали и животни с цел стимулиране на естествена оздравителна реакция. Действието на хомеопатичното лекарство не се реализира по физиологичните пътища, които се активират при назначаването на конвенционални медикаменти. Хомеопатията е система за лечение на индивиди, която стимулира тялото и ума към самоизлекуване. Един от начините да се разбере концепцията на начина на действие на хомеопатията е да се погледне на човека в многоизмерна, вибрационна перспектива. Ние представляваме уникална енергийна система с множество механизми за енергиен контрол, които спомагат за регулирането и поддържането на здравето на физическото тяло. Човешкото тяло, бидейки енергийна система, си има преобладаваща или резонантна честота на енергията. Всяко нещо в света - растение, животно и дори камък - осцилира и вибрира в някаква степен. Ключовата честота на вибрация на един неодушевен предмет или животно е неговата резонантна честота. Осцилиращите системи абсорбират енергията максимално, ако тя им се предоставя в резонантната честота на системата.

Представете си, че човешкото тяло притежава своя собствена, дълбоко присъща резонантна честота. Честотата на енергията, при която тялото вибрира или резонира е, също така, отражение на неговото настоящо състояние на здраве или болест. Когато човек е болен, резонантната му честота може да се повиши или понижи, в зависимост от естеството на болестта. Когато един индивид е болен, неговото тяло прави всичко по възможностите си, за да възстанови състоянието на равновесие. Ако човекът има шанса да получи повече енергия в честотата, на която резонира най-пълноценно, тя може да му послужи като активираща енергия, необходима за цялостно изтласкване на токсичността на болестта от тялото. Хомеопатът се стреми да свърже вибрационна честота на едно от хомеопатичните лекарства с вибрационната честота на организма. Съгласно тази "резонансна теория", една вибрираща система ще абсорбира максимум енергия в своята резонансна честота. Следователно, само абсолютното съответствие между честотата на болния пациент и честотата на хомеопатичното лекарство може да осигури трансфер на резонантна енергия към пациента, който поставя начало на самооздравителна реакция.

Тъй като хомеопатичното лекарство е изключително силно разредено, при приемането на "неправилно" лекарство не се получават странични ефекти; в такъв случай просто не следва никакъв ефект. Ако е подбрано правилно, точно лекарство и болестта е излекувана, причината е, че хомеопатичното лекарство е доставило някаква форма на неосезаема, недоловима енергия в организма в точната честота на витална енергия, която е необходима, за да осигури излекуване от специфичната болест. Процесът на приготвяне на хомеопатичните лекарства чрез многократно разреждане и потенциране е в състояние да "извлече" по-високи вибрационни свойства или форми на животворна енергия от растителната субстанция и да ги "отпечата" директно върху водата. Колкото по-високи стават разрежданията, толкова лекарствата стават по-малко материални по своето естество и повече духовни и енергийни по своите действия. Всъщност, хомеопатичните лекарства действат преди всичко чрез енергийно излекуване на болестта на нивото на духовното тяло, а едва след това се пристъпва към възстановяване на равновесието на физическото тяло.

Според друга теория за осъществяването на ефектите на хомеопатичните лекарства, последните доставят някаква форма на енергийно кодирана биологична информация или биоинформация, която дава инструкции на организма, за да подпомогне оздравителния процес. Биоинформационната теория за хомеопатията разглежда тялото не само като биологично-енергийна мрежа, а и като сложна информационно-обработваща система, нещо като биокомпютър, който използва кодирана информация за регулирането на многобройните си подсистемни компоненти. Повечето хора възприемат обработването на информацията в човешкото тяло като електрически импулси, преминаващи с изключителна бързина през нервните клетки на мозъка и по нервните пътища, свързващи мозъка и телесните системи. Нервните клетки предават вид електрическа биоинформация, която пренася съобщения между мозъка и тялото. Нашето кръвообращение също пренася други типове кодирани биоинформационни сигнали под формата на хормони, пептиди и други биохимични субстанции, които носят химични съобщения в едната и в другата посока между мозъка и органите и жлезите на тялото.

Учените откриха, че биологичната информация, използвана за регулиране на дейността на различните телесни системи, съществува под формата на материални кодове, каквито са биомолекулите на хормоните и невротрансмитерите, но също и под формата на енергийни кодове. Тези енергийни кодове за информация могат да задвижат същите клетъчни реакции, които се активират от молекулните кодове. В организма може да бъдат въведени и използвани различни видове биоинформационни езици за задвижване на едни и същи клетъчни оздравителни реакции. Дали този сигнал се предава чрез химическа, електрическа или електро-магнитна форма на кодиране, изглежда няма значение за организма. В случая с потенцираните хомеопатични лекарства вероятно се пренася някакво фино енергийно биоинформационно съобщение, което е в състояние да стимулира определени аспекти на физическите и духовни енергийни самооздравителни системи на организма. И едната, и другата теория за хомеопатията са еднакво приложими при разясняването на въпроса как действа хомеопатията. Не винаги е задължително да се разбере в най-дребни детайли как едно нещо функционира, за да бъде то ценна терапевтична възможност. Лекарите прилагаха аспирина повече от 100 години преди учените да установят точния механизъм на неговите действия.

Системата на хомеопатията приема, че всички психологически, физиологични и клетъчни процеси са взаимосвързани и се засягат при болест. Хомеопатията води началото си от основополагащото "Есе за Новия лечебен метод", написано от германския лекар д-р Самуел Ханеман в 1796. Според него, една болест може да бъде излекувана чрез назначаването на субстанция, която у здрав човек предизвиква симптоми, подобни на тези на болестта (similia similibus currentur - подобно се лекува с подобно).